Москов: Един съдия може да гледа на болницата като на магазин за гащи
Съдът разгласи за оскъдни лимитите на лечебните заведения за 2015 година Бившият здравен министър Петър Москов изясни пред Българска национална телевизия, че общата философия на развиването на една система се дефинира от това, че тя би трябвало да бъде приведена в положение на успеваемост по отношение на финансовите параметри, които ние като общество можем да ѝ осигурим. Затова за мен не продължава да съществува разбиране надлимитна активност, тъй като това значи надбюджетна активност, т.е. надзаконова активност, посочи Москов.
"Относно следващото решение на съда, за тези решения той има или може да се позове на това, или може да има оправдание по отношение на това, че лечебните заведения в България се ръководят по комерсиалния закон. Тоест един арбитър има всичкото съображение на света да гледа на една болница както на един магазин за гащи. И доколкото ние сме съгласни, че в този магазин държавни регулации и лимитации не може да има, то съдилищата със същата една такава замаска превеждат този текст от комерсиалния закон и върху лечебните заведения. Това, което трябваше да се направи през последната една година беше пленума на Върховен административен съд, дружно с управлението освен на министерството, а и на страната да получат изясненост за това. А към този момент би трябвало да е подготвен нашия отчет, който бях поръчал на външен съветник при започване на годината, не знам къде се губи, какъвто отчет са изпратили до Европейска комисия на практика всяка една от другите страни... и те споделят, че това не е дружество, което да бъде обсъждано като нещо за облага и да не предстои на държавна регулация или на държавно финансиране. Това е повода за тези решения на съда ", разяснява Москов.
Държавата не би трябвало да заплаща задълженията на общинските лечебни заведения. Това сподели пък пред bTV някогашният здравен министър доктор Таня Андреева, която сега работи в общинска болница в София.
Факт е, че те са насъбрани и има някаква причина. Това, че те ще ги изплатят, не значи, че казусът ще бъде оздравял и те след 2-3 години няма да стигнат до същото положение, съобщи тя.
По думите на Андреева е належащо да се види по области какви лечебни заведения би трябвало да има.
Тя добави, че общинските лечебни заведения са най-уязвимите лечебни заведения. „ Всеки пациент, който има потребност от лекуване, първо отива в общинското лечебно заведение. Много хора обществено не могат да си разрешат да отидат в по-големи лечебни заведения или в частни болници”, уточни Андреева. Тя посочи, че общинските лечебни заведения имат проблем с фрагментите.
В диалога тя разяснява и Истанбулската спогодба и дебатите за третия пол.
„ Ако би трябвало да отнесем въпроса към биологията, има два пола – мъжки и женски, които са детерминирани от половите хромозоми. Истина е, че от време на време се раждат дечица, които имат някакви аномалии, свързани или половите хромозоми, или с други гени, само че това не е норма. Това в медицината се преглежда като патология и тези хора нормално по-късно се лекуват”, уточни Таня Андреева.
„ Конвенцията повдигна един доста значим въпрос – не може по този начин тихичко и тайничко да се разискват документи, които касаят всички нас”, добави тя.
„ Тази спогодба сподели, че нашето общество е консервативно в хубавия смисъл на думата, държи на фамилията, на построените обществени модели на това коя е мама, кой е баща, по какъв начин се случват нещата в семейството”, означи Андреева.
„ Не мога да приема, че едно дете се ражда безполово, както се пробват да ни внушат, и в един миг то ще избере какво да бъде. Така или другояче доста хора избират какви да бъдат и по какъв начин да живеят. Във времето сме станали все по-толерантни и одобряваме това. Аз също познавам хора, които се усещат разнообразни, и почитам този техен избор, само че не желая той да бъде натрапван, без децата или родителите на тези деца да имат предпочитание за това”, добави някогашният здравен министър.
"Относно следващото решение на съда, за тези решения той има или може да се позове на това, или може да има оправдание по отношение на това, че лечебните заведения в България се ръководят по комерсиалния закон. Тоест един арбитър има всичкото съображение на света да гледа на една болница както на един магазин за гащи. И доколкото ние сме съгласни, че в този магазин държавни регулации и лимитации не може да има, то съдилищата със същата една такава замаска превеждат този текст от комерсиалния закон и върху лечебните заведения. Това, което трябваше да се направи през последната една година беше пленума на Върховен административен съд, дружно с управлението освен на министерството, а и на страната да получат изясненост за това. А към този момент би трябвало да е подготвен нашия отчет, който бях поръчал на външен съветник при започване на годината, не знам къде се губи, какъвто отчет са изпратили до Европейска комисия на практика всяка една от другите страни... и те споделят, че това не е дружество, което да бъде обсъждано като нещо за облага и да не предстои на държавна регулация или на държавно финансиране. Това е повода за тези решения на съда ", разяснява Москов.
Държавата не би трябвало да заплаща задълженията на общинските лечебни заведения. Това сподели пък пред bTV някогашният здравен министър доктор Таня Андреева, която сега работи в общинска болница в София.
Факт е, че те са насъбрани и има някаква причина. Това, че те ще ги изплатят, не значи, че казусът ще бъде оздравял и те след 2-3 години няма да стигнат до същото положение, съобщи тя.
По думите на Андреева е належащо да се види по области какви лечебни заведения би трябвало да има.
Тя добави, че общинските лечебни заведения са най-уязвимите лечебни заведения. „ Всеки пациент, който има потребност от лекуване, първо отива в общинското лечебно заведение. Много хора обществено не могат да си разрешат да отидат в по-големи лечебни заведения или в частни болници”, уточни Андреева. Тя посочи, че общинските лечебни заведения имат проблем с фрагментите.
В диалога тя разяснява и Истанбулската спогодба и дебатите за третия пол.
„ Ако би трябвало да отнесем въпроса към биологията, има два пола – мъжки и женски, които са детерминирани от половите хромозоми. Истина е, че от време на време се раждат дечица, които имат някакви аномалии, свързани или половите хромозоми, или с други гени, само че това не е норма. Това в медицината се преглежда като патология и тези хора нормално по-късно се лекуват”, уточни Таня Андреева.
„ Конвенцията повдигна един доста значим въпрос – не може по този начин тихичко и тайничко да се разискват документи, които касаят всички нас”, добави тя.
„ Тази спогодба сподели, че нашето общество е консервативно в хубавия смисъл на думата, държи на фамилията, на построените обществени модели на това коя е мама, кой е баща, по какъв начин се случват нещата в семейството”, означи Андреева.
„ Не мога да приема, че едно дете се ражда безполово, както се пробват да ни внушат, и в един миг то ще избере какво да бъде. Така или другояче доста хора избират какви да бъдат и по какъв начин да живеят. Във времето сме станали все по-толерантни и одобряваме това. Аз също познавам хора, които се усещат разнообразни, и почитам този техен избор, само че не желая той да бъде натрапван, без децата или родителите на тези деца да имат предпочитание за това”, добави някогашният здравен министър.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ