ЕС ни осъди за забавения минимум за електрически превозни средства при обществени поръчки
Съдът на Европейския съюз (ЕС) осъди България да заплати 1 593 000 евро за неспазване на периода за транспониране на Директивата за поощряване на чисти и енергийноефективни пътни транспортни средства.
Директива 2019/1161 касае националните цели за най-малък дял на енергоефективните от общия брой транспортни средства, закупувани посредством публични поръчки в страните в Европейски Съюз през референтните интервали 2021—2025 година и 2026—2030 година Регламентирани са обособени цели за леките коли и микробусите, камионите и рейсовете. Разписана е специфична подцел за рейсовете с нулеви излъчвания. Отделните страни имат опция за еластичност при решенията за систематизиране на напъните за реализиране на задачите на територията си.
На 29 септември 2021 година Европейската комисия (ЕК) е изпратила на България публично уведомително писмо, с което припомня, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 е изминал, а тя към момента не e известена за подхванатите ограничения за цялостното й транспониране. Поради неналичието на следващо съобщение, на 6 април 2022 година Европейска комисия изпраща стимулирано мнение, с което приканва страната ни да предприеме нужните ограничения в период до два месеца. Н пъкъл 20 месеца след приключването на периода Европейска комисия регистрира, че нужните ограничения към момента не са признати , или тя не е известена за това. По тази причина Европейската комисия предявява иск пред Съда на Европейски Съюз, който се произнесе тази заран по дело С-480/23.
В съображенията си съдът отбелязва, че писмената фаза на производството по делото е завършила на 7 февруари 2024 година С документално изказване от 3 май 2024 година Европейска комисия е уведомила Съда на Европейски Съюз, че транспонирането на Директивата от България може да се смята за приключено към 5 януари 2024 година и по тази причина тя отдръпва отчасти желае си, като се отхвърля от настояването си за налагане на периодически наказания. В последна сметка Европейска комисия желае страната ни да бъде наказана да заплати еднократно 1 593 000 евро.
България твърди, че за нея е било обективно невероятно да обезпечи транспонирането на директивата от една страна, заради политическата неустойчивост в страната, провокирана от честите промени на държавното управление, както и от разпускането на Народното събрание, и от друга - заради пандемията от COVID‑19, до закъснение на законодателната активност. Страната ни твърди, че тези условия представлявали случаи на непреодолима мощ.
Съдът на Европейски Съюз обаче не приема довода на доводът на България за политическата неустойчивост и припомня непрекъснатата процедура, според която страна членка не може да се базира на разпореждания, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен юридически ред, с цел да обоснове несъблюдение на отговорностите, произлизащи от правото на Евросъюза.
Според европейските магистрати, макар че здравна рецесия с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за България непредвидимо събитие, тя е трябвало да уведоми Европейска комисия навреме за срещнатите компликации, преди приключването на периода, избран в стимулираното мнение от 6 април 2022 година
" Въз основа на тези съображения, Съдът установи, че като не е приела нужните законови, подзаконови и административни разпореждания, с цел да се съобрази с Директива 2019/1161 в избраните периоди, и надлежно като не ги е съобщила на Комисията, България не е изпълнила отговорностите си произлизащи от правото на Съюза ", се показва в решението на Съда на Европейски Съюз.
В него се споделя още, че съгласно непрекъснатата правосъдна процедура, с цел да реши опцията да наложи имуществена глоба, съдът е задължен по всяко дело според от събитията в съответния случай да дефинира подобаващи имуществени наказания за по-специално да предотврати повторни аналогични нарушавания на правото на Европейски Съюз. Като фактор за пресмятане на размера на санкцията Съдът на Европейски Съюз взема поради условия като тежестта на откритото несъблюдение на отговорностите, платежоспособността на съответната страна и интервала, през който продължава нарушаването - в тази ситуация 885 дни.
Директива 2019/1161 касае националните цели за най-малък дял на енергоефективните от общия брой транспортни средства, закупувани посредством публични поръчки в страните в Европейски Съюз през референтните интервали 2021—2025 година и 2026—2030 година Регламентирани са обособени цели за леките коли и микробусите, камионите и рейсовете. Разписана е специфична подцел за рейсовете с нулеви излъчвания. Отделните страни имат опция за еластичност при решенията за систематизиране на напъните за реализиране на задачите на територията си.
На 29 септември 2021 година Европейската комисия (ЕК) е изпратила на България публично уведомително писмо, с което припомня, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 е изминал, а тя към момента не e известена за подхванатите ограничения за цялостното й транспониране. Поради неналичието на следващо съобщение, на 6 април 2022 година Европейска комисия изпраща стимулирано мнение, с което приканва страната ни да предприеме нужните ограничения в период до два месеца. Н пъкъл 20 месеца след приключването на периода Европейска комисия регистрира, че нужните ограничения към момента не са признати , или тя не е известена за това. По тази причина Европейската комисия предявява иск пред Съда на Европейски Съюз, който се произнесе тази заран по дело С-480/23.
В съображенията си съдът отбелязва, че писмената фаза на производството по делото е завършила на 7 февруари 2024 година С документално изказване от 3 май 2024 година Европейска комисия е уведомила Съда на Европейски Съюз, че транспонирането на Директивата от България може да се смята за приключено към 5 януари 2024 година и по тази причина тя отдръпва отчасти желае си, като се отхвърля от настояването си за налагане на периодически наказания. В последна сметка Европейска комисия желае страната ни да бъде наказана да заплати еднократно 1 593 000 евро.
България твърди, че за нея е било обективно невероятно да обезпечи транспонирането на директивата от една страна, заради политическата неустойчивост в страната, провокирана от честите промени на държавното управление, както и от разпускането на Народното събрание, и от друга - заради пандемията от COVID‑19, до закъснение на законодателната активност. Страната ни твърди, че тези условия представлявали случаи на непреодолима мощ.
Съдът на Европейски Съюз обаче не приема довода на доводът на България за политическата неустойчивост и припомня непрекъснатата процедура, според която страна членка не може да се базира на разпореждания, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен юридически ред, с цел да обоснове несъблюдение на отговорностите, произлизащи от правото на Евросъюза.
Според европейските магистрати, макар че здравна рецесия с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за България непредвидимо събитие, тя е трябвало да уведоми Европейска комисия навреме за срещнатите компликации, преди приключването на периода, избран в стимулираното мнение от 6 април 2022 година
" Въз основа на тези съображения, Съдът установи, че като не е приела нужните законови, подзаконови и административни разпореждания, с цел да се съобрази с Директива 2019/1161 в избраните периоди, и надлежно като не ги е съобщила на Комисията, България не е изпълнила отговорностите си произлизащи от правото на Съюза ", се показва в решението на Съда на Европейски Съюз.
В него се споделя още, че съгласно непрекъснатата правосъдна процедура, с цел да реши опцията да наложи имуществена глоба, съдът е задължен по всяко дело според от събитията в съответния случай да дефинира подобаващи имуществени наказания за по-специално да предотврати повторни аналогични нарушавания на правото на Европейски Съюз. Като фактор за пресмятане на размера на санкцията Съдът на Европейски Съюз взема поради условия като тежестта на откритото несъблюдение на отговорностите, платежоспособността на съответната страна и интервала, през който продължава нарушаването - в тази ситуация 885 дни.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ