Украинецът Вячеслав доведе децата на балдъзата си в Пловдив
Съдбата на един украинец с три деца трогна пловдивчани. Вячеслав докара за малко под тепетата трите деца на балдъзата си, бягайки от войната. Заедно с Никита, Полина, Юлия той беше настанен в убежището за украински бежанци в някогашната Белодробна болница за няколко дни.
Бащата Вячеслав е поел грижите за трите деца на балдъзата си, откакто те били лишени от наставнически грижи и към този момент 10 години той и жена му ги гледат. Но като пристигнала войната, се наложило пътищата им да се разделят. При брачната половинка в Украйна останал огромният му наследник, а той тръгнал с трите дечица за България. В момента те са настанени в база в Банкя.
Рускинята Влада Парфенова, която работи като психолог в Център за социална поддръжка към Община Пловдив, поела грижа за фамилията и осигурила посредством спонсори за децата три чифта ролери, едно колело, облекла и таблет. Вячеслав се свързал с Влада и си поговорили. Тя в символ на съпричастност употребила контактите си и доставила нужните неща.
" За мен няма народност,
има една-единствена народност и тя се споделя човек ",
споделя Влада.
В България Вячеслав и децата са от 25 април. Идват от Харков. С трен пристигнали от там, минали през Будапеща и Букурещ и най-после се озовали в София.
" Войната в Украйна е неволя. Ток няма, нищо не работи. Има изгорени търговски центрове, хората нямат работа, децата не вървят на учебно заведение. Ситуацията в образованието там е неприятна ", споделя Вячеслав. Трите деца се занимавали с шах в Украйна. А Полина даже е петкратна шампионка по шах в своята възрастова група.
За момента в Украйна няма бъдеще за Вячеслав. Той оставил в Украйна жена си Наташа и огромния си наследник. Тя е чиновник в колцентър, а синът не работи. Преди мъжът имал дребен бизнес, само че в този момент също е незает.
На 24 февруари, когато Русия атакува Украйна, той и племенниците му се намирали в Харков, а дамата и синът му били отишли на посетители на другата й сестра в село Слобожанск, което е на границата. Там почнали военни дейности и жена му и синът му останали блокирани в жилището.
" Положението там е напечено. Както е умерено, внезапно може
на сутринта да се събудиш под стъкла и отломки
в Слобожанск. И в Харков е по този начин ", споделя Вячеслав. Жилището му Харков е оживяло, само че психически украинецът се е сбогувал с него. Не желае да се тормози всеки ден, по тази причина прежалил дома си. Не знае по какъв начин ще свърши войната. Настроил се е военният спор да продължи няколко години.
Като пристигнал в Пловдив, отишъл на съревнование дружно с децата в Гранд Хотел Пловдив. Знае за Антоанета Стефанова и Веселин Топалов. В чужбина не е излизал в никакъв случай. България е първата страна, която посещава отвън Украйна.
" Добронамерено ни одобриха. Пловдивчани са доста положителни и оказват помощ ", споделя украинецът.
В Пловдив запомнил палмите пред Джумая джамия, смокините и обзорната панорама от Стария град. Дошли тук с малко багаж, с книги и дъска за шах.
Вячеслав учи български. Първата дума, коя научил на нашия език, е " всички ". Вячеслав знае британски и по тази причина е направил таблици с думи на български и британски на трите деца, с цел да учат непознатите езици.
Кара ги всеки ден да запомнят по 50 думи и 100 разговора
на български и на британски. Имат график и с цел да не се затормозяват, вършат гимнастика, а след това - три-четири часа шах.
Българите готвят със сърце и душа, споделя усещането си Вячеслав. Необичайно му изглеждали карначетата. В Украйна няма такова нещо, споделя той. Не знаел за кебапчетата, кюфтетата и шопската салата, само че бързо запомнил киселото ни мляко. В Украйна прясното мляко е на респект, до момента в който българите обичат повече киселото, прибавя Вячеслав. Той е безапелационен, че би останал да живее в България, тъй като тук му харесва.
Страшни мемоари
Най-ужасяващата панорама по време на пътя, който минали с влака, била на пламнал цех в Западна Украйна. За спора той споделя, че Украйна била под контрола на Русия. Хората в Украйна желаят да бъдат в Европа. Нивото на живот в Стария континент е доста положително, уверен е Вячеслав.
Той не приема Владимир Путин. Ако го види, би го помолил да спре войната. За президента на Украйна Володимир Зеленски Вячеслав счита, че е добър водач, и поддържа дейностите му, макар че той не бил дал своя вот за него на президентските избори.
Бащата Вячеслав е поел грижите за трите деца на балдъзата си, откакто те били лишени от наставнически грижи и към този момент 10 години той и жена му ги гледат. Но като пристигнала войната, се наложило пътищата им да се разделят. При брачната половинка в Украйна останал огромният му наследник, а той тръгнал с трите дечица за България. В момента те са настанени в база в Банкя.
Рускинята Влада Парфенова, която работи като психолог в Център за социална поддръжка към Община Пловдив, поела грижа за фамилията и осигурила посредством спонсори за децата три чифта ролери, едно колело, облекла и таблет. Вячеслав се свързал с Влада и си поговорили. Тя в символ на съпричастност употребила контактите си и доставила нужните неща.
" За мен няма народност,
има една-единствена народност и тя се споделя човек ",
споделя Влада.
В България Вячеслав и децата са от 25 април. Идват от Харков. С трен пристигнали от там, минали през Будапеща и Букурещ и най-после се озовали в София.
" Войната в Украйна е неволя. Ток няма, нищо не работи. Има изгорени търговски центрове, хората нямат работа, децата не вървят на учебно заведение. Ситуацията в образованието там е неприятна ", споделя Вячеслав. Трите деца се занимавали с шах в Украйна. А Полина даже е петкратна шампионка по шах в своята възрастова група.
За момента в Украйна няма бъдеще за Вячеслав. Той оставил в Украйна жена си Наташа и огромния си наследник. Тя е чиновник в колцентър, а синът не работи. Преди мъжът имал дребен бизнес, само че в този момент също е незает.
На 24 февруари, когато Русия атакува Украйна, той и племенниците му се намирали в Харков, а дамата и синът му били отишли на посетители на другата й сестра в село Слобожанск, което е на границата. Там почнали военни дейности и жена му и синът му останали блокирани в жилището.
" Положението там е напечено. Както е умерено, внезапно може
на сутринта да се събудиш под стъкла и отломки
в Слобожанск. И в Харков е по този начин ", споделя Вячеслав. Жилището му Харков е оживяло, само че психически украинецът се е сбогувал с него. Не желае да се тормози всеки ден, по тази причина прежалил дома си. Не знае по какъв начин ще свърши войната. Настроил се е военният спор да продължи няколко години.
Като пристигнал в Пловдив, отишъл на съревнование дружно с децата в Гранд Хотел Пловдив. Знае за Антоанета Стефанова и Веселин Топалов. В чужбина не е излизал в никакъв случай. България е първата страна, която посещава отвън Украйна.
" Добронамерено ни одобриха. Пловдивчани са доста положителни и оказват помощ ", споделя украинецът.
В Пловдив запомнил палмите пред Джумая джамия, смокините и обзорната панорама от Стария град. Дошли тук с малко багаж, с книги и дъска за шах.
Вячеслав учи български. Първата дума, коя научил на нашия език, е " всички ". Вячеслав знае британски и по тази причина е направил таблици с думи на български и британски на трите деца, с цел да учат непознатите езици.
Кара ги всеки ден да запомнят по 50 думи и 100 разговора
на български и на британски. Имат график и с цел да не се затормозяват, вършат гимнастика, а след това - три-четири часа шах.
Българите готвят със сърце и душа, споделя усещането си Вячеслав. Необичайно му изглеждали карначетата. В Украйна няма такова нещо, споделя той. Не знаел за кебапчетата, кюфтетата и шопската салата, само че бързо запомнил киселото ни мляко. В Украйна прясното мляко е на респект, до момента в който българите обичат повече киселото, прибавя Вячеслав. Той е безапелационен, че би останал да живее в България, тъй като тук му харесва.
Страшни мемоари
Най-ужасяващата панорама по време на пътя, който минали с влака, била на пламнал цех в Западна Украйна. За спора той споделя, че Украйна била под контрола на Русия. Хората в Украйна желаят да бъдат в Европа. Нивото на живот в Стария континент е доста положително, уверен е Вячеслав.
Той не приема Владимир Путин. Ако го види, би го помолил да спре войната. За президента на Украйна Володимир Зеленски Вячеслав счита, че е добър водач, и поддържа дейностите му, макар че той не бил дал своя вот за него на президентските избори.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ