Съдбата на двамата най-дългогодишни началници на митичното УБО – генералите

Съдбата на двамата най-дългогодишни началници на митичното Управление безопасност и охрана (Пето управление н – генералите Димитър Гръбчев и Илия Кашев, родени на 8 юни 1922 година. Двамата управляват защитата на комунистическата върхушка почти едно и също време – 18 и 15 години. И двамата намират гибелта си при странни условия.

Съпругът на партизанката Митка Гръбчева издъхва от инфаркт при поход в Балкана, а наследникът му на поста завършва земния си път с изстрел в главата, до момента в който курортува в Хисаря. 

Възможно ли е генералите да са били убити?

На този въпрос не можем да се наемем да дадем безапелационен отговор, само че не може да не бъдат взети под внимание думите на починалия някогашен дипломат в Мексико и ексшеф на държавния протокол Богомил Герасимов. Според него ген. Кашев бил доста почтен човек, само че явно е научил доста повече неща, в сравнение с е трябвало. Той изрично не приема гибелта му по метода, по който публично бива показана и е безапелационен, че е бил убит.
Според думите му, в случай че в действителност е имало разпореждане за премахването на шефа на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, то безспорно е пристигнало от Тодор Живков. 

Според друга версия виновността за убийството на Кашев не е на Тато. Генералът бил очистен като част от огромен проект за отстраняването на правилните на Първия хора. Така се подготвял отдалеко превратът на 10 ноември 1989 г. 

Тази версия обаче не е по никакъв начин разумна. През 1986 година, когато бил открит мъртъв в стаята си м Хисаря, Кашев към този момент бил непосредствен с генсека на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Живков подозирал, че го шпионира и рапортува на Кремъл и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Обвинявал го и за това, че не съумял да предотврати самоубийството на щерка му Людмила Живкова.

Кашев поел ръководството на „ Безопасност и защита “ през 1969 година и останал на този пост до гибелта си. съгласно някогашния началник на V ръководство на Държавна сигурност – Димитър Иванов, Тато имал виновност за кончината на Кашев, само че единствено индиректна, защото бил натяквал на телохранител №1, че не се грижи добре за имиджа на фамилията му, допускал Вовата Живков да се напива и да показва разхайтено държание.
Офицерът се засегнал от рецензията и като самолюбив офицер се самоубил.

Няколко дни преди кончината си, Кашев излязъл в отпуск и със брачната половинка му отишли на почивка в курорта Хисаря. 

След закуската на 28 септември брачната половинка му Ана се връща в столовата да го търси, само че генералът го нямало. Оказва се, че вратата на апартамент №2, където било отседнало фамилията, е заключена от вътрешната страна. Хора от личния състав я разрушават с ютия.

Намират генерала в банята, оцапан с кръв, само че към момента даващ признаци живот. До него е револверът му „ Валтер ”, диаметър 7,62 милиметров. На пръв взор всичко изглеждало като че големецът е налапал дулото и се е прострелял в главата. Опитите да го спасят се оказват напразни – след по-малко от час гибелта му е реалност.
 
На 30 септември 1986 година, вторник, тогавашният официоз вестник " Работническо дело " разгласява подправена жалейка, съобщавайки, че " след малко боледуване " е умрял военачалник Илия Кашев – началникът на Управление за сигурност и защита (УБО). 
Но късото боледуване, в действителност е патрон в главата! Имало публикуван и подправен смъртен акт, съгласно който генералът се споминал от инсулт.

Генерал Кашев в действителност се оплаквал от високо кръвно и диабет. И за първи път от доста години шефът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н си разрешил да отиде на отмора с жена си в държавната резиденция в Хисаря, освен това по разпореждане на Тато. Казал му, че като се върне, ще реши дали да го пенсионира или да го остави на работа. Пред антуража си тато разсъждавал, че евентуално вероятността да остане без работа го разстроила и Кашев дръпнал спусъка на револвера си.

Въпросът какво е подтикнало генерала към такова решение и до през днешния ден остава без отговор. Бончо Бончев, първи заместител на Кашев, бил по време на случая на лов с Тодор Живков. Като споделил на Тато за случая, двамата решили да не оповестяват и да не обявяват гибелта на генерала като самоубийство. „ Защото известието щеше да гръмне по целия свят - споделя Бончев. – Човекът, който е измежду най-близките на Живков, се е самоубил. Това не звучи доста добре за имиджа на страната, за държавното управление! ”. И в болничното заведение на Министерство на вътрешните работи се намерил доктор, който подписал смъртния акт със умозаключение „ инсулт ”.
 
В записките си Иван Славков-Батето написа, че през есента на онази година (1986) Кашев е сложил пред Живков въпроса за разюздания живот на сина му Владимир и за произлизащите от това финансови преразходи на Управление безопасност и охрана (Пето управление н. На ухо се говорело, че на Владко била дадена голяма сума безотчетни пари – 300 000 лв.. Но Първия дал отговор по този начин на Кашев, че на генерала не му оставал различен избор, с изключение на да посегне към револвера си. А обществена загадка по това време било, че Тато в действителност се отнасял с мъчителна ревнивост към всяка забележка за Владко.

В опита си да угоди на Тато, Кашев присъединил и фамилията си. Понеже на сина на най-важния човек в страната никак не му се учело, в края на 60-те години генералът праща щерка си Клавдия да оказва помощ на хубостника да се приготви за изпити. Впоследствие тя се омъжва за Георги Пирински.
Източник: Уикенд