Съдът в Стара Загора реши, че компетентните органи неправилно са

Съдът в Стара Загора реши, че способените органи погрешно са разрешили на Топлоелектрическа централа „ Брикел “ да не прави разбор по какъв начин изгарянето на разнороден коктейл от боклуци ще се отрази върху здравето на хората и природата. Решението на Административния съд пристигна на фона на възходящо публично неодобрение към увеличаващия се брой на централи на въглища, които стартират да вкарват по-изгодното за тях гориво от биомаса, RDF и/или нефтошисти, без каквито и да е вложения в екологичност. Малко знае се, че с цел да изгарят боклуци, централите в действителност получават пари и не заплащат спомагателни разноски за квоти, каквито се постановат за въглищата. Това обаче не отразява здравната цена, която живеещите наоколо заплащат. Решението предстои на обжалване и следва да разберем дали районната ревизия или централата ще подхващат такава стъпка. Възмущението на хората доближи своя пик, когато в медиите изтече съглашение сред община Гълъбово и Топлоелектрическа централа „ Брикел “, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона боклуци. Последваха инспекции на място, само че те не бяха по-скоро официални, защото не отразиха мащаба на казуса, обвързван с изгарянето на боклуци по разнообразни схеми - да вземем за пример замаскирайки процеса като „ опит “. И то на фона на постоянните превишения на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово. “Въглища или боклуци е избор без бъдеще. Въпреки че решението на съда е в наша изгода, извънредно време е да имаме проект за преход оттатък въглищата, включващ подобряването на енергийната успеваемост, въвеждане на съвременни решения за предпазване на силата и производството ѝ от възобновими източници, а не да се залъгваме с подправени други възможности като изгаряне. Така единствено губим скъпо време, в което можем да работим по съществуващи практични други възможности. ”, разяснява Меглена Антонова от Грийнпийс-България. Бъдещето на общините, подвластни от въглищата като Гълъбово, остава нерешено. Жителите им би трябвало да се оправят сами, поединично, с провокациите на една загиваща стопанска система от средата на ХХ век. Те са изправени пред задълбочаващо се замърсяване от още по-разнообразни източници поради замяната на въглищата с боклуци. Тази порочна процедура е допустима поради леките процедури за приемане на разрешителни за по-малки количества, защото при изгаряне на до 100 тона боклуци на денонощие се прави преценка дали да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. В случая с Топлоелектрическа централа Брикел притежателите бяха разделили биомасата от RDF с довода, че откакто са под 100 тона, оценка не е нужна. Съдът обаче реши, че биомасата също е тип боклук. Друга постоянно срещана тактика е поетапното увеличение на изгаряните размери — „ Топлофикация - Сливен “, да вземем за пример, в началото стартира с изгаряне на 38,4 тона и по-късно мина на 70,8 тона на денонощие. По сходен метод работят съвсем всички централи, свързани с предприемача Христо Ковачки, които една по една стартират да изгарят боклуци. Те настояват, че това е по-благоприятно за околната среда, тъй като в отпадъците има по-малко сяра, а мълчат за другите нездравословни замърсители, като тежки метали, диоксини и фурани. Нито едно от тези изказвания обаче не е потвърдено досега, тъй като точното наличие на горивото от боклуци не е ясно, а централите и институциите отхвърлят да дават тази информация.