Съдът на ЕС: България трябва да допуска юридическа смяна на пола
Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург разгласи революционно за България решение, с което сe дефинира като несъответна на правото на Европейски Съюз ретроградната процедура на българския Конституционен съд (КС) и на Върховния касационен съд (ВКС), довела до неспособност за юридическа промяна на пола за български жители. Освен това Съд на Европейския съюз завява, че когато решенията на Конституционния съд опонират на правото на Европейски Съюз и на практиката на Съда в Люксембург, то българските съдилища са длъжни да се преценяват с решенията на Съд на Европейския съюз, а не да се базират на практиката на Конституционен съд.
Решението по това дело се очакваше с интерес, тъй като е резултат от няколкогодишна борба измежду юристите по тематиката за промяната на пола. Още повече че има десетки спрени каузи за признание на пол в страната поради преюдициалното питане.
Държавите членки са длъжни да плануват ясни, налични и ефикасни процедури за правното признание на половата еднаквост като част от правото на персонален живот, се споделя в претекстовете на решението на Съд на Европейския съюз. Няма спор, че издаването на документи за идентичност е от компетентността на всяка обособена страна членка, само че при упражняването на тази подготвеност страните би трябвало да съблюдават правото на съюза, се сочи още там. А когато в тези документи има противоречие сред изживяваната от обещано лице полова еднаквост и данните за пола, които са отразени в персоналната му карта, това може да попречи на упражняването на правото му на свободно придвижване.
Такова противоречие може да го принуди в доста обстановки от всекидневието - по-специално при инспекции на самоличността, при трансгранични пътувания или по професионални аргументи - да разсейва подозрения за самоличността си или достоверността на формалните си документи. Това състояние основава обилни неудобства. Ограничение на свободното придвижване е възможно единствено в случай че се основава на справедливи съображения от публичен интерес и при ценене на правилото на пропорция в сходство с правото на Европейски Съюз и главните права, обезпечени от Хартата на главните права на Европейски Съюз, и по-специално правото на ценене на персоналния живот.
Затова, заключава Съд на Европейския съюз в диспозитива си, правото на съюза не позволява правна уредба на страна членка, която не разрешава смяна на вписаните в регистрите за гражданско положение данни за половата еднаквост - като пол, лично, бащино и фамилно име и обединен цивилен номер - на жител на тази страна членка, който е упражнил правото си на свободно придвижване и престояване в друга страна членка.
Нещо повече, българските съдилища не се обвързани с тълкуването на Конституционния съд, когато това пояснение пречи на използването на правото на Съюза, по този начин както то се пояснява от Съда на Европейски Съюз.
Правото на Съюза " не позволява съд на страна членка да бъде привързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази страна членка, което може да съставлява юридическа спънка за вписването на смяна в данните за пола в регистрите за гражданско положение " в несъгласие с даденото от съда пояснение на правото на съюза ", се споделя също в диспозитива..
Днешното решение е по преюдициално питане на Върховния касационен съд по дело на българска гражданка, записана при раждането си като лице от мъжки пол и надлежно отразено в документите за идентичност. В момента тя живее в Италия, където е почнала хормонална терапия, и се показва като жена. Нейното искане до българските съдилища да бъде оповестена за лице от женски пол и да бъдат изменени данните за гражданското ѝ положение в акта ѝ за раждане е отхвърлено - макар медицинските мнения и правосъдната експертиза, които удостоверяват претендираната от нея полова еднаквост.
Конюнктурната смяна на правосъдната процедура в България
Всичко това се случва след внезапна смяна на националната правосъдна процедура през последните години вследствие на конюнктурни решения на Конституционния съд, които след това станаха съображение и за отводи за промяна на пола от сформира на Върховния касационен съд. До този миг практиката на българските съдилища не беше еднопосочна, само че доста сформира разрешаваха юридическа промяна на пола.
Обратът бе задвижен първо от решението на Конституционен съд през юли 2018 година, когато съдът разгласи Истанбулската спогодба за несъответна на българската конституция с причини, които адвокати и досега дефинират като неуместни и скандални. Всъщност Конституционен съд извърши политическа услуга на ръководещите, а в едно от особените отзиви тогава двама от съдиите пишат: " Решението на Конституционния съд съставлява " услуга " за политиците от всички цветове - предотвратява вероятен спор в ръководещата коалиция и съответствува с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната съпротива. Съответно е и на публичната настройка сега. "
Ако Сарафов не се отдръпна самичък, може да остане доживот отпред на прокуратурата
На базата на това решение и българските съдилища започнаха да си трансформират практиката и да не разрешават промяната на пола, стигна се до формиране на тълкувателно дело във Върховен касационен съд поради спорната процедура, в границите на което се стигна и до ново сезиране на Конституционен съд.
Средновековният съд и третият пол
Новото решение на Конституционен съд през октомври 2021 година удостовери тезата, че българската конституция признава единствено двата биологични пола, и това, което един път е записано в акта за раждането на даден човек, го следва непроменяемо до края на живота му и не може да се трансформира. Това е част от националната еднаквост, одобри Конституционен съд.
След което - през февруари 2023 година, и Общото заседание на Гражданска гилдия (ГК) на Върховен касационен съд излезе с тълкувателно решение - че българското право не позволява юридическата промяна на пола на транссексуални лица. Факт е, че в колегията съдиите се разделиха съвсем на две - в поддръжка на решението са се подписали 28 съдии, а на изключително мнение са останалите 21 съдии. Затова не е чудно, че съвсем незабавно тричленен състав на Върховен касационен съд сезира с преюдициално питане Съд на Европейския съюз дело на К.М.Х., български жител, роден в Стара Загора през 1990 година и записан в регистрите като лице от мъжки пол.
Днешното решение беше предстоящо, откакто през м.г. Генералният юрист на Съда на Европейски Съюз Жан Ришар дьо ла Тур съобщи в заключението си по това дело, че българският съд не може да отхвърля на трансполови лица юридическа смяна на пола в документите за идентичност и в акта за раждане - било като слага изискване за осъществяване на хирургическа интервенция за смяна на пола или като се базира на изчезнала правна уредба или на нужда от изменение на съществуващи закони или на конституцията. Това решение постанова смяна на правосъдната процедура, а най-добре - и на закона.
Междувременно България беше наказана на няколко пъти в Съда по правата на индивида в Страсбург поради отвод за юридическа промяна на пола.
Решението по това дело се очакваше с интерес, тъй като е резултат от няколкогодишна борба измежду юристите по тематиката за промяната на пола. Още повече че има десетки спрени каузи за признание на пол в страната поради преюдициалното питане.
Държавите членки са длъжни да плануват ясни, налични и ефикасни процедури за правното признание на половата еднаквост като част от правото на персонален живот, се споделя в претекстовете на решението на Съд на Европейския съюз. Няма спор, че издаването на документи за идентичност е от компетентността на всяка обособена страна членка, само че при упражняването на тази подготвеност страните би трябвало да съблюдават правото на съюза, се сочи още там. А когато в тези документи има противоречие сред изживяваната от обещано лице полова еднаквост и данните за пола, които са отразени в персоналната му карта, това може да попречи на упражняването на правото му на свободно придвижване.
Такова противоречие може да го принуди в доста обстановки от всекидневието - по-специално при инспекции на самоличността, при трансгранични пътувания или по професионални аргументи - да разсейва подозрения за самоличността си или достоверността на формалните си документи. Това състояние основава обилни неудобства. Ограничение на свободното придвижване е възможно единствено в случай че се основава на справедливи съображения от публичен интерес и при ценене на правилото на пропорция в сходство с правото на Европейски Съюз и главните права, обезпечени от Хартата на главните права на Европейски Съюз, и по-специално правото на ценене на персоналния живот.
Затова, заключава Съд на Европейския съюз в диспозитива си, правото на съюза не позволява правна уредба на страна членка, която не разрешава смяна на вписаните в регистрите за гражданско положение данни за половата еднаквост - като пол, лично, бащино и фамилно име и обединен цивилен номер - на жител на тази страна членка, който е упражнил правото си на свободно придвижване и престояване в друга страна членка.
Нещо повече, българските съдилища не се обвързани с тълкуването на Конституционния съд, когато това пояснение пречи на използването на правото на Съюза, по този начин както то се пояснява от Съда на Европейски Съюз.
Правото на Съюза " не позволява съд на страна членка да бъде привързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази страна членка, което може да съставлява юридическа спънка за вписването на смяна в данните за пола в регистрите за гражданско положение " в несъгласие с даденото от съда пояснение на правото на съюза ", се споделя също в диспозитива..
Днешното решение е по преюдициално питане на Върховния касационен съд по дело на българска гражданка, записана при раждането си като лице от мъжки пол и надлежно отразено в документите за идентичност. В момента тя живее в Италия, където е почнала хормонална терапия, и се показва като жена. Нейното искане до българските съдилища да бъде оповестена за лице от женски пол и да бъдат изменени данните за гражданското ѝ положение в акта ѝ за раждане е отхвърлено - макар медицинските мнения и правосъдната експертиза, които удостоверяват претендираната от нея полова еднаквост.
Конюнктурната смяна на правосъдната процедура в България
Всичко това се случва след внезапна смяна на националната правосъдна процедура през последните години вследствие на конюнктурни решения на Конституционния съд, които след това станаха съображение и за отводи за промяна на пола от сформира на Върховния касационен съд. До този миг практиката на българските съдилища не беше еднопосочна, само че доста сформира разрешаваха юридическа промяна на пола.
Обратът бе задвижен първо от решението на Конституционен съд през юли 2018 година, когато съдът разгласи Истанбулската спогодба за несъответна на българската конституция с причини, които адвокати и досега дефинират като неуместни и скандални. Всъщност Конституционен съд извърши политическа услуга на ръководещите, а в едно от особените отзиви тогава двама от съдиите пишат: " Решението на Конституционния съд съставлява " услуга " за политиците от всички цветове - предотвратява вероятен спор в ръководещата коалиция и съответствува с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната съпротива. Съответно е и на публичната настройка сега. "
Ако Сарафов не се отдръпна самичък, може да остане доживот отпред на прокуратурата
На базата на това решение и българските съдилища започнаха да си трансформират практиката и да не разрешават промяната на пола, стигна се до формиране на тълкувателно дело във Върховен касационен съд поради спорната процедура, в границите на което се стигна и до ново сезиране на Конституционен съд.
Средновековният съд и третият пол
Новото решение на Конституционен съд през октомври 2021 година удостовери тезата, че българската конституция признава единствено двата биологични пола, и това, което един път е записано в акта за раждането на даден човек, го следва непроменяемо до края на живота му и не може да се трансформира. Това е част от националната еднаквост, одобри Конституционен съд.
След което - през февруари 2023 година, и Общото заседание на Гражданска гилдия (ГК) на Върховен касационен съд излезе с тълкувателно решение - че българското право не позволява юридическата промяна на пола на транссексуални лица. Факт е, че в колегията съдиите се разделиха съвсем на две - в поддръжка на решението са се подписали 28 съдии, а на изключително мнение са останалите 21 съдии. Затова не е чудно, че съвсем незабавно тричленен състав на Върховен касационен съд сезира с преюдициално питане Съд на Европейския съюз дело на К.М.Х., български жител, роден в Стара Загора през 1990 година и записан в регистрите като лице от мъжки пол.
Днешното решение беше предстоящо, откакто през м.г. Генералният юрист на Съда на Европейски Съюз Жан Ришар дьо ла Тур съобщи в заключението си по това дело, че българският съд не може да отхвърля на трансполови лица юридическа смяна на пола в документите за идентичност и в акта за раждане - било като слага изискване за осъществяване на хирургическа интервенция за смяна на пола или като се базира на изчезнала правна уредба или на нужда от изменение на съществуващи закони или на конституцията. Това решение постанова смяна на правосъдната процедура, а най-добре - и на закона.
Междувременно България беше наказана на няколко пъти в Съда по правата на индивида в Страсбург поради отвод за юридическа промяна на пола.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




