Никола Добрев пребори гиганта Трафигура бехеер за КЦМ
Съдът не пусна КЦМ да копае волфрам КЦМ изтрови рибата в река Чепеларска през 2016-а Кои са "Ресурс - 1 " и каква е връзката им с КЦМ
Приватизацията на КЦМ и до през днешния ден се води за една от най-успешните в смутните времена на прехода. Раздържавяването на комбината обаче не е цветя и рози. Тя мина през няколко фалстарта, задънени улици, апетити на задгранични вложители, закъснение и отсрочване... В последна сметка основното дружество попадна в ръцете на работническо-мениджърско сдружение, отпред с тогавашния шеф инж. Никола Добрев. Той ръководи комбината от 1985 година и до момента се сочи за един от най-успелите индустриалци в България. През 2012 година инж. Добрев сдаде поста на инж. Румен Цонев, до тогава основен шеф " Корпоративно развиване ".
ФАЛСТАРТ
Агенцията по приватизация на два пъти пробва да продаде предприятието още през 1999 година. Държавата се надява на огромен интерес към договорката, само че в последна сметка първият път нито една от предстоящите компании - английската “Алайд дийлс ”, гръцката “Термес майнинг ”, холандската “Трафигура ”, “Гленкор интернешънъл ” и “Метъл Юръп ” не подават предложения. След удължение на периода през май 1999 година се появява нов, само че лекомислен състезател - турската компания „ Мес Метал ”, която можела да извади за предприятието сред 7 и 9 милиона $. Компанията от комшийската страна е в пъти по-малка от КЦМ и незначителен производител на месинг. Тогава се говореше, че турците желаят КЦМ, с цел да си обезпечат цинк, който дружно с медта е съществена суровина за производството на месинг. Ако в действителност това е била повода, то турците бързо са си създали сметката, че при тяхното произвеждане от 5000 тона цинк годишно остават още 50 000 тона, които КЦМ е в положение да създаде, и ще би трябвало да им се търси реализация. Така или другояче " Мес метал ” не заплати наложителния депозит, макар че Агенцията по приватизация търпеливо изчакваше няколко месеца.
Голямото незнайно - еко заемът от Япония
Всички чакаха, че държавният комбинат „ Димитър Благоев ” бързо ще откри нов притежател. Доказателство беше ползата от гореспоменатите компании. Кандидат-купувачите обаче дадоха заден поради едно огромно незнайно - още през 1995 година държавното управление на Жан Виденов договаря голям заем с Японският фонд за задгранично икономическо съдействие за 5.95 милиарда йени. Кредитът би трябвало да се употребява за екологично преустрояване на завода. По това време екологията напълно не беше мощна страна на индустриалните предприятия у нас. А регионът към Пловдив постоянно страдаше от обгазявания със серен двуокис. За времето си заемът бе преференциален, с ниска рента, гратисен интервал от 10 години и период на погашение 3 десетилетия, оценяваха финансисти. Проблемът бе, че отпущането му се забави близо 4 години. През 1999-а Агенцията за приватизация поставя КЦМ на тезгяха и в същия миг японците се включват с изключително условие - парите за българското дружество са подготвени, само че ще бъдат отпуснати единствено и само след раздържавяването. Именно това парира интереса на доста претенденти за КЦМ. Никой не можеше да каже кой и по какъв начин ще изплаща голямото финансово задължение за толкоз дълъг интервал. Все отново страната го е договорила в минал интервал и то напълно целево - с цел да компенсира старите екологични вреди. Така е било по закон. От друга страна, интернационалната общественост е давала нееднократни сигнали, че
в случай че КЦМ не вкара екологични стандарти, би трябвало да бъде затворен.
Така, напълно естествено, интереса към договорката клони към нула.
Нещо повече - през 1999 година КЦМ е вкарано в целеви лист за приватизация, което значи, че бъдещият покупател би трябвало да заплати цялата цена в брой без опция за разсрочване. И тогава Промишленото министерство прави добре премислен ход - стартира да договаря с РМД, само че с ясното схващане, че приватизацията би трябвало да стане идната година, когато договорката няма да е толкоз обременена. Така, през юли 2000 година, Агенцията за приватизация подписва контракт за продажбата на 80 % от акциите на Комбината за цветни метали в Пловдив с РМД " КЦМ-2000 ". " Това ще бъде една от най-големите покупко-продажби за 2000 година ", отбелязва с възторг тогавашният изпълнителният шеф на организацията Захари Желязков.
РМД-то би трябвало да заплати към $14.6 млн.,
от които 10 % ще бъдат импортирани до края на деня. Според приватизационния контракт РМД-то се задължава да направи вложения в размер на 8 милиона $ за период от 3 години, показват елементи на договорката от ведомството. Начело на РМД-то е досегашният шеф инж. Никола Добрев. Любопитна детайлност е, че инж. Добрев е един от дребното несменени шефове на държавни предприятия в цяла България по време на прехода.
МОЩЕН ГРЪБ
Всъщност включването на РМД като претендент се очакваше още при първото слагане на тезгяха на предприятието. С една дребна детайлност - с мощната поддръжка на “Гленкор интернешънъл ” - приближен търговски сътрудник на КЦМ от Швейцария. „ Гленкор ” е една от най-големите в международен мащаб компании, които търгуват със първични материали. Случайно или не, обаче швейцарците пасуват. Тогава зад тила на РМД-то застава друга международна компания - холандската " Трафигура бехеер ", също търговски сътрудник на КЦМ. Именно с заем от холандците РМД-то заплаща първата вноска за покупката на завода в размер на 1.44 млн. щатски $.
За малко РМД „ КЦМ 2000 ” е съучастник с страната, защото тя държи 18.8% от книжата на комбината. Впоследствие държавният дял е продаден и към 2001 година равносметката е следната: РМД " КЦМ 2000 " придобива нови 10.19% и има общо 90.19%. Останалите акции са благосъстоятелност на служащи и на реститути. Около 40% от книжата на КЦМ-2000 се държат от 18 водещи мениджъри на завода. Освен тях надзор върху активността на предприятието може да упражнява и холандската компания „ Трафигура бехеер ”, която има 26% от капитала на РМД-то.
В по-новата история на предприятието холандската мегакомпания " Трафигура бехеер " се пробва да придобие враждебно КЦМ. Планът е да притегли на своя страна част от акционерите - служащи и мениджъри от предприятието и с тяхна поддръжка да избере собствен Съвет на шефовете. Има завера с част от управническия екип на КЦМ, на които са обещани по-високи постове и привилегии. Заговорът обаче е оголен и Никола Добрев прави всичко допустимо да не се получи пробив на плануваното Общо заседание на акционерите. Ден по-рано той привиква всички акционери и обществено оповестява заговора. Акционерите имат вяра на инж. Никола Добрев и проектите на холандците са осуетени. Общото заседание минава под засилена полицейска защита. След измяната огромна част от мениджърите са уволнени. Холандците търсят правата си в Международния съд, само че губят делата. 2009-а е годината, в която КЦМ към този момент е 100 % българска благосъстоятелност.
След като трусът минава, самият Никола Добрев е много сбит за спешната обстановка. В изявление за вестник „ Стандарт ” той споделя: „ Имаше напън, само че оцелях с изкуство. Не може да се опише с думи. Трябва всеки миг да си подготвен за деяние ". А на въпроса „ Откъде намерихте пари за спасяването на КЦМ? ”, той дава отговор: „ От едни търговски сътрудници от Запада. После мъчно се откачихме от тях ”.
Приватизацията на КЦМ и до през днешния ден се води за една от най-успешните в смутните времена на прехода. Раздържавяването на комбината обаче не е цветя и рози. Тя мина през няколко фалстарта, задънени улици, апетити на задгранични вложители, закъснение и отсрочване... В последна сметка основното дружество попадна в ръцете на работническо-мениджърско сдружение, отпред с тогавашния шеф инж. Никола Добрев. Той ръководи комбината от 1985 година и до момента се сочи за един от най-успелите индустриалци в България. През 2012 година инж. Добрев сдаде поста на инж. Румен Цонев, до тогава основен шеф " Корпоративно развиване ".
ФАЛСТАРТ
Агенцията по приватизация на два пъти пробва да продаде предприятието още през 1999 година. Държавата се надява на огромен интерес към договорката, само че в последна сметка първият път нито една от предстоящите компании - английската “Алайд дийлс ”, гръцката “Термес майнинг ”, холандската “Трафигура ”, “Гленкор интернешънъл ” и “Метъл Юръп ” не подават предложения. След удължение на периода през май 1999 година се появява нов, само че лекомислен състезател - турската компания „ Мес Метал ”, която можела да извади за предприятието сред 7 и 9 милиона $. Компанията от комшийската страна е в пъти по-малка от КЦМ и незначителен производител на месинг. Тогава се говореше, че турците желаят КЦМ, с цел да си обезпечат цинк, който дружно с медта е съществена суровина за производството на месинг. Ако в действителност това е била повода, то турците бързо са си създали сметката, че при тяхното произвеждане от 5000 тона цинк годишно остават още 50 000 тона, които КЦМ е в положение да създаде, и ще би трябвало да им се търси реализация. Така или другояче " Мес метал ” не заплати наложителния депозит, макар че Агенцията по приватизация търпеливо изчакваше няколко месеца.
Голямото незнайно - еко заемът от Япония
Всички чакаха, че държавният комбинат „ Димитър Благоев ” бързо ще откри нов притежател. Доказателство беше ползата от гореспоменатите компании. Кандидат-купувачите обаче дадоха заден поради едно огромно незнайно - още през 1995 година държавното управление на Жан Виденов договаря голям заем с Японският фонд за задгранично икономическо съдействие за 5.95 милиарда йени. Кредитът би трябвало да се употребява за екологично преустрояване на завода. По това време екологията напълно не беше мощна страна на индустриалните предприятия у нас. А регионът към Пловдив постоянно страдаше от обгазявания със серен двуокис. За времето си заемът бе преференциален, с ниска рента, гратисен интервал от 10 години и период на погашение 3 десетилетия, оценяваха финансисти. Проблемът бе, че отпущането му се забави близо 4 години. През 1999-а Агенцията за приватизация поставя КЦМ на тезгяха и в същия миг японците се включват с изключително условие - парите за българското дружество са подготвени, само че ще бъдат отпуснати единствено и само след раздържавяването. Именно това парира интереса на доста претенденти за КЦМ. Никой не можеше да каже кой и по какъв начин ще изплаща голямото финансово задължение за толкоз дълъг интервал. Все отново страната го е договорила в минал интервал и то напълно целево - с цел да компенсира старите екологични вреди. Така е било по закон. От друга страна, интернационалната общественост е давала нееднократни сигнали, че
в случай че КЦМ не вкара екологични стандарти, би трябвало да бъде затворен.
Така, напълно естествено, интереса към договорката клони към нула.
Нещо повече - през 1999 година КЦМ е вкарано в целеви лист за приватизация, което значи, че бъдещият покупател би трябвало да заплати цялата цена в брой без опция за разсрочване. И тогава Промишленото министерство прави добре премислен ход - стартира да договаря с РМД, само че с ясното схващане, че приватизацията би трябвало да стане идната година, когато договорката няма да е толкоз обременена. Така, през юли 2000 година, Агенцията за приватизация подписва контракт за продажбата на 80 % от акциите на Комбината за цветни метали в Пловдив с РМД " КЦМ-2000 ". " Това ще бъде една от най-големите покупко-продажби за 2000 година ", отбелязва с възторг тогавашният изпълнителният шеф на организацията Захари Желязков.
РМД-то би трябвало да заплати към $14.6 млн.,
от които 10 % ще бъдат импортирани до края на деня. Според приватизационния контракт РМД-то се задължава да направи вложения в размер на 8 милиона $ за период от 3 години, показват елементи на договорката от ведомството. Начело на РМД-то е досегашният шеф инж. Никола Добрев. Любопитна детайлност е, че инж. Добрев е един от дребното несменени шефове на държавни предприятия в цяла България по време на прехода.
МОЩЕН ГРЪБ
Всъщност включването на РМД като претендент се очакваше още при първото слагане на тезгяха на предприятието. С една дребна детайлност - с мощната поддръжка на “Гленкор интернешънъл ” - приближен търговски сътрудник на КЦМ от Швейцария. „ Гленкор ” е една от най-големите в международен мащаб компании, които търгуват със първични материали. Случайно или не, обаче швейцарците пасуват. Тогава зад тила на РМД-то застава друга международна компания - холандската " Трафигура бехеер ", също търговски сътрудник на КЦМ. Именно с заем от холандците РМД-то заплаща първата вноска за покупката на завода в размер на 1.44 млн. щатски $.
За малко РМД „ КЦМ 2000 ” е съучастник с страната, защото тя държи 18.8% от книжата на комбината. Впоследствие държавният дял е продаден и към 2001 година равносметката е следната: РМД " КЦМ 2000 " придобива нови 10.19% и има общо 90.19%. Останалите акции са благосъстоятелност на служащи и на реститути. Около 40% от книжата на КЦМ-2000 се държат от 18 водещи мениджъри на завода. Освен тях надзор върху активността на предприятието може да упражнява и холандската компания „ Трафигура бехеер ”, която има 26% от капитала на РМД-то.
В по-новата история на предприятието холандската мегакомпания " Трафигура бехеер " се пробва да придобие враждебно КЦМ. Планът е да притегли на своя страна част от акционерите - служащи и мениджъри от предприятието и с тяхна поддръжка да избере собствен Съвет на шефовете. Има завера с част от управническия екип на КЦМ, на които са обещани по-високи постове и привилегии. Заговорът обаче е оголен и Никола Добрев прави всичко допустимо да не се получи пробив на плануваното Общо заседание на акционерите. Ден по-рано той привиква всички акционери и обществено оповестява заговора. Акционерите имат вяра на инж. Никола Добрев и проектите на холандците са осуетени. Общото заседание минава под засилена полицейска защита. След измяната огромна част от мениджърите са уволнени. Холандците търсят правата си в Международния съд, само че губят делата. 2009-а е годината, в която КЦМ към този момент е 100 % българска благосъстоятелност.
След като трусът минава, самият Никола Добрев е много сбит за спешната обстановка. В изявление за вестник „ Стандарт ” той споделя: „ Имаше напън, само че оцелях с изкуство. Не може да се опише с думи. Трябва всеки миг да си подготвен за деяние ". А на въпроса „ Откъде намерихте пари за спасяването на КЦМ? ”, той дава отговор: „ От едни търговски сътрудници от Запада. После мъчно се откачихме от тях ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ