Съдът на ЕС: ЦИК има право да забрани снимане на броенето на изборните бюлетини
Съдът на Европейския съюз (Люксембург) се произнесе по разногласието - дали може да се видеозаснема броенето на бюлетините и състяването на протокол по време на избори.
Делото започва по тъжба на " Демократична България ", като от обединението м. година желаеха да се вкара точно видеозаснемане и даже лъчение онлайн от секциите. Със свои издадени взаимни обаче ЦИК и Комисията за отбрана на персоналните данни не разрешават това.
Така Демократична България нападна първо пред Административен съд - София град (АССГ) като незаконосъобразни част от напътствията, според които правата и отговорностите на покровителите и наблюдаващите в изборния ден не допускали снимане на процеса на преброяване и определяне на изборния резултат, тъй като това съставлява противозаконна обработка на персонални данни.
В жалбата си " Демократична България " се аргументираше още, че с тези си указания ЦИК и КЗЛД са се произнесли отвън пълномощията си и вкарват забрани, които не са законоустановени.
Така въпреки пред първата инстанция Демократична България да извоюва победа - АССГ анулира прословутите инструкции, ЦИК просто... не предприе нищо и по този начин въпросът " увисна " за след първите миналогодишни избори на 4 април.
Именно това безучастие на отсрещната страна Демократична България нападна след това пред Върховния административен съд.
Върховен административен съд пък избра да спре краткотрайно делото и да прати тематиката - под формата на преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз с 6 въпроса (пълния текст на въпросите може да видите по-долу, б.р.)
Сега Съдът в Люксембург се произнася, че:
- обработването на персонални данни при осъществяване на избори в дадена страна членка не е изключено от приложното поле на регламента (за отбрана на персоналните данни, б.р.). Както и че наредбите:
- позволяват способените органи на дадена страна членка да одобряват административен акт, с който се лимитира или вероятно се не разрешава видеозаснемането при преброяването на изборните резултати в изборните пространства по време на избори в тази страна членка.
Предстои делото пред Върховен административен съд да бъде обновено, като резултатът му е евентуално предупреден - ЦИК и КЗЛД са били прави, " Демократична България " - не.
Ето и цялото известие на пресцентъра на Върховния административен съд:
Съд на Европейския съюз излезе с решение по делото за видеонаблюдението на изборите у нас, формирано по преюдициално питане на Върховен административен съд
Съда на Европейския съюз (СЕС) излезе с решение по дело С-306/21. То беше формирано по преюдициално питане на Върховния административен съд от април 2021 година, по отношение на видеонаблюдението на броенето на бюлетините и въвеждането на резултатите в протоколите след края на изборния ден.
Делото пред Върховен административен съд с номер 3603 от 2021 година беше формирано, откакто по тъжба на „ Демократична България “, Административен съд София – град на 15 март т.г. анулира взаимни инструкции на ЦИК и Комисията за отбрана на персоналните данни по отношение на обработването и отбраната на персоналните данни, признати на 8 февруари 2021 година Върховен административен съд спря производството по делото и насочи общо 6 въпроса към Съд на Европейския съюз. В своето решение съдиите от Съд на Европейския съюз групират въпросите и дават пояснение по тях на българския съд. Върховният административен съд възобновява производството по административно дело № 3603 от 2021 година
Въпросите в преюдициалното питане на Върховен административен съд до Съд на Европейския съюз са:
1. Следва ли нормата на чл.2 пар.2 б. „ а “ от Общия Регламент за отбрана на персоналните данни да се пояснява в смисъл, че не позволява приложението на Регламента по отношение на една привидно чисто вътрешна обстановка, като провеждането на избори за национално заседание, когато обект на отбрана са персоналните данни на лица, жители на Европейския съюз и когато дейностите по обработка на данните не се изчерпва само със събирането им в подтекста на съответната активност?
2. При позитивен отговор на първия въпрос – приключването на активността по осъществяване на избори за Народно заседание (опадащи привидно отвън обсега на правото на ЕС), освобождава ли админите, обработващите и съхраняващите персоналните данни лица от отговорностите им по Регламента, като единствен прийом за отбрана на персоналните данни на жителите на Европейски Съюз на равнище – съюзна наредба? Приложимостта на регламента обусловя ли се само от активността за която са основани, респ. събрани персоналните данни, от което следва и извода за преклузия на следваща му употреба?
3. При негативен отговор на първият въпрос - позволява ли нормата на член 6 б. “д “ от Общия правилник за отбрана на персоналните данни и правилото на пропорция инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално не разрешава и лимитира опцията да бъде осъществено каквото и да било видеозаснемане при броене на изборните резултати в изборните пространства, като не позволява диференциация и наредба на обособени детайли от процеса по видеозаснемане и преклудира опцията за реализиране задачите на Регламента – отбрана на персоналните данни на лицата, с други средства?
4. Алтернативно и в подтекста на приложното поле на правото на Европейски Съюз - при осъществяване на общински избори и избори за европейски парламент - позволява ли нормата на член 6 б. “д “ от Общия правилник за отбрана на персоналните данни и правилото на пропорция инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално не разрешава и лимитира опцията да бъде осъществено каквото и да било видеозаснемане при броене на изборните резултати в изборните пространства, като не прави, нито даже позволява диференциация и наредба на обособени детайли от процеса по видеозаснемане и преклудира опцията за реализиране задачите на Регламента – отбрана на персоналните данни на лицата с други средства?
5. Допуска ли нормата на чл.6 пар.1 б. “д “ от Общия правилник квалифицирането на дейностите по определяне законосъобразното протичане и броене на резултатите от извършени избори като задача от публичен интерес, оправдаваща избрана, подчинена на условието за пропорция, интервенция във връзка с персоналните данни на присъстващите в изборните пространства лица, когато същите извършват публична, обществена, законово регламентирана функционалност?
6. При одобрителен отговор на предходният въпрос, позволява ли отбраната на персоналните данни въвеждането на национална регулаторна възбрана за събиране и култивиране на персонални данни, ограничаваща опцията да се правят съпътстващи действия по видео снимане на материали, обекти и предмети, които не съдържат персонални данни, когато е налице евентуална опция в процеса по ведозаснемане да бъдат събрани и персонални данни,чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи активност в публичен интерес в съответният миг?
В решението на Съд на Европейския съюз се отбелязва, че Член 2, параграф 2, писмен знак а) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни и по отношение на свободното придвижване на такива данни и за анулация на Директива 95/46/КО (Общ правилник по отношение на отбраната на данните) би трябвало да се пояснява в смисъл, че обработването на персонални данни при осъществяване на избори в дадена страна членка не е изключено от приложното поле на регламента. Член 6, параграф 1, писмен знак д) и член 58 от Регламент 2016/679 би трябвало да се поясняват в смисъл, че тези разпореждания позволяват способените органи на дадена страна членка да одобряват административен акт, с който се лимитира или вероятно се не разрешава видеозаснемането при преброяването на изборните резултати в изборните пространства по време на избори в тази страна членка.
Още по темата
Делото започва по тъжба на " Демократична България ", като от обединението м. година желаеха да се вкара точно видеозаснемане и даже лъчение онлайн от секциите. Със свои издадени взаимни обаче ЦИК и Комисията за отбрана на персоналните данни не разрешават това.
Така Демократична България нападна първо пред Административен съд - София град (АССГ) като незаконосъобразни част от напътствията, според които правата и отговорностите на покровителите и наблюдаващите в изборния ден не допускали снимане на процеса на преброяване и определяне на изборния резултат, тъй като това съставлява противозаконна обработка на персонални данни.
В жалбата си " Демократична България " се аргументираше още, че с тези си указания ЦИК и КЗЛД са се произнесли отвън пълномощията си и вкарват забрани, които не са законоустановени.
Така въпреки пред първата инстанция Демократична България да извоюва победа - АССГ анулира прословутите инструкции, ЦИК просто... не предприе нищо и по този начин въпросът " увисна " за след първите миналогодишни избори на 4 април.
Именно това безучастие на отсрещната страна Демократична България нападна след това пред Върховния административен съд.
Върховен административен съд пък избра да спре краткотрайно делото и да прати тематиката - под формата на преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз с 6 въпроса (пълния текст на въпросите може да видите по-долу, б.р.)
Сега Съдът в Люксембург се произнася, че:
- обработването на персонални данни при осъществяване на избори в дадена страна членка не е изключено от приложното поле на регламента (за отбрана на персоналните данни, б.р.). Както и че наредбите:
- позволяват способените органи на дадена страна членка да одобряват административен акт, с който се лимитира или вероятно се не разрешава видеозаснемането при преброяването на изборните резултати в изборните пространства по време на избори в тази страна членка.
Предстои делото пред Върховен административен съд да бъде обновено, като резултатът му е евентуално предупреден - ЦИК и КЗЛД са били прави, " Демократична България " - не.
Ето и цялото известие на пресцентъра на Върховния административен съд:
Съд на Европейския съюз излезе с решение по делото за видеонаблюдението на изборите у нас, формирано по преюдициално питане на Върховен административен съд
Съда на Европейския съюз (СЕС) излезе с решение по дело С-306/21. То беше формирано по преюдициално питане на Върховния административен съд от април 2021 година, по отношение на видеонаблюдението на броенето на бюлетините и въвеждането на резултатите в протоколите след края на изборния ден.
Делото пред Върховен административен съд с номер 3603 от 2021 година беше формирано, откакто по тъжба на „ Демократична България “, Административен съд София – град на 15 март т.г. анулира взаимни инструкции на ЦИК и Комисията за отбрана на персоналните данни по отношение на обработването и отбраната на персоналните данни, признати на 8 февруари 2021 година Върховен административен съд спря производството по делото и насочи общо 6 въпроса към Съд на Европейския съюз. В своето решение съдиите от Съд на Европейския съюз групират въпросите и дават пояснение по тях на българския съд. Върховният административен съд възобновява производството по административно дело № 3603 от 2021 година
Въпросите в преюдициалното питане на Върховен административен съд до Съд на Европейския съюз са:
1. Следва ли нормата на чл.2 пар.2 б. „ а “ от Общия Регламент за отбрана на персоналните данни да се пояснява в смисъл, че не позволява приложението на Регламента по отношение на една привидно чисто вътрешна обстановка, като провеждането на избори за национално заседание, когато обект на отбрана са персоналните данни на лица, жители на Европейския съюз и когато дейностите по обработка на данните не се изчерпва само със събирането им в подтекста на съответната активност?
2. При позитивен отговор на първия въпрос – приключването на активността по осъществяване на избори за Народно заседание (опадащи привидно отвън обсега на правото на ЕС), освобождава ли админите, обработващите и съхраняващите персоналните данни лица от отговорностите им по Регламента, като единствен прийом за отбрана на персоналните данни на жителите на Европейски Съюз на равнище – съюзна наредба? Приложимостта на регламента обусловя ли се само от активността за която са основани, респ. събрани персоналните данни, от което следва и извода за преклузия на следваща му употреба?
3. При негативен отговор на първият въпрос - позволява ли нормата на член 6 б. “д “ от Общия правилник за отбрана на персоналните данни и правилото на пропорция инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално не разрешава и лимитира опцията да бъде осъществено каквото и да било видеозаснемане при броене на изборните резултати в изборните пространства, като не позволява диференциация и наредба на обособени детайли от процеса по видеозаснемане и преклудира опцията за реализиране задачите на Регламента – отбрана на персоналните данни на лицата, с други средства?
4. Алтернативно и в подтекста на приложното поле на правото на Европейски Съюз - при осъществяване на общински избори и избори за европейски парламент - позволява ли нормата на член 6 б. “д “ от Общия правилник за отбрана на персоналните данни и правилото на пропорция инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално не разрешава и лимитира опцията да бъде осъществено каквото и да било видеозаснемане при броене на изборните резултати в изборните пространства, като не прави, нито даже позволява диференциация и наредба на обособени детайли от процеса по видеозаснемане и преклудира опцията за реализиране задачите на Регламента – отбрана на персоналните данни на лицата с други средства?
5. Допуска ли нормата на чл.6 пар.1 б. “д “ от Общия правилник квалифицирането на дейностите по определяне законосъобразното протичане и броене на резултатите от извършени избори като задача от публичен интерес, оправдаваща избрана, подчинена на условието за пропорция, интервенция във връзка с персоналните данни на присъстващите в изборните пространства лица, когато същите извършват публична, обществена, законово регламентирана функционалност?
6. При одобрителен отговор на предходният въпрос, позволява ли отбраната на персоналните данни въвеждането на национална регулаторна възбрана за събиране и култивиране на персонални данни, ограничаваща опцията да се правят съпътстващи действия по видео снимане на материали, обекти и предмети, които не съдържат персонални данни, когато е налице евентуална опция в процеса по ведозаснемане да бъдат събрани и персонални данни,чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи активност в публичен интерес в съответният миг?
В решението на Съд на Европейския съюз се отбелязва, че Член 2, параграф 2, писмен знак а) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни и по отношение на свободното придвижване на такива данни и за анулация на Директива 95/46/КО (Общ правилник по отношение на отбраната на данните) би трябвало да се пояснява в смисъл, че обработването на персонални данни при осъществяване на избори в дадена страна членка не е изключено от приложното поле на регламента. Член 6, параграф 1, писмен знак д) и член 58 от Регламент 2016/679 би трябвало да се поясняват в смисъл, че тези разпореждания позволяват способените органи на дадена страна членка да одобряват административен акт, с който се лимитира или вероятно се не разрешава видеозаснемането при преброяването на изборните резултати в изборните пространства по време на избори в тази страна членка.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ