Съдът на ЕС осъжда България да заплати 1 593 000

Съдът на Европейски Съюз осъжда България да заплати 1 593 000 евро поради неспазване на периода за транспониране на Директивата за поощряване на чисти и енергийноефективни пътни преводни средства, оповестиха от европейската институция.
На 29 септември 2021 година Комисията изпраща на България публично уведомително писмо, с което ѝ припомня, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 за поощряване на чисти и енергийноефективни пътни преводни средства е изминал и че към момента не e известена за подхванатите ограничения за цялостното ѝ транспониране.
Директива 2019/1161 касае националните цели за публичните поръчки за чисти транспортни средства. Те са избрани като най-малък дял на чистите транспортни средства от общия брой транспортни средства, придобивани посредством публични поръчки в дадена страна членка през референтните интервали 2021—2025 година и 2026—2030 година Поставени са обособени цели за леките коли и микробусите, камионите и рейсовете, със специфична подцел за рейсовете с нулеви излъчвания. Директивата дава на страните членки цялостна еластичност да вземат решение по какъв начин да разпределят напъните си за постигането на задачите на територията си.
Поради неналичието на следващо съобщение на 6 април 2022 година Комисията изпраща стимулирано мнение, с което приканва България да предприеме нужните ограничения в период от два месеца от датата на приемането му.
Тъй като смята, че повече от 20 месеца след приключването на периода ограниченията за цялостното транспониране към момента не са признати или, най-малкото, не са обявени на Комисията, тя предявява иск пред Съда на Европейски Съюз.
България твърди, че за нея е било обективно невероятно да обезпечи транспонирането на Директивата: от една страна заради политическата неустойчивост в страната, провокирана от честите промени на държавното управление, както и от разпускането на Народното събрание, и въпреки това заради пандемията от COVID‑19, която е довела до закъснение на законодателната активност, като тези два детайла представлявали случаи на непреодолима мощ.
Съдът счита, че доводът на България за политическата неустойчивост не може да бъде признат. Той припомня непрекъснатата процедура, според която страна членка не може да се базира на разпореждания, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен юридически ред, с цел да обоснове несъблюдение на отговорностите, произлизащи от правото на Съюза.
Според Съда макар че здравна рецесия с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за България непредвидимо събитие, това не трансформира обстоятелството, че тя е трябвало да работи с цялата дължима грижа, като уведоми Комисията навреме за срещнатите компликации, най-малко преди приключването на периода, избран в стимулираното мнение от 6 април 2022 година
Въз основа на тези съображения, Съдът установи, че като не е приела нужните законови, подзаконови и административни разпореждания, с цел да се съобрази с Директива 2019/1161 в избраните периоди, и надлежно като не ги е съобщила на Комисията, България не е изпълнила отговорностите си произлизащи от правото на Съюза.
Когато реши, че страната членка не се е съобразила със правосъдното решение, Комисията може да предяви нов иск, с който да изиска налагане на имуществени наказания. Ако обаче на Комисията не са обявени ограниченията за транспониране на дадена инструкция, по нейно предложение Съдът може да наложи наказания още с първото правосъдно решение.