Съдът в Люксембург реши, че искът на ЕК срещу България за мръсния въздух е недопустим
Съдът на Европейския съюз (СЕС) одобри желае на Европейската комисия (ЕК) против България поради мръсния въздух за неприемлив. Комисията настояваше на страната да бъдат наложени тежки наказания, тъй като продължава да не извършва условията на Директивата за качеството на атмосферния въздух.
Директивата дефинира гранични стойности за концентрацията на избрани атмосферни замърсители във въздуха. Тя изисква от държавите-членки да одобряват проекти за качеството на въздуха, в случай че те бъдат превишени, тъй че интервалът на превишаване да е допустимо най-кратък.
България към този момент беше наказана за това. През 2017 година Съд на Европейския съюз постанови, че страната не е изпълнила отговорностите си по тази инструкция, заради систематичното и непрекъснато превишаване на дневните и годишните пределно възможни стойности, използвани за концентрациите на фини прахови частици 10 микрона (ПЧ10). Отчетено беше и това, че България не е подсигурила, че интервалът на превишаване е допустимо най-кратък.
Тогава съдът установи още, че превишенията на тези стойности са се запазили в шест области и агломерации на българска територия от 2007 година до 2014 година в това число.
През 2018 година Европейска комисия изпрати на България публично уведомително писмо, в което се споделя, че превишаването на пределно допустимите стойности е траяло към година и половина след произнасянето на Съда през април 2017 година и съвсем 11 години след влизането в действие на Директивата за качеството на атмосферния въздух.
През 2019 година България отговори, че е подхванала разнообразни ограничения, само че Европейска комисия реши, че те не са задоволителни и предяви иск за несъблюдение на отговорности. Тя изиска съдът в Люксембург да осъди страната да заплати по 3156 евро за всеки ден от 5 април 2017, което към днешна дата би значело над 6,5 млн. евро, както и да заплаща по 5 677,20 евро дневно за всяка зона – София, Пловдив, Северна, Югозападна и Югоизточна Бълргария, което би означавало 28 386 евро дневно, пресмята Лекс.
В решението си в този момент обаче Съд на Европейския съюз приема, че все още на подаване на желае Европейска комисия не е изпълнила задължението си да потвърди, че България продължава да не извършва условията за непорочност на въздуха съгласно Директивата.
Според магистратите не би могло годно да се насочи укор към страна членка, че не е изпълнила задължението да предприеме ограниченията за осъществяване на решение на Съд на Европейския съюз, „ в случай че от формалното уведомително писмо не следва ясно, че към референтната дата задължението за осъществяване на това решение остава налице още от оповестяването му “.
Съдът заключава, че веднага като в писмото не твърди и не открива prima facie с изискваната изясненост, че решението към момента не е изпълнено към 9 февруари 2019 година (датата, дадена като краен срок), Европейска комисия не твърди годно съществуването на несъблюдение от страна на България на задължението за предприемане на ограниченията. Затова и искът на комисията е неприемлив.
Директивата дефинира гранични стойности за концентрацията на избрани атмосферни замърсители във въздуха. Тя изисква от държавите-членки да одобряват проекти за качеството на въздуха, в случай че те бъдат превишени, тъй че интервалът на превишаване да е допустимо най-кратък.
България към този момент беше наказана за това. През 2017 година Съд на Европейския съюз постанови, че страната не е изпълнила отговорностите си по тази инструкция, заради систематичното и непрекъснато превишаване на дневните и годишните пределно възможни стойности, използвани за концентрациите на фини прахови частици 10 микрона (ПЧ10). Отчетено беше и това, че България не е подсигурила, че интервалът на превишаване е допустимо най-кратък.
Тогава съдът установи още, че превишенията на тези стойности са се запазили в шест области и агломерации на българска територия от 2007 година до 2014 година в това число.
През 2018 година Европейска комисия изпрати на България публично уведомително писмо, в което се споделя, че превишаването на пределно допустимите стойности е траяло към година и половина след произнасянето на Съда през април 2017 година и съвсем 11 години след влизането в действие на Директивата за качеството на атмосферния въздух.
През 2019 година България отговори, че е подхванала разнообразни ограничения, само че Европейска комисия реши, че те не са задоволителни и предяви иск за несъблюдение на отговорности. Тя изиска съдът в Люксембург да осъди страната да заплати по 3156 евро за всеки ден от 5 април 2017, което към днешна дата би значело над 6,5 млн. евро, както и да заплаща по 5 677,20 евро дневно за всяка зона – София, Пловдив, Северна, Югозападна и Югоизточна Бълргария, което би означавало 28 386 евро дневно, пресмята Лекс.
В решението си в този момент обаче Съд на Европейския съюз приема, че все още на подаване на желае Европейска комисия не е изпълнила задължението си да потвърди, че България продължава да не извършва условията за непорочност на въздуха съгласно Директивата.
Според магистратите не би могло годно да се насочи укор към страна членка, че не е изпълнила задължението да предприеме ограниченията за осъществяване на решение на Съд на Европейския съюз, „ в случай че от формалното уведомително писмо не следва ясно, че към референтната дата задължението за осъществяване на това решение остава налице още от оповестяването му “.
Съдът заключава, че веднага като в писмото не твърди и не открива prima facie с изискваната изясненост, че решението към момента не е изпълнено към 9 февруари 2019 година (датата, дадена като краен срок), Европейска комисия не твърди годно съществуването на несъблюдение от страна на България на задължението за предприемане на ограниченията. Затова и искът на комисията е неприемлив.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ