Съдбата на песента е като тази на човека. На някои

Съдбата на песента е като тази на индивида. На някои им провървява бързо, на други - не. Понякога даже надарените не съумяват. Или би трябвало да извървят дълъг и тежък път, до момента в който ги срещне фортуната. В същото време по-посредствените към този момент са дръпнали надалеч напред. Но в последна сметка всичко си идва на мястото. Правдата и геният спечелват. Или най-малко на това се надяваме.

“За теб, Българийо!” е една от най-популярните български песни в последните близо тридесет години. Пеят я и остарели, и млади. На концерти осъществяването й е постоянно хорово т.е. с присъединяване на цялата зала. В началото социалистите се пробваха да си я присвоят и създадат собствен партиен химн. Може би имаха и някакви учредения за това: песента бе обичана на тогавашния им млад водач, а и композиторът, и създателят на текста, и изпълнителят бяха от тяхната кръвна група. Червените меломани се екзалтираха, до момента в който я слушат. Те не пропускаха да го вършат постоянно, когато партията ги призове, без значение дали на събор на „ Бузлуджа “, на конгресите си или на най-обикновена колекция на клубовете.

Бързо обаче се разбра, че такава една ария, не може да бъде единствено на една партия, пък била тя и Столетница. Защото не са толкоз доста стиховете, отдадени на България, които са по този начин въздействащи и мощни. Така с днешна дата песента е цялостен шлагер.

Но надалеч преди да се изкачи на върха и блесне като знамение под прожекторите, „ За теб, Българийо “ среща невъзмутимото отричане на комисията, която би трябвало да я благослови и отвори пътя й към феновете и радиослушателите. Това се случва още по времето на социализма, тогава музиката е на Александър Бръзицов. Обяснения не са дадени. Просто тази ария няма да види бял свят, отсичат корифеите и връщат ръкописа на поета. Казват, че имали съображения или може би желаят да ми пречат, заключава той. И по този начин песента потъва, затворена в досието на поета Михаил Белчев, забравена от Бог и Цар.

Но не е било писано по този начин безславно да приключи живота й. Един ден, огромният Тончо Русев се обръща към Мишо с молба да напише нещо, отдадено на България. И по този начин, несъмнено е било 1992 година, красивият родолюбив текст още веднъж се измъква от пандиза си. Песента е подготвена. И двамата създатели предчувстват триумфа й. Пред тях обаче е алтернативата кой да я изпее. Късметът е на Веселин Маринов. Всъщност този избор е шанс за всички. И най-много за песента и феновете. Но това надали би се случило без прелестния аранжимент на Красимир Гюлмезов.

И това, което се случва още при първото осъществяване, се повтаря до през днешния ден. Веско Маринов пее на живот и гибел, а публиката скача на крайници още при първите акомпанименти. Това изненадва даже и хората, които са сътворили неофициалния химн „ За теб, Българийо “. За теб, Българийо Музика Тончо Русев
Текст Михаил Белчев
Аранжимент Красимир Гюлмезов
Изпълнява Веселин Маринов

От теб съм взел очите и ръцете,
с цел да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, отново ще се затичам
към теб в най-трудния си час.

Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без самун и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от непознатите в света голям.
По-сам от вятъра, пронизал есента.

За теб, Българийо, отронвам цвете.
За тебе, моя същинска обич.
Не може никой, никой да отнеме
желанието ни за живот.

Аз знам Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в тебе се кълнем!

След мен не зная аз какво ще бъде,
само че несъмнено ще бъде по-добре.
И единствено за едно ще скърбя,
че няма да ме има някой ден.
Исак ГОЗЕС