Комисия спира песента „За теб, Българийо“
Съдбата на песента е като тази на индивида. На някои им провървява бързо, на други - не. Понякога даже надарените не съумяват. Или би трябвало да извървят дълъг и тежък път, до момента в който ги срещне фортуната. В същото време по-посредствените към този момент са дръпнали надалеч напред. Но в последна сметка всичко си идва на мястото. Правдата и геният спечелват. Или най-малко на това се надяваме.
“За теб, Българийо!” е една от най-популярните български песни в последните близо тридесет години. Пеят я и остарели, и млади. На концерти осъществяването й е постоянно хорово т.е. с присъединяване на цялата зала. В началото социалистите се пробваха да си я присвоят и създадат собствен партиен химн. Може би имаха и някакви учредения за това: песента бе обичана на тогавашния им млад водач, а и композиторът, и създателят на текста, и изпълнителят бяха от тяхната кръвна група. Червените меломани се екзалтираха, до момента в който я слушат. Те не пропускаха да го вършат постоянно, когато партията ги призове, без значение дали на събор на „ Бузлуджа “, на конгресите си или на най-обикновена колекция на клубовете.
Бързо обаче се разбра, че такава една ария, не може да бъде единствено на една партия, пък била тя и Столетница. Защото не са толкоз доста стиховете, отдадени на България, които са по този начин въздействащи и мощни. Така с днешна дата песента е цялостен шлагер.
Но надалеч преди да се изкачи на върха и блесне като знамение под прожекторите, „ За теб, Българийо “ среща невъзмутимото отричане на комисията, която би трябвало да я благослови и отвори пътя й към феновете и радиослушателите. Това се случва още по времето на социализма, тогава музиката е на Александър Бръзицов. Обяснения не са дадени. Просто тази ария няма да види бял свят, отсичат корифеите и връщат ръкописа на поета. Казват, че имали съображения или може би желаят да ми пречат, заключава той. И по този начин песента потъва, затворена в досието на поета Михаил Белчев, забравена от Бог и Цар.
Но не е било писано по този начин безславно да приключи живота й. Един ден, огромният Тончо Русев се обръща към Мишо с молба да напише нещо, отдадено на България. И по този начин, несъмнено е било 1992 година, красивият родолюбив текст още веднъж се измъква от пандиза си. Песента е подготвена. И двамата създатели предчувстват триумфа й. Пред тях обаче е алтернативата кой да я изпее. Късметът е на Веселин Маринов. Всъщност този избор е шанс за всички. И най-много за песента и феновете. Но това надали би се случило без прелестния аранжимент на Красимир Гюлмезов.
И това, което се случва още при първото осъществяване, се повтаря до през днешния ден. Веско Маринов пее на живот и гибел, а публиката скача на крайници още при първите акомпанименти. Това изненадва даже и хората, които са сътворили неофициалния химн „ За теб, Българийо “, написа БЛИЦ.
“За теб, Българийо!” е една от най-популярните български песни в последните близо тридесет години. Пеят я и остарели, и млади. На концерти осъществяването й е постоянно хорово т.е. с присъединяване на цялата зала. В началото социалистите се пробваха да си я присвоят и създадат собствен партиен химн. Може би имаха и някакви учредения за това: песента бе обичана на тогавашния им млад водач, а и композиторът, и създателят на текста, и изпълнителят бяха от тяхната кръвна група. Червените меломани се екзалтираха, до момента в който я слушат. Те не пропускаха да го вършат постоянно, когато партията ги призове, без значение дали на събор на „ Бузлуджа “, на конгресите си или на най-обикновена колекция на клубовете.
Бързо обаче се разбра, че такава една ария, не може да бъде единствено на една партия, пък била тя и Столетница. Защото не са толкоз доста стиховете, отдадени на България, които са по този начин въздействащи и мощни. Така с днешна дата песента е цялостен шлагер.
Но надалеч преди да се изкачи на върха и блесне като знамение под прожекторите, „ За теб, Българийо “ среща невъзмутимото отричане на комисията, която би трябвало да я благослови и отвори пътя й към феновете и радиослушателите. Това се случва още по времето на социализма, тогава музиката е на Александър Бръзицов. Обяснения не са дадени. Просто тази ария няма да види бял свят, отсичат корифеите и връщат ръкописа на поета. Казват, че имали съображения или може би желаят да ми пречат, заключава той. И по този начин песента потъва, затворена в досието на поета Михаил Белчев, забравена от Бог и Цар.
Но не е било писано по този начин безславно да приключи живота й. Един ден, огромният Тончо Русев се обръща към Мишо с молба да напише нещо, отдадено на България. И по този начин, несъмнено е било 1992 година, красивият родолюбив текст още веднъж се измъква от пандиза си. Песента е подготвена. И двамата създатели предчувстват триумфа й. Пред тях обаче е алтернативата кой да я изпее. Късметът е на Веселин Маринов. Всъщност този избор е шанс за всички. И най-много за песента и феновете. Но това надали би се случило без прелестния аранжимент на Красимир Гюлмезов.
И това, което се случва още при първото осъществяване, се повтаря до през днешния ден. Веско Маринов пее на живот и гибел, а публиката скача на крайници още при първите акомпанименти. Това изненадва даже и хората, които са сътворили неофициалния химн „ За теб, Българийо “, написа БЛИЦ.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ