Съдът вече няма да се произнася по исканията за ускоряване

Съдът към този момент няма да се произнася по настояванията за ускорение на следствия. Това реши Народното събрание в петък. Вместо това пълномощието се трансферира напълно в прокуратурата. Което значи, че самият проверяващ орган ще преценя дали следствието е забавено и би трябвало да се подхващат ограничения за ускоряването му.

До тази обстановка се стигна откакто националният представител от ГЕРБ Николай Братованов прелдожи в последния миг редакции във към този момент утвърдени нови текстове в Наказателно-процесуалния кодекс. Точно преди залата да ги гласоподава на второ четене той изясни, че прави правно-техническа редакция. На процедура обаче по този начин бе изменен напълно редът на една процедура.

Т. нар. ускорение на досъдебното произвеждане е опция засегнатите от едно следствие – обвинен, потърпевш или ощетена от закононарушението компания или организация – да изискат ускоряването му. По досегашния ред се правеше посредством прокурор, само че крайното решение дали в действителност има закъснение се вземаше от съда. От него се определяше и какво тъкмо би трябвало да се направи – да вземем за пример събиране на доказателства или някакви други дейности.

Сега това пълномощие се концентрира в шефовете на прокуратури. На процедура това значи, че по рецензиите на потърпевши ще произнася същата институция, против която са ориентирани рецензиите. Така и не стана ясно какви са претекстовете на Братованов.



Срещу предлагането му възразиха единствено от ПП-ДБ. Депутатът Стою Стоев съобщи, че такава смяна до момента нито е правена, нито е обсъждана, макар че поправките в Наказателно-процесуален кодекс са минали цялата процедура, т.е. гласоподаване в комисии и в зала. 

" Това е безусловно неприемливо. Правим извършения по законодателен развой, от които няма никакъв смисъл ", съобщи той.

Надежда Йорданова пък написа в обществените мрежи:

" Прокуратурата ще може да протака досъдебните производства до безспир, сама да управлява себе си, без да може засегнатите лица да търсят отбрана от съда. Това не предизвиква прокуратурата да работи бързо и дейно, да проверява обективно, всестранно и цялостно. Напротив, отваря още повече благоприятни условия за “дела на трупчета ” и “папки в чекмеджета ”, които могат да я трансформират в бухалка за неуместните и средство за практикуване на надзор върху разставени на управнически позиции, хора ".