Едно утро от живота на домашния котарак
Събудих се, както нормално,преди всички. Вчера за през целия ден съумях единствено опашката и задния си крайник да оближа, остана ми повече от половината…
Как може да лежи толкоз дълго в леглото, когато животното в къщата не е нахранено?!? Цяла заран се пробвам да го обясня на своята господарка. Но се колебая, че с подобен пилешки мозък тя е способна да улови тънките ми импулси.
О, разсъни се,затропа с чехлите. Как може да върви по този начин? Та тя е женска! Ако моите приятелки вървят по този начин шумно, няма да се оженя в никакъв случай за никоя.
Какво е това? Суха храна? Пфууу… От нея получавам запек и ти, скъпа, прелестно го знаеш! Е, да, несъмнено, през вчерашния ден се прибра след среднощ и в този момент не ти е до мен… Добре, отивам да ти припомня кой е шефът в къщата.
И какво по този начин крещи? Като видя л*йното на килима, незабавно наду сирената. Скъпа моя, това се назовава образователен развой.
Преди няколко дни докара този… „ благото “ си. Тя по този начин го назовава. Макар, че по паспорт има напълно друго име. Но не можеш да ú го обясниш, влюбена е. Дори особено извадих документите от портфейла му, с цел да ги види тя: а той се оказа женен! Но тя: „ Фу, фу, неприятна котка! “ и върна паспорта назад. Дори една страничка не съумях да скъсам.
Стои на открито, приказва по телефона. Говори с „ благото “, усмихва се на всичко, маха с опашка, мърка. Кани го на гости… няма да пристигна, през днешния ден е събота! Да повторя – той е фамилен. Такива като него събота и неделя си седят у дома, заработват си прошката от дамите.
Разбираш ли, моето момиче, събитията от време на време се развиват по подобен метод, че в очакване на един живот, ние получаваме напълно различен. Не реви, глупаче, той не го заслужава. Само наподобява на мачо, само че в действителност е цялостно безличие. Помниш ли по какъв начин онази заран бягаше из стаята, търсейки панталоните си, а когато ги откри мокри, взе да псува? Това беше мое дело. Исках да ти покажа същинската му същина.
Аз, блага моя. също съм нещастно животно. И също прекомерно постоянно и, забележи, изцяло несправедливо, се трансформирам в жертва на събитията. Кажи ми, заслужено ли е, че аз, луксозен персиец с чисто потекло, получавам суха храна?…
Почеса се зад ухото, усмихна се и стартира да готви кюфтета. О, тези двукраки котки… Нито в живота, нито в любовта, нито в готвенето са разумни. И какво ще вършат без нас! От меланхолия нямаше да излязат!
