Каква е минималната работна заплата за страната по години?
Съдържание:
Предимства и дефекти на минималната работна заплатаСравнение с други европейски страни
Минималната работна заплата е най-ниската сума, която работодателите могат законно да заплащат на служащите си за осъществената работа. Тя се дефинира от държавното управление на всяка страна и се актуализира от време на време според от разнообразни фактори като инфлацията, икономическия напредък, продуктивността и обществените потребности. Минималната работна заплата има за цел да подсигурява заслужен живот на служащите и да предотврати употребата и бедността.
В тази публикация ще разгледаме по какъв начин се е променяла минималната работна заплата в България през годините, какви са нейните преимущества и дефекти и по какъв начин се съпоставя с други европейски страни. Ще използваме данни от разнообразни източници като Евростат, Министерството на труда и обществената политика и Търговската и икономическата комисия.
Минималната работна заплата в България е въведена през 1991 година със Закона за минималната работна заплата и обществената помощ. Първоначално тя е избрана на 600 лв. (около 300 евро) на месец, само че бързо е понижена до 450 лв. (около 225 евро) през същата година, поради тежката икономическа рецесия, която визира страната след прехода към пазарна стопанска система. Оттогава минималната работна заплата е променяна неведнъж, като нормално се усилва един път или два пъти на година според от инфлационните равнища, бюджетните ограничавания и обществения разговор сред държавното управление, синдикатите и работодателите.
Статистика за минималната работна заплата
От началото на новия век минималната работна заплата е променяна цели 27 пъти. С настъпването на новото хилядолетие тя е била 79 лв., като едвам през 2003 минава границата от 100 лв. (110 лева). През 2008 година заплатата става 220 лв., а едвам през 2013 минава границата от 300 лв., с цел да стане 310 лв.. От 2017 година минималната работна заплата стартира да пораства всяка година с по 50 лв., с цел да стане през 2023 година 780 лв.. От началото на тази година (2024) бележи най-големия си скок и сега е 933 лв..
Според данни от Евростат минималната работна заплата в България е повишена от 240 лв. (около 123 евро) на месец през 2010 година до 933 лв. (около 466 евро) на месец през 2024 година, което съставлява нарастване с 288% за 14 години. Въпреки това, България към момента има най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз, като е надалеч от междинната стойност за Европейски Съюз от 1 714 евро на месец през 2024 година. Също по този начин, минималната работна заплата в България съставлява единствено 47% от междинната брутна заплата в страната през 2024 година, което е по-ниско от целесъобразното равнище от 60%, несъмнено от Европейската обществена харта.
Предимства и дефекти на минималната работна заплата
Минималната работна заплата има както позитивни, по този начин и негативни резултати върху стопанската система и обществото. Някои от преимуществата са:
- Подобрява виталния стандарт на нискоквалифицираните и нископлатените служащи, като им обезпечава задоволителен приход за покриване на главните потребности като храна, жилище, здраве и образование;
- Намалява неравенството в приходите и на бедността, като основава по-справедливо систематизиране на благосъстоянието сред другите обществени групи и региони;
- Стимулира потреблението и икономическата интензивност, като покачва покупателната дарба на служащите и тяхното търсене на артикули и услуги;
- Подобрява продуктивността и качеството на работата, като стимулира служащите да работят по-ефективно и отговорно и като предизвиква работодателите да влагат в образование и нововъведения.
Някои от минусите са:
- Повишава разноските за труд и цените на продуктите и услугите, като понижава конкурентоспособността на компаниите и износа на страната;
- Води до загуба на работни места и увеличение на безработицата, като изтласква от пазара тези служащи и компании, които не могат да се приспособяват към по-високите трудови стандарти и изисквания;
- Създава всекидневен бранш и сива стопанска система, като подтиква работодателите и служащите да заобикалят заплащането на налози и осигуровки, работейки без трудови договори;
- Намалява разликата сред минималната и междинната заплата, като понижава тласъците за обучение и подготовка и като демотивира по-квалифицирани и по-опитни служащи.
Сравнение с други европейски страни
Според данни от Евростат минималната работна заплата в Европейския съюз варира доста сред другите страни членки, като отразява другите стопански, обществени и политически условия в тях. Най-високата минимална работна заплата през 2024 година е в Люксембург, където е 2 202 евро на месец, а най-ниската е в България, където е 466 евро на месец. Средната минимална работна заплата в Европейски Съюз е 1 714 евро на месец, като има забележителна разлика сред старите и новите страни членки. В страните от Западна Европа минималната работна заплата е над 1 500 евро на месец, до момента в който в страните от Източна Европа е под 700 евро на месец.
