Съдбата на Минск се решава в Москва под натиска на Вашингтон
Съдбата на Минск се взема решение в Москва под натиска на Вашингтон, написа съветският в. "Комерсант ".
Печатът разяснява продължаващите митинги в Беларус против оповестената победа на несменяемия от четвърт век държавен водач Александър Лукашенко в президентските избори на 9 август и наказаното към този момент от Запада жестоко полицейско принуждение. Опозицията не признава данните на ЦИК, упорства за оставка на държавното управление, освобождение на политзатворниците и нови почтени избори.
Москва се затвърждава като медиатор сред Минск и Запада, показва "Комерсант ". Доказват го вчерашните договаряния на съветския външен министър Сергей Лавров с първия заместник-държавен секретар на Съединени американски щати Стивън Бигън. На срещата Бигън като че ли се обръщаше към Лукашенко, който все по този начин отхвърля директни контакти със западни политици. А Лавров акцентираше върху това, че Лукашенко поставя всички старания за "консолидация на обществото ". Новините от Минск прочее сочеха противоположното. Властите от ден на ден стягат гайките, само че това не плаши протестиращите в беларуската столица, акцентира всекидневникът.
"Известия " цитира беларуски опозиционери, уверили, че Минск ще поддържа тесни стопански връзки с Русия даже при промяна на властта. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изрази вяра, че това предпочитание безусловно господства в Беларус като цяло ", напомня вестникът. Според него с внезапни изказвания по адрес на Русия в Беларус се откроява най-много Светлана Алексиевич, носителката на Нобеловата премия за литература за 2015 година, призована през днешния ден на разпит в следствието като очевидец по наказателно дело против опозиционния Координационен съвет.
Светлана Алексиевич
Синодът на Руската православна черква уволни главата на Беларуската - патриаршеския екзарх митрополит Павел, засегнат от грубото разпръсване на митингите, оповестява "Труд " наред с други издания.
"Това значително ще понижи възможностите за интервенция на външни сили в църковните работи ", разяснява в "Комсомолская истина " съветският православен журналист Егор Холмогоров. Новоназначеният екзарх, свещеник Вениамин - беларусин по националност, неслучайно акцентира съгласно него мисълта на съветски светители, че както е неделима Пресветата троица, по този начин не може да бъдат разграничени Русия, Украйна и Беларус. Всички те дружно са Светата Рус.
"Беларуските свещеници от новото потомство имат изцяло либерален мироглед, те пътуват до Евросъюза и виждат по какъв начин живеят хората там, и им се ще да живеят по същия метод, а не в лукашенковия феодализъм ", декларира обаче пред "Московский комсомолец " експертът по въпросите на религията Роман Лункин.
Русия няма икономическата опция да включи Беларус в състава на федерацията, а и геополитическите опасности са толкоз високи, че това не е в полза на Москва. Така дава отговор беларуският опозиционер Павел Латушко, някогашен министър на културата, помолен от "Новая газета " да разяснява изказване на Владимир Жириновски, лидера на съветските либералдемократи, че още тази година Беларус щяла да стане част от Русия.
Беларуските управляващи не престават репресиите, пренебрегвайки стопанската система, написа "Независимая газета ".
Кабинетът в Минск е заставен да орязва държавните разноски, защото понижават приходите в бюджета - към този момент единствено поради петролните проблеми с Русия и последствията от пандемията. При по-нататъшна ескалация на спора сред властта и обществото специалистите предсказват сложни времена на Беларус, се споделя в материала.
"Заради митингите страната към този момент е изгубила половин милиард $ и още не е ясно какъв брой ще са косвените загуби ", съобщи през вчерашния ден президентът Лукашенко на среща с финансовия министър. Но съгласно локални икономисти това е единствено началото, показва "Независимая газета ".
"Пред Беларус се обрисува риск от банкрут по държавните задължения ", написа "Взгляд " под заглавие "Беларуските предприятия може да бъдат разпродадени на търг ". Политическата рецесия в страната на фона на сложната икономическа обстановка в света провокира спад на валутните приходи на страната. Русия е главният заемодател на прилежащата страна. Минск дължи на Москва съвсем 8 милиарда $. А Лукашенко съвсем няма валута в хазната, по тази причина пък Русия демонстрира интерес към беларуската индустрия, разяснява изданието.
"Приятелството на Беларус с Русия се базира на стопански интерес, по тази причина даже промяна на властта в Минск няма да утежни двустранните връзки ", уверени са специалисти, представени във "Ведомости ".
"Продължат ли протестните стачки в Беларус, страната ще остане без средства, с цел да си заплаща задълженията. До момента Русия постоянно се съгласяваше да рефинансира беларуските заеми. И в този момент Москва би могла да употребява рефинансирането като политически инструмент ", отбелязва "Свободная преса ".
"Проблемът е, че надалеч не всичко в политиката се взема решение с пари. Например внушителният заем от 3 милиарда $, възложен от Русия на украинското държавно управление на Виктор Янукович по време на Майдана, не му оказа помощ да се задържи на власт и въобще не попречи на Украйна да завие на Запад ", напомня съветският ежедневник.
Печатът разяснява продължаващите митинги в Беларус против оповестената победа на несменяемия от четвърт век държавен водач Александър Лукашенко в президентските избори на 9 август и наказаното към този момент от Запада жестоко полицейско принуждение. Опозицията не признава данните на ЦИК, упорства за оставка на държавното управление, освобождение на политзатворниците и нови почтени избори.
Москва се затвърждава като медиатор сред Минск и Запада, показва "Комерсант ". Доказват го вчерашните договаряния на съветския външен министър Сергей Лавров с първия заместник-държавен секретар на Съединени американски щати Стивън Бигън. На срещата Бигън като че ли се обръщаше към Лукашенко, който все по този начин отхвърля директни контакти със западни политици. А Лавров акцентираше върху това, че Лукашенко поставя всички старания за "консолидация на обществото ". Новините от Минск прочее сочеха противоположното. Властите от ден на ден стягат гайките, само че това не плаши протестиращите в беларуската столица, акцентира всекидневникът.
"Известия " цитира беларуски опозиционери, уверили, че Минск ще поддържа тесни стопански връзки с Русия даже при промяна на властта. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изрази вяра, че това предпочитание безусловно господства в Беларус като цяло ", напомня вестникът. Според него с внезапни изказвания по адрес на Русия в Беларус се откроява най-много Светлана Алексиевич, носителката на Нобеловата премия за литература за 2015 година, призована през днешния ден на разпит в следствието като очевидец по наказателно дело против опозиционния Координационен съвет.
Светлана Алексиевич
Синодът на Руската православна черква уволни главата на Беларуската - патриаршеския екзарх митрополит Павел, засегнат от грубото разпръсване на митингите, оповестява "Труд " наред с други издания.
"Това значително ще понижи възможностите за интервенция на външни сили в църковните работи ", разяснява в "Комсомолская истина " съветският православен журналист Егор Холмогоров. Новоназначеният екзарх, свещеник Вениамин - беларусин по националност, неслучайно акцентира съгласно него мисълта на съветски светители, че както е неделима Пресветата троица, по този начин не може да бъдат разграничени Русия, Украйна и Беларус. Всички те дружно са Светата Рус.
"Беларуските свещеници от новото потомство имат изцяло либерален мироглед, те пътуват до Евросъюза и виждат по какъв начин живеят хората там, и им се ще да живеят по същия метод, а не в лукашенковия феодализъм ", декларира обаче пред "Московский комсомолец " експертът по въпросите на религията Роман Лункин.
Русия няма икономическата опция да включи Беларус в състава на федерацията, а и геополитическите опасности са толкоз високи, че това не е в полза на Москва. Така дава отговор беларуският опозиционер Павел Латушко, някогашен министър на културата, помолен от "Новая газета " да разяснява изказване на Владимир Жириновски, лидера на съветските либералдемократи, че още тази година Беларус щяла да стане част от Русия.
Беларуските управляващи не престават репресиите, пренебрегвайки стопанската система, написа "Независимая газета ".
Кабинетът в Минск е заставен да орязва държавните разноски, защото понижават приходите в бюджета - към този момент единствено поради петролните проблеми с Русия и последствията от пандемията. При по-нататъшна ескалация на спора сред властта и обществото специалистите предсказват сложни времена на Беларус, се споделя в материала.
"Заради митингите страната към този момент е изгубила половин милиард $ и още не е ясно какъв брой ще са косвените загуби ", съобщи през вчерашния ден президентът Лукашенко на среща с финансовия министър. Но съгласно локални икономисти това е единствено началото, показва "Независимая газета ".
"Пред Беларус се обрисува риск от банкрут по държавните задължения ", написа "Взгляд " под заглавие "Беларуските предприятия може да бъдат разпродадени на търг ". Политическата рецесия в страната на фона на сложната икономическа обстановка в света провокира спад на валутните приходи на страната. Русия е главният заемодател на прилежащата страна. Минск дължи на Москва съвсем 8 милиарда $. А Лукашенко съвсем няма валута в хазната, по тази причина пък Русия демонстрира интерес към беларуската индустрия, разяснява изданието.
"Приятелството на Беларус с Русия се базира на стопански интерес, по тази причина даже промяна на властта в Минск няма да утежни двустранните връзки ", уверени са специалисти, представени във "Ведомости ".
"Продължат ли протестните стачки в Беларус, страната ще остане без средства, с цел да си заплаща задълженията. До момента Русия постоянно се съгласяваше да рефинансира беларуските заеми. И в този момент Москва би могла да употребява рефинансирането като политически инструмент ", отбелязва "Свободная преса ".
"Проблемът е, че надалеч не всичко в политиката се взема решение с пари. Например внушителният заем от 3 милиарда $, възложен от Русия на украинското държавно управление на Виктор Янукович по време на Майдана, не му оказа помощ да се задържи на власт и въобще не попречи на Украйна да завие на Запад ", напомня съветският ежедневник.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ