Здравей, казвам се Ноември и тъгувам
Събуждам се с рухването на листата, слушам оглушителния им тътнеж при срещата с асфалта. Красиви жълти, кафяви и червени фантазии, ронят се, вятърът ги завихря, политат за момент в безкрая и по-късно с прелест падат върху земята, която изстива все по-бързо.
Ставам и си върша кафе от очакванията, с които съм заспала нощес. Притоплям небрежно в съзнанието си вчерашните ни диалози и сръбвам на мудни глътки всички погледи, които можеше да си заменяем, всички целувки, които можеше да си откраднем и всички усеща, които можеше да си споделим.
Edna предлага Червилото, което ще обикнеш: Течно червило Avon Mark - мат и глос
Понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самотност
Казват, че няма по-голяма болежка въображаемото прекарване на нещо, което не е било и най-вероятно в никакъв случай няма да бъде. А аз те претърпявам всеки ден и болиш.
Защото ноември е уют, мирис на канела, кори от портокали, първи срамежливи снежинки, дъждовни дни, дивани, филми и сгушване сред меки завивки. Ноември е това време от годината, което като че ли единствено прелита край нас, само че оставя най-дълбоките следи. Защото ноември не е време да бъдем сами.
Любовта е напълно елементарна и просто съвършена!
През ноември самотата съвсем може да се усети под дланите ни. Може да плъзнем пръсти по нея, по този начин както го вършим по пианото, да усетим скърцащия ѝ тон и да настръхнем от студената ѝ мелодия.
А какво може да направи нечие наличие за нас през този печален ноември? Господи, то може да ни избави от неща, за които не сме подозирали, че ни грозят.
Thinkstock
Любовта е най-сладката болежка на този свят
Толкова е красиво, когато има на кой да направиш чаша чай и палачинки. Когато има кой да завиеш през нощта и да целунеш по челото. Когато има кой да гледа с теб още веднъж и още веднъж обичаните ти филми в тези дъждовни вечер, в които улиците са напълно пусти.
Един човек не е доста, само че е повече от задоволителен, с цел да направи дома ти топъл, а ноември да се усеща като май.
Здравей, споделям се Ноември и скърбя. Ще дойдеш ли гледаме по какъв начин листата падат дружно?
Thinkstock
Ставам и си върша кафе от очакванията, с които съм заспала нощес. Притоплям небрежно в съзнанието си вчерашните ни диалози и сръбвам на мудни глътки всички погледи, които можеше да си заменяем, всички целувки, които можеше да си откраднем и всички усеща, които можеше да си споделим.
Edna предлага Червилото, което ще обикнеш: Течно червило Avon Mark - мат и глос Понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самотност
Казват, че няма по-голяма болежка въображаемото прекарване на нещо, което не е било и най-вероятно в никакъв случай няма да бъде. А аз те претърпявам всеки ден и болиш.
Защото ноември е уют, мирис на канела, кори от портокали, първи срамежливи снежинки, дъждовни дни, дивани, филми и сгушване сред меки завивки. Ноември е това време от годината, което като че ли единствено прелита край нас, само че оставя най-дълбоките следи. Защото ноември не е време да бъдем сами.
Любовта е напълно елементарна и просто съвършена!
През ноември самотата съвсем може да се усети под дланите ни. Може да плъзнем пръсти по нея, по този начин както го вършим по пианото, да усетим скърцащия ѝ тон и да настръхнем от студената ѝ мелодия.
А какво може да направи нечие наличие за нас през този печален ноември? Господи, то може да ни избави от неща, за които не сме подозирали, че ни грозят.
Thinkstock Любовта е най-сладката болежка на този свят
Толкова е красиво, когато има на кой да направиш чаша чай и палачинки. Когато има кой да завиеш през нощта и да целунеш по челото. Когато има кой да гледа с теб още веднъж и още веднъж обичаните ти филми в тези дъждовни вечер, в които улиците са напълно пусти.
Един човек не е доста, само че е повече от задоволителен, с цел да направи дома ти топъл, а ноември да се усеща като май.
Здравей, споделям се Ноември и скърбя. Ще дойдеш ли гледаме по какъв начин листата падат дружно?
Thinkstock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ