Cъдът нa EC: Бългapcĸи пoщи тpябвa дa зaпoчнaт дa плaщaт ДДC
Съдът на Европейския съюз се произнесе по дело C-785/23, обвързвано с облагането с Данък добавена стойност на част от активността на " Български пощи ". Решението е от изключително значение за тълкуването на обсега на така наречен универсална пощенска услуга и по кое време държавният оператор може да ползва освобождение от налог.
Повод за делото е проверка, при която българската данъчна администрация открива, че " Български пощи " са заявили избрани доставки като част от универсалната пощенска услуга - услуга, която по закон е освободена от Данък добавена стойност. Според Национална агенция за приходите обаче тези услуги не дават отговор на критериите за универсална услуга, защото се дават по самостоятелни сделки и при условия, които се отклоняват от общоприетите. Затова и
от приходната организация вършат проверка и изискват 1,7 милиона лв. Данък добавена стойност, която сметка набъбва до 2,7 милиона с лихвите.
Става въпрос за контракти, подписани с обособени клиенти, в които се уговарят съответни параметри - място на събиране и доставка, периодичност, работно време и даже по-ниски цени от тези, избрани от Комисията за контролиране на известията (КРС). Именно това индивидуализиране е в основата на разногласието.
След като Административен съд София-град анулира ревизионния акт, Национална агенция за приходите апелира пред Върховния административен съд, който на собствен ред насочва преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз.
В решението си Съдът в Люксембург е безапелационен: доставките, които са предопределени да отговорят на характерни потребности на обособени клиенти и не са налични за всички консуматори при равни условия, не попадат в обсега на универсалната пощенска услуга.
Следователно те не могат да се възползват от освобождението от Данък добавена стойност, което европейското право планува за тази категория услуги.
Съдът акцентира и друго значимо изискване - с цел да бъде дадена услуга освободена от налог, тя би трябвало да се прави при условия, одобрени от националния регулаторен орган. Отклонения от тези условия - да вземем за пример посредством самостоятелно контрактувани по-ниски цени - са още едно съображение за загуба на данъчното облекчение.
Решението основава казус с практическо значение освен за " Български пощи ", само че и за други снабдители на услуги със специфичен статут, които комбинират публични отговорности с комерсиална активност. То дава и спомагателна изясненост за тълкуването на освобождаванията по Данък добавена стойност в границите на Европейския съюз, написа money.bg.
Повод за делото е проверка, при която българската данъчна администрация открива, че " Български пощи " са заявили избрани доставки като част от универсалната пощенска услуга - услуга, която по закон е освободена от Данък добавена стойност. Според Национална агенция за приходите обаче тези услуги не дават отговор на критериите за универсална услуга, защото се дават по самостоятелни сделки и при условия, които се отклоняват от общоприетите. Затова и
от приходната организация вършат проверка и изискват 1,7 милиона лв. Данък добавена стойност, която сметка набъбва до 2,7 милиона с лихвите.
Става въпрос за контракти, подписани с обособени клиенти, в които се уговарят съответни параметри - място на събиране и доставка, периодичност, работно време и даже по-ниски цени от тези, избрани от Комисията за контролиране на известията (КРС). Именно това индивидуализиране е в основата на разногласието.
След като Административен съд София-град анулира ревизионния акт, Национална агенция за приходите апелира пред Върховния административен съд, който на собствен ред насочва преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз.
В решението си Съдът в Люксембург е безапелационен: доставките, които са предопределени да отговорят на характерни потребности на обособени клиенти и не са налични за всички консуматори при равни условия, не попадат в обсега на универсалната пощенска услуга.
Следователно те не могат да се възползват от освобождението от Данък добавена стойност, което европейското право планува за тази категория услуги.
Съдът акцентира и друго значимо изискване - с цел да бъде дадена услуга освободена от налог, тя би трябвало да се прави при условия, одобрени от националния регулаторен орган. Отклонения от тези условия - да вземем за пример посредством самостоятелно контрактувани по-ниски цени - са още едно съображение за загуба на данъчното облекчение.
Решението основава казус с практическо значение освен за " Български пощи ", само че и за други снабдители на услуги със специфичен статут, които комбинират публични отговорности с комерсиална активност. То дава и спомагателна изясненост за тълкуването на освобождаванията по Данък добавена стойност в границите на Европейския съюз, написа money.bg.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ