Съдът в Битоля постанови една година условна присъда с изпитателен

Съдът в Битоля постанови една година условна присъда с изпитателен период от две години по делото против ръководителя на към този момент заличеното съдружие Културен клуб " Иван Михайлов " Люпчо Георгиевски. Как гледа той на присъдата си… Пред ФАКТИ приказва Люпчо Георгиевски.

- Г-н Георгиевски, чухте присъдата си от съда в Битоля. Как приемате думата „ наказан “…
- Приемам решението на съда в Битоля не като позор, а като чест. Това не е присъда – това е грамота. Грамота, че съм правилен на Иван Михайлов, че съм българин в Македония, че съм част от един популярен и заслужен народ. Приемам я също като политическа присъда. Това не е решение на самостоятелен съд, а на политическа машина, която желае да смаже българското съзнание в Македония. В тази " присъда " властта сама призна, че не можа да ме пречупи, че не можа да угаси огъня на българщината в мен. Ако мислят, че с една условна присъда ще ме уплашат, дано знаят - това е единствено началото.

- Ще обжалвате ли присъдата?
- Ще я апелирам, само че не тъй като чакам правдивост от техния съд. Ще я апелирам, с цел да остане в историята, че не мълчах. Да знаят децата ни, че някой е вдигнал глава, когато властта се опита да прегази истината. Нашата битка не е за мен, тя е за името, езика и историята ни.

- Осъден, тъй като сте българин, или наказан, тъй като сте нарушил закона в Република Северна Македония…
- Осъден съм, тъй като съм българин! Това е „ закононарушението “. В тази страна към момента да си българин е задоволително да бъдеш преследван, наказан, потиснат. Законът тук не важи за всички. Тук законът служи, с цел да се мачка избран народ и всеки, който се осмели да каже: „ Аз съм българин! “

- Няколко пъти във ваши изказвания казвате, че защитавате и потвърждавате българщината в Северна Македония. Защо това е подсъдимо…
- В Македония освен е подсъдимо, само че и рисково. Навремето, в случай че кажеш, че си българин – щяха да те убият. После – да те тормозят, да те гонят от работа, да те наблюдават, да ти унищожат живота. Но не се гаси туй, що не гасне. Десетилетия мачкат българщината, само че тя отново се подвига – с нови лица, нови думи, само че със същата честност към корена.

- Какви ограничавания ви постанова присъдата…
- Това е условна присъда. Все едно страната ти държи нож над главата и ти споделя: „ Още един път да кажеш, че си българин, и ще те вкараме в пандиза! “ Това е цензура. Това е тормоз. Това е държавен рекет!
Няма да мълча. Ще приказвам още по-силно. Ще пазя българската истина с още по-голяма решителност. Защото ние не сме инцидентни, ние сме домородни. Ние сме потомци на герои.

- Е, ли е присъдата политическо обръщение против други българи…
- Това е намерено предизвестие към всеки българин и звучи по този начин: „ Гледай Люпчо и мълчи, в случай че искаш да останеш на независимост! “ Това не е правораздаване, това е политическа кавга. Но ние към този момент не сме малцината, скрити в ъгъла. Сега е ред нашето име – на българите, да се впише в Конституцията. Сега Европа знае и това е европейска рамка. Властите могат да ни плашат, само че не могат да спрат вълната. Българщината се разсъни и никой не може да я върне назад в робството.
- Какво нелегално има в това в Северна Македония да кажеш, че се определяш като българин?
- Нищо. Но властта го прави нелегално с мълчанието, с операциите, със страха. Определяш се като българин и незабавно ставаш " екстремист ", " фашист ", " изменник ". Това е парадокс и позор за една страна, която се пробва да влезе в Европейски Съюз.

- Делото продължи повече от 3 години, защото…
- Защото трябваше да бъде политически театър. Да се протака, да се внушава, да се сплашва. Търсеха по какъв начин да ме смачкат, по какъв начин да ме показват като зложелател, по какъв начин да изкривят истината. И когато не можаха да намерят действителни закононарушения, си съчиниха „ морални “. Това беше фарс, не правосъден развой.
Защото желаеха да ме уморят постепенно, да ме изтощят, да ме дискредитират. Но те не схващат – нашият дух се калява в борбата. Не съм се уплашил, не съм се продал, не съм се огънал. Три години минаха, с цел да напишат една присъда, която единствено демонстрира тяхната уязвимост и нашата мощ.

- Българската страна ще повдигне въпроса на високо равнище в Европейски Съюз. Какво очаквате да се случи?
- Очаквам България най-накрая да работи, а освен да приказва. Европейският път на Северна Македония минава през истината. А истината е, че тук живеят българи и те имат права. Не желаеме лепта – желаеме достолепие. И ще продължим да се борим, тъй като нашата идея е обективна, почтена и свята. И най-после ще победим, тъй като историята постоянно е с тези, които са на страната на истината.
-------------------------
Делото против Люпчо Георгиевски стартира през 2023 година, откакто Комисията за предварителна защита и отбрана от дискриминация сезира прокуратурата за наличие на Facebook страницата на сдружението „ Иван Михайлов ” в Битоля, " което накърнява възприятията и правата на огромен брой хора ". Прокуратурата беше сезирана и от Съюза на борците в Северна Македония, а по делото бяха разпитани няколко очевидци на обвиняването, измежду които наказаният условно за палежа на вратата на Културния клуб " Иван Михайлов " Ламбе Алабаковски, както и на отбраната. Като финален очевидец на отбраната на делото на 21 май по лично предпочитание се яви някогашният министър председател на страната Любчо Георгиевски, който уточни, че е взел това решение, откакто е открил, че делото се води не против ръководителя на Сдружението „ Иван Михайлов ” Люпчо Георгиевски, а против историческата персона Иван Михайлов.