Когато лъжите излизат наяве…
Събудих се към 3 през нощта… Въртях се, въртях се и не можех да заспя. Нещо не ми даваше мира… Нямаше действителна причина, напрактика всичко вървеше добре, по всички посоки, само че моята проклета вътрешен глас ми подсказваше, че нещо се случва, нещо, за което не знам…
Въртенето в леглото ми продължи до 6 сутринта, по-късно взех решение, че към този момент няма смисъл. Станах, пуснах компютъра и седнах да си ревизира мейлите. Нямаше нищо забавно. Направих си кафе… двойно… късо… Седнах още веднъж пред компютъра. Но не можеш да се съсредоточа, нещото не спря да ме човърка. Ти се разсъни към 7. Беше изумен за какво съм будна, само че нямаше време да си приказваме. Бързаше.
Стана време да потеглям към офиса. Реших през днешния ден да оставя колата и да отида пеша… По пътя си купих още кафе. Преминах през близкия парк, работата ми не е надалеч, а когато нуждая се да мисля обичам да се разхождам. Слушалките и музиката доста ми оказват помощ да се изолирам от света и да се вслушам в себе си…
Денят в офиса си беше ден като ден. Нищо изключително! Писах, четох, отново писах, отново четох… Обичайното. Телефонът ми през целия ден бе замълчал, само че по този начин се бях вглъбила в себе си, че не ми направи усещане, че през целия ден не ми звъниш и не пишеш…
Прибрах се с метрото, много по-бързо, в сравнение с чаках. Теб те нямаше вкъщи още. Сипах си чаша вино и си нарязах синьо сирене. Седнах пред тв приемника и започнах да превключвам каналите. Изведнъж чух по какъв начин телефонът ти звъни от прилежащата стая… Стреснах се. Реших, че си се прибрал и не си схванал, че съм тук… Викнах, само че не отговори. Видях телефона на нощното шкафче, не спираше да звъни. Погледнах, беше чужд номер и звънеше за 2-ри път. Притесних се, взех решение, че нещото от сутринта се е случило на теб. Но щом подвигнах, разбрах, че се е случило на мен…
От другата страна на телефона говореше жена… Разказваше, че те е чакала някъде… Че не може да чака повече. Сърдеше се, че си не запомнил да ѝ се обадиш цялостен ден… И въобще не бе усетила, че на телефона не си ти… Попитах коя е? А тя сподели неточност и затвори… Но знаеш, че не е грешка… Грешка беше всичко, което си мислех, че знам…
Седнах на пода… мълчах… чаках… И с всяка секунда осъзнавах, че няма какво да очаквам. Обух се… Облякох якето… Взех ключовете от колата и потеглих. Не знаех на къде… Вече нямаше къде да ида… Нямаше с кого да приказвам, ти ми беше лишил всички другарства. Беше обсебил дните ми и след това най-безцеремонно просто спука розовия балон, в който мислех, че съм щастлива.
Карах може би час… Спрях в едно поле… Телефонът ми звънеше. Беше ти! Беше се прибрал и искаше да ми държиш сметка къде съм по това време. Затворих ти… Три пъти ти затворих… След това единствено ти написах: „ Събери си нещата. Утре да те няма. Истината излезе наяве… “. След това си изключих телефона. Отидох да дремя в хижа отвън града… После отидох на работа без никой да разбере, че едно нещо ме е изгорило радикално.
Инфо: https://glamgirls.bg
