Как хижата на овчаря стана последната дума в лукс
Събуждам се на продължителна мокрота. Въздухът се усеща леден - и гъст, като че ли се издига с историческия мирис на всеки екскурзиант, който в миналото е прекарал нощта тук. Има тела в спални чували, разпръснати наоколо; Те наподобяват на многоцветни трупи. Навивам се встрани и подвигам телефона си, с цел да ревизира резултата си за сън на ura. Без услуга.
Не бих споделил, че това е комфортна нощна отмора. 5 часа сутринта е спял в и антично леговище на земеделските земи, надълбоко в сърцето на Уелс. Гърбът ми се усеща корав, защото би трябвало да се има поради, че лежа на дървена скамейка без матрак. Пространството е оскъдно; Звукът на съня отскача от старите каменни стени. Изведнъж съм разтревожен. Предадох се на желанието за разархив; Имам потребност от малко въздух. Грабвайки ботушите си за вървене и чантата си, аз залитам на открито. Небето е тонирано Ombre; Земята е готина. Аз съм самичък, нося памучна пижама и пуловер с кабел, в Камбрийските планини. Отдалечени птичи трели. За секунда се усещам като единственият...
Прочетете целия текст »
