Съдбата на споразумението за иранската ядрена програма виси на косъм,

Съдбата на съглашението за иранската нуклеарна стратегия виси на косъм, откакто американският президент Доналд Тръмп се закани да изтегли Съединените щати от него. Думите му провокираха конфликт сред международните водачи, събрани в Ню Йорк за годишната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации.

Пред кореспонденти Тръмп съобщи, че е взел решение дали да изтегли страната си от договорката, подписана през лятото на 2015-а, само че не сподели какво е то. На въпрос на публицисти той отвърна: "Взех решение ", без да даде по-нататъшни разяснения.

Американският държавен глава изпрати сигнал, че е неудовлетворен от нуклеарното съглашение с Иран, само че не и че ще се откаже от него, разяснява думите му американската посланичка в Организация на обединените нации Ники Хейли.

След изявлението на Тръмп представители на страните по съглашението - Иран, Съединените щати, Китай, Русия, Франция, Англия и Германия - се събраха в коридорите на Общото заседание на Организация на обединените нации. По думите на висшия представител на Евросъюза по външната политика и сигурността Федерика Могерини обаче те не са обсъждали въвеждането на промени в съглашението и са на мнение, че до момента текстът се съблюдава от всички.

Това бе първата среща сред външните министри на Иран и Съединени американски щати - Мохамад Джавад Зариф и Рекс Тилърсън, откогато Доналд Тръмп влезе в Белия дом. След нея Тилърсън сподели, че е провел "конкретен " диалог с иранския си сътрудник, само че Вашингтон продължава да има "големи проблеми " със договорката. Той добави, че Иран "технически се придържа " към нея, само че съгласно него тя не си е изпълнила задачата.

Вашингтон подлага на критика обстоятелството, че някои от плануваните ограничавания върху иранската нуклеарна стратегия ще бъдат отстранени през 2025 година. Американското държавно управление показва опасения и от развиването на програмата за балистични ракети на Иран и от "дестабилизиращата " роля на ислямската република в Близкия изток. Ако през октомври Тръмп не удостовери, че Иран съблюдава отговорностите си по съглашението, Конгресът на Съединени американски щати ще има 60 дни да реши дали да възобнови глобите, които анулира в подмяна на единодушието на Техеран да ограничи нуклеарната си стратегия.

Френският президент Еманюел Макрон е на мнение, че отдръпването от съглашението ще е неточност. Наред с това загатна, че е подготвен за по-твърди дейности към Иран, тъй като, по думите му, съглашението е незадоволително поради растящото районно въздействие и засилената активност по създаването на балистични ракети от Иран. Макрон счита, че би трябвало да има и полемика за нуклеарния въпрос след 2025-а година, когато ще отпаднат част от рестриктивните мерки върху иранската нуклеарна стратегия.

Позицията на Федерика Могерини е, че не е належащо да се предоговаря съглашението макар американските рецензии. А немският външен министър Зигмар Габриел обърна внимание, че в случай че Съединените щати решат да се откажат от договорката, това ще разколебае други страни като Северна Корея от присъединяване в интернационалните договаряния за преустановяване на нуклеарните им стратегии. Той дефинира обстановката като "почти трагична ".

Един от дребното международни водачи, подкрепили американските позиции, бе израелският министър председател Бенямин Нетаняху. След изявлението на Тръмп пред Общото заседание на Организация на обединените нации Нетаняху съобщи, че в 30-годишния си политически опит не е чувал по-смела тирада, и поздрави Тръмп, че е споделил истината за огромните рискове, пред които е изправен нашият свят.