Съдът ще може да разпитва вещи лица чрез видеоконферентна връзка

...
Съдът ще може да разпитва вещи лица чрез видеоконферентна връзка
Коментари Харесай

Законовите промени срещу безкрайните дела за смърт на пътя и за изваждане на България от "сивия списък" - окончателно приети в НС

Съдът ще може да разпитва движимости лица посредством видеоконферентна връзка или телефонна конференция, без да се постанова тяхното физическо наличие в съответната зала. Това ще се случва, когато движимостите лица не могат да се явят пред съда по уважителни аргументи, събитията по делото го постановат, както и по молба на специалиста. А съдът ще преценя дали това няма да попречи да се разкрие обективната истина. Тези и други законови промени бяха дефинитивно гласувани от Народното събрание на второ четене през днешния ден. Промяната за видеоконференцията бе призната единомислещо от депутатите със 193 гласа „ за ".

Измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), свързани главно с работата на автоекспертите, бяха обещани от министъра на правораздаването Георги Георгиев при срещите му с близки на починали на пътя като мярка за по-бързо разглеждане на делата за ПТП и ограничение на опциите за отлагането им.

Окончателно признатите промени плануват също въвеждане на изпит за дееспособност на автоекспертите; ангажиране на страната с поддържането и повишението на тяхната професионална подготовка посредством Националния институт на правораздаването, както и обвързване на движимостите лица годишно да покачват квалификацията си за дейно осъществяване на своята активност.

Депутатите одобриха, че в едногодишен период от влизане на измененията в действие експертите, извършващи автотехнически експертизи, би трябвало да положат изпит за признание на дееспособност и в случай че не го устоят сполучливо, се отписват от описите на движимостите лица. Междувременно до насрочването и явяването на изпита ще продължат да извършват отговорностите си.

Редът за полагане на изпита, както и пълномощията на министъра на правораздаването да желае отписване на движимости лица при фрапантни нарушавания се уреждат в специфичната разпоредба за движимостите лица, издавана от министъра на правораздаването, в съгласие с пленума на Висш съдебен съвет.

Народното събрание гласоподава дефинитивно и последния законодателен пакет от промени н Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и Закона за Национална агенция за приходите за излизане на България от „ сивия лист " за пране на пари. Промените са направени от Министерство на правораздаването в осъществяване на рекомендации от 2022 година, дадени на страната ни от Комитета на специалистите за битка с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL). Изключването на България от „ сивия лист " е от извънредно значение за развиването на стопанската система и привличането на задгранични вложения.

С дефинитивно признатите промени:

✅ За първи път в България в Наказателно-процесуален кодекс се основава процесуален ред за изземване, предпазване и предписание с криптоактиви и криптовалути, с цел да се запазят за задачите на наказателното произвеждане. Модерната проведена престъпност все по-често пере пари и финансира активността си точно посредством такива активи..

✅ Отпада условието компютърните осведомителни данни, изземвани в хода на следствието най-много на компютърни закононарушения, да се записват върху книжен притежател. Те към този момент ще се ползват към делото като електронни доказателства и ще се обработват от способените органи с автоматизирани средства.

✅ За първи път в българското право в границите на наказателния развой се планува лишаване на имущество в интерес на страната от хора, които не са наказани за закононарушение, само че са трети недобросъвестни лица, които са се обогатили непозволено. Това поставя завършек на „ разпиляването " на незаконното имущество.

✅ В Наказателен кодекс категорично се уреждат случаите, в които се приема, че имуществото е добито от трето недобросъвестно лице.

✅ Нова глава в Наказателно-процесуален кодекс регламентира присъединяване в наказателното произвеждане на третите лица, чието имущество предстои на лишаване.

✅ В Наказателно-процесуален кодекс се променят периодите за осъществяване на следствие, на ограниченията за процесуална насила и за наложените обезпечения. Така се извършва рекомендация на Комитета MONEYVAL за официални и бюрократични процедури, както и за риска от разстройване на обезпечаването на облаги от незаконна активност по огромни наказателни каузи против проведената престъпност, за пране на пари и други В рекомендацията от Оценителния отчет на MONEYVAL за България от 2022 година се споделя:

„ Законодателите следва систематично да преразглеждат формалните и бюрократични характерности на Наказателно-процесуален кодекс, с цел да открият пречките, подбудени от тези характерности, и да уточнят какви законодателни промени би трябвало да бъдат осъществени в това отношение. Приоритетно би трябвало да се промени режимът на периодите в член 234 Наказателно-процесуален кодекс, който се нуждае от най-спешно преразглеждане и изменение. "

Стандартите са напълно съобразени с Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи, както и на Съда в Страсбург (ЕСПЧ).

Пресцентър на Министерство на правораздаването

Източник: cross.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР