Сабрийн Абд Рабу, нейният съпруг и трите им деца едва

Сабрийн Абд Рабу, нейният брачен партньор и трите им деца едвам неотдавна бяха пристигнали на Граничен контролно-пропусквателен пункт Рафа на южната граница на Ивицата Газа, когато ракетата шлагер.

Взривът удари единствено на стотина метра от мястото, където стоеше фамилията, носещо малко повече от багажа и облеклата на гърба си.

Продължете да четете

лист с 3 детайла Скърбящият татко в Газа се сбогува с умрелите си синове Израелските сили бомбардират регионите на Газа, където са споделили на 1 милион души да отидат Ще разреши ли Израел в действителност да получи по този начин нужната помощ в Газа? завършек на списъка

Те бяха измежду стотиците палестинци, опитващи се да избягат в Египет, когато се случи израелски въздушен удар.

„ Искахме единствено да си тръгнем “, сподели Сабрийн, преподавател по изобразяване и гражданин на Хан Юнис в южната част на Газа, пред Ал Джазира. „ Дори бягството наподобява е отказано за хора като нас, палестинците. “

Докато войната сред Израел и Хамас продължава втората седмица, бомбите не престават да падат върху Газа, тясна линия крайбрежна земя, която е дом на повече от 2 милиона палестинци.

Опасността е предиздвикала доста фамилии, като това на Сабрийн, да потърсят сигурност в чужбина. Израелската обсада на Газа остави съществени доставки нищожни и израелската войска подреди 1 милион души да се изтеглят предходната седмица, преди предстояща сухопътна инвазия.

Но разселените поданици намират достъпа до граничните пунктове за стеснен — и рисков.

По времето, когато бомбата избухна на Граничен контролно-пропусквателен пункт Рафах, брачният партньор на Сабрийн Ахмед уреждаше документите за тяхното пътешестване. Никога преди не бяха напускали Газа и бяха съсредоточени върху идното пътешестване, а не върху заплахата, която ще се изсипе от горната страна.

„ Земята се разтресе и ние ненадейно бяхме обхванати в безсъзнание измежду въртящия се пясък “, сподели Сабрийн.

И тя, и Ахмед паднаха на земята. Секундите, които прекараха в изправено състояние, им се сториха цяла безкрайност. Изправиха се на крайници и започнаха трескаво да търсят децата си измежду дима.

„ Дори не можех да схвана дали съм контузен или не. Всичко, което имаше значение за мен, беше да осигуря сигурността на децата си. Но даже тази елементарна задача изглеждаше невъзможна след въздушния удар “, спомня си Сабрийн.

Хаосът се популяризира след гърмежа. Децата и бебетата са били повече от възрастните, съгласно очевидци, и фамилиите са се втурнали да оформят документите си, с цел да могат да избягат от ракетния обстрел, като преминат в Египет.

Ахмед видя, че някои минувачи са леко ранени. Но, добави той, той е " признателен на Бог, че никой не е бил погубен ". След бомбардировката той и Сабрийн споделиха, че са били върнати от граничния пункт.

„ Властите се пробваха [да ни кажат], че това е за нашата сигурност и че ще пренасрочат пътуването ни по-късно. Но считаме, че можехме да преминем през това “, сподели Сабрийн.

„ Казаха ни да се върнем в Газа, което значи назад към ужаса, страха и гибелта, от които мислехме да избягаме “, продължи тя с глас, изпълнен с обезсърчение. „ Чия е виновността за това? Дори нямахме психическата мощ да спорим. ”

Това беше спънка за проектите им да преминат в Египет и оттова да пътуват до Истанбул, където живее братът на Сабрийн.

„ Брат ми ни изпрати туристически визи, с цел да ни освободи от непрекъснатия боязън и битката за сигурност “, сподели тя, „ Когато научи, че война преди малко е връхлетяла Газа, той ми се обади и сподели, че е време да се махнем. ”

Сега, Сабрийн, Ахмед и децата се върнаха там, където започнаха: в Кан Юнис. Семейството е отседнало в дома на своите родственици, където пространството е преди всичко.

„ Ние сме над двайсет души в един апартамент “, сподели Сабрийн, „ държейки се за ръце и се молим за нашата сигурност, тъкмо където сме. “

Семейството им има дълбоки корени в Газа. В продължение на три генерации Abd Rabus са израснали под един покрив, в един и същи град.

„ Дори в случай че можехме да пътуваме, нашата палестинска еднаквост щеше да остане непоколебима “, сподели тя. „ Накрая ще се върнем в Газа, тъй като това е нашият дом, това е нашето всичко. “

Тя вижда сегашния спор като част от по-големи старания за прогонване на палестинския народ от родината им.

„ Разбираме, че Израел посредством разнообразни средства се стреми да измести палестинския народ от Газа “, сподели Сабрийн. „ Въпреки това нашата решителност да живеем тук, да съществуваме тук и да градим бъдещето си тук остава непоколебима. “

Въпреки тежките условия, Сабрийн остава оптимист, че битката на фамилията й няма да е безрезултатна.

„ Днес или след 100 години палестинският народ ще издържи “, сподели тя. „ Устойчиви и упорити, ние отхвърляме да се преклоним пред тактиката на гнет и подтисничество на окупацията. “

Източник: Ал Джазира