Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
Събуждам се както нормално и в града - 6:30ч. Чувам, че в двора денят от дълго време е минал своето начало. Въртя се още малко в леглото. Слизам в двора, само че не намирам никого (по-късно разбирам, че в задния двор се пече пипер) Запътвам се към кафенето на Димчо Кехая, да си взема кафе за разсънване. В кафенето ме посреща Калин, чорбаджията на заведението, който различавам (и знам името му) от фотоси от предходни години на фестивала. Питам за кафе, оферират ми и турско, желая еспресо в две чаши за из път. Чакам и се оглеждам, запитвам за статуята на Димчо Кехая, която стоеше пред кафенето, притежателят с горест ми споделя, че са я откраднали. Кафето идва, а аз потеглям без да платя, на вратата се стряскам и се връщам „ За малко да не платя ”, а той се смее и ми споделя, че може и различен път.
На вратата на къщата ме посреща баба Мария, оставям кафето, разсънвам Ани, поглеждам китната градинка през терасата и слизам при баба Мария в двора. Говорим си за живота в Жеравна, за нейното детство и за това, че през днешния ден всичко има, само че ние не можем да го оценим. От време на време става и прави някаква работа из двора.
Вече с лекост обличам носията, като че ли съм го правила цялостен живот, слизаме по калдаръма, отпиваме водица от чешмата пред църквата Свети Никола, а изпод иде...селски ерген, с мустак и калпак, китка, пояс, елек, абе момък та свети. С плевел смях го приканваме да се снимаме, стигаме до фестивала, гайдарите ни посрещат, а от ляво е скупчена огромна купа с дърва и съчки. Веселието е още по-голямо, хората по-многобройни.
Събота е и тези, които не са могли да дойдат още в петък, към този момент са тук. Чаршията кипи (поне от любопитни зяпачи), обядваме с фасул и решаваме, че ще пийнем по едно турско кафе при Димчо Кехая, по този начин както сме си с носиите. На вратата стопанката ни предлага и саралия, кимаме утвърдително, вкусна беше, въпреки като тип, не тъкмо позната за мен. С мек заряд, а освен кори и плънка. Ани намира четирилистна детелина в дворчето, до нас присядат група моми и момци и се снимат. Тръгваме към фестивала още веднъж тъй като от фестивалното вестниче, знаехме че в 18:30 ч. стартират битките. За първи път следя сходни. Млади момчета, чудя се на смешка или в действителност е това, някои хватки наподобяват мъчителни.
Скоро още веднъж сме на огромната сцена, всеки се настанява комфортно на поляната. Христо Димитров (главен уредник на фестивала) излиза и ни споделя за първите участници: „ Стъпят ли на тревата, там няма да поникне, за това на тази сцена ще танцуват ”- Ямболските коледари. Танцът е впечатляващ (дори неосведомен човек, като мен, може да го види с просто око), сцената се тресе под мощните им удари с крайници и току отекват в сърцето ти. Времето става извънредно студено, скърбя че нямаме одеяло, загъвам босите си крайници в тревата, оказва помощ. За следващата година към този момент знам, ще нося одеяло и огромна рогозка. Гостите от Румъния и Гърция завършват осъществявания, а скоро всички слизаме при започване на фестивала за танците на нестинарите.
Всички сме се събрали към купчината жарава, постепенно и методично основният нестинар разстила живите въглени в кръг, единствената светлина в близост. Нестинарка с икона в ръце, съвсем магично минава през жарта, хората претаяват мирис и шушукат. Ту минава леко, ту забива нозе в горещата плам, току се завърти и към тялото й за момент се появяват огнени криле.
Местим се в дясно, купчината дърва, която видяхме по-рано пламва, като че ли стигайки небесата, хората се хващат за ръце и магични стъпки, музика и забавление заливат всички присъстващи. Някои остават да спят в под звездите, други да танцуват омагьосани.
Трети ден, търча още веднъж за кафе, пийвам, прибирам се в къщата обличаме носиите, сбогуваме се с вуйна Иванка и баба Мария. Качаме се облечени с носиите в колата, хората по пътя ни гледат и се подсмихват, майтапим се с Ани, че нашата каруца е съвременна. Стигаме познатото място. Закусваме с геврек и баница с айрян, магията неспира, чорбаджията известява края на фестивала, скоро всеки без носия може да влезне, тръгваме а по пътя срещаме хора без носии.
Пътуваме за Варна.
- Усещаш ли, че до момента в действителност бяхме в друго време, влизаме в цивилизацията... - ми споделя страхливо Ани.
Мълча.
Продължава:
Фестивал на фолклорната носия, ЖеравнаПродължава: Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - II
На вратата на къщата ме посреща баба Мария, оставям кафето, разсънвам Ани, поглеждам китната градинка през терасата и слизам при баба Мария в двора. Говорим си за живота в Жеравна, за нейното детство и за това, че през днешния ден всичко има, само че ние не можем да го оценим. От време на време става и прави някаква работа из двора.
Вече с лекост обличам носията, като че ли съм го правила цялостен живот, слизаме по калдаръма, отпиваме водица от чешмата пред църквата Свети Никола, а изпод иде...селски ерген, с мустак и калпак, китка, пояс, елек, абе момък та свети. С плевел смях го приканваме да се снимаме, стигаме до фестивала, гайдарите ни посрещат, а от ляво е скупчена огромна купа с дърва и съчки. Веселието е още по-голямо, хората по-многобройни.
Събота е и тези, които не са могли да дойдат още в петък, към този момент са тук. Чаршията кипи (поне от любопитни зяпачи), обядваме с фасул и решаваме, че ще пийнем по едно турско кафе при Димчо Кехая, по този начин както сме си с носиите. На вратата стопанката ни предлага и саралия, кимаме утвърдително, вкусна беше, въпреки като тип, не тъкмо позната за мен. С мек заряд, а освен кори и плънка. Ани намира четирилистна детелина в дворчето, до нас присядат група моми и момци и се снимат. Тръгваме към фестивала още веднъж тъй като от фестивалното вестниче, знаехме че в 18:30 ч. стартират битките. За първи път следя сходни. Млади момчета, чудя се на смешка или в действителност е това, някои хватки наподобяват мъчителни.
Скоро още веднъж сме на огромната сцена, всеки се настанява комфортно на поляната. Христо Димитров (главен уредник на фестивала) излиза и ни споделя за първите участници: „ Стъпят ли на тревата, там няма да поникне, за това на тази сцена ще танцуват ”- Ямболските коледари. Танцът е впечатляващ (дори неосведомен човек, като мен, може да го види с просто око), сцената се тресе под мощните им удари с крайници и току отекват в сърцето ти. Времето става извънредно студено, скърбя че нямаме одеяло, загъвам босите си крайници в тревата, оказва помощ. За следващата година към този момент знам, ще нося одеяло и огромна рогозка. Гостите от Румъния и Гърция завършват осъществявания, а скоро всички слизаме при започване на фестивала за танците на нестинарите.
Всички сме се събрали към купчината жарава, постепенно и методично основният нестинар разстила живите въглени в кръг, единствената светлина в близост. Нестинарка с икона в ръце, съвсем магично минава през жарта, хората претаяват мирис и шушукат. Ту минава леко, ту забива нозе в горещата плам, току се завърти и към тялото й за момент се появяват огнени криле.
Местим се в дясно, купчината дърва, която видяхме по-рано пламва, като че ли стигайки небесата, хората се хващат за ръце и магични стъпки, музика и забавление заливат всички присъстващи. Някои остават да спят в под звездите, други да танцуват омагьосани.
Трети ден, търча още веднъж за кафе, пийвам, прибирам се в къщата обличаме носиите, сбогуваме се с вуйна Иванка и баба Мария. Качаме се облечени с носиите в колата, хората по пътя ни гледат и се подсмихват, майтапим се с Ани, че нашата каруца е съвременна. Стигаме познатото място. Закусваме с геврек и баница с айрян, магията неспира, чорбаджията известява края на фестивала, скоро всеки без носия може да влезне, тръгваме а по пътя срещаме хора без носии.
Пътуваме за Варна.
- Усещаш ли, че до момента в действителност бяхме в друго време, влизаме в цивилизацията... - ми споделя страхливо Ани.
Мълча.
Продължава:
Фестивал на фолклорната носия, ЖеравнаПродължава: Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ