Съдът във Варна каза не на референдум за Морската градина
Съдът във Варна отхвърли жалбата против локалния Общински съвет, с която се искаше да бъде анулирано решението да не се организира референдум за Морската градина. Делото е №502/2018 година
В предлагането за референдум имаше два въпроса " 1. Да доближава ли паркът " Морска градина " до морето, като включва напълно крайбрежната зона от ската до морския бряг? 2. Да бъде ли крайбрежната зона на гр. Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, само че без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?
Съдът се съгласява, че няма задоволително на брой подписи за локален плебисцит. Събрани са единствено 14 854 правилни подписа, а би трябвало да са 15 185. За да има референдум, са нужни подписите на 1/20 от жителите с изборни права, които имат непрекъснат адрес на територията на Община Варна. А съдът категорично показва, че създателите на подписката е трябвало да потвърдят, че имат нужния брой подписи, което не са създали. Освен това, въпросите не са законосъобразни т.е. не дават отговор на член 26, алинея 1 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление.
По законосъобразността на първия въпрос на референдума съдът отбелязва, че той може да се пояснява като изкупуване на частна благосъстоятелност, за разширение обсега на Историческото ядро на Морската градина, сезиране за изменение на Общия организационен проект (ОУП) на Варна или за изменение на Подробен организационен проект (ПУП) неразбираемо на кои поземлени парцели, или като взимане на решение, вместо кмета, по правене на отчет по член 127, алинея 9 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Така дефиниран, първият въпрос на подписката не дава съответно решение на въпрос от локално значение, а единствено събиране на мнения по въпрос от локално значение - за обсега на Морската градина. От него не излиза наяве какво решение и на кой локален орган – Общински съвет-Варна или на други органи на локалното самоуправление, ще бъде заместено с решението от референдума, а неразбираемият въпрос, като се изключи че препятства правосъдната инспекция за правомерност по член 26, алинея 1 от ЗПУГДВМС, осуетява и неговото осъществяване.
Вторият въпрос цели смяна на предназначението на крайбрежната зона на град Варна от " зона за публично обслужване " по настоящия Общ организационен проект на Варна в " зона за отдих " каквато е била преди приемане на Общ устройствен план, т.е. цели се изменение на Общ устройствен план в частта на крайбрежната зона (неуточнен обхват). Този въпрос не е от компетентността на органите на локално самоуправление и не може да се взема решение посредством локален референдум. Общият организационен проект на Варна и неговите промени се утвърждават със заповед на министъра на районното развиване и благоустройството, което е спомагателен аргумент за липса на подготвеност по изменение на Общ устройствен план на Варна от орган на локалната власт или на локалното самоуправление.
В предлагането за референдум имаше два въпроса " 1. Да доближава ли паркът " Морска градина " до морето, като включва напълно крайбрежната зона от ската до морския бряг? 2. Да бъде ли крайбрежната зона на гр. Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, само че без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?
Съдът се съгласява, че няма задоволително на брой подписи за локален плебисцит. Събрани са единствено 14 854 правилни подписа, а би трябвало да са 15 185. За да има референдум, са нужни подписите на 1/20 от жителите с изборни права, които имат непрекъснат адрес на територията на Община Варна. А съдът категорично показва, че създателите на подписката е трябвало да потвърдят, че имат нужния брой подписи, което не са създали. Освен това, въпросите не са законосъобразни т.е. не дават отговор на член 26, алинея 1 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление.
По законосъобразността на първия въпрос на референдума съдът отбелязва, че той може да се пояснява като изкупуване на частна благосъстоятелност, за разширение обсега на Историческото ядро на Морската градина, сезиране за изменение на Общия организационен проект (ОУП) на Варна или за изменение на Подробен организационен проект (ПУП) неразбираемо на кои поземлени парцели, или като взимане на решение, вместо кмета, по правене на отчет по член 127, алинея 9 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Така дефиниран, първият въпрос на подписката не дава съответно решение на въпрос от локално значение, а единствено събиране на мнения по въпрос от локално значение - за обсега на Морската градина. От него не излиза наяве какво решение и на кой локален орган – Общински съвет-Варна или на други органи на локалното самоуправление, ще бъде заместено с решението от референдума, а неразбираемият въпрос, като се изключи че препятства правосъдната инспекция за правомерност по член 26, алинея 1 от ЗПУГДВМС, осуетява и неговото осъществяване.
Вторият въпрос цели смяна на предназначението на крайбрежната зона на град Варна от " зона за публично обслужване " по настоящия Общ организационен проект на Варна в " зона за отдих " каквато е била преди приемане на Общ устройствен план, т.е. цели се изменение на Общ устройствен план в частта на крайбрежната зона (неуточнен обхват). Този въпрос не е от компетентността на органите на локално самоуправление и не може да се взема решение посредством локален референдум. Общият организационен проект на Варна и неговите промени се утвърждават със заповед на министъра на районното развиване и благоустройството, което е спомагателен аргумент за липса на подготвеност по изменение на Общ устройствен план на Варна от орган на локалната власт или на локалното самоуправление.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ