Сърбия е привлякла 74 пъти повече китайски инвестиции от България за последните 6 години
Събрия е привлякла 9,66 милиарда евро китайски вложения за интервала сред 2013 и 2019 година или повече от всички други страни в Югоизточна Европа. Иначе казано 53 на 100 от всички китайски инвестиции в района са били ориентирани към западната ни съседка.
От друга страна едвам 130 милиона евро от тях е привлякла България. Това значи, че страната ни е получила 74 пъти по-малко вложения от Китай в съпоставяне със Сърбия, сочат данни на China Global Investment Tracker, представени в отчета Top 100 SEE 2019 на платформата SeeNews.
Сред страните от Югоизточна Европа, които са и членки на Европейския съюз (ЕС), най-вече инвестиции от азиатската страна са били ориентирани към Словения за последните 6 години - общо 2,18 милиарда евро. Тези в Хърватия са в размер на 690 милиарда евро.
Значителна част от китайските вложения в района са част от самодейността за " Един пояс, веднъж " (Belt and Road Initiative, BRI), предвиждащи обезпечаването на общо 8 милиарда евро заеми, а главната част от финансирането по този мегапроект на Пекин е обвързвана с построяването на инфраструктура.
" Сърбия абсорбина 56% от китайските вложения в строителния бранш в Централна, Източна и Югоизточна Европа, основно свързани с плана за 1,8 милиарда $ за рационализация на железопътната линия Будапеща-Белград, която би трябвало да завърши през 2023 година ", написа Радомир Ралев в разбора.
Що се отнася до вложенията по самодейността BRI, втора по дял на привлечените инвестиции е Словения с 14%, следвана от Босна, Хърватия и Румъния със надлежно 9%, 5% и 2%. По-голямата част от тези планове са обвързвана с енергийния и транспортния бранш.
Рисковете, които крият китайските вложения за района
Основните опасения към повишените китайски инвестиции в Централна, Източна и Югоизточна Европа се отнасят към задлъжнялостта на някои от страните към района, както и към възходящото политическо въздействие на Пекин там.
От Централната банка на Австралия подчертават върху това, че плановете по самодейността за известния още като Нов път на корпината се ръководят и реализират от китайски компании с потреблението на материали от азиатската страна. Експертите показват, че това доста понижава икономическия принос за района.
" Участието на китайски реализатори в самодейността BRI съставлява сериозен риск за Югоизточна Европа, който изначално е подценяван ", споделя ръководещият шеф на Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) Матия Романи.
Според него разбирането за задачата на BRI се е трансформирало от представянето на плана от китайския президент Си Дзинпин през 2013 година. Първоначално беше оповестено, че вложенията за плановете по самодейността ще бъдат обезпечавани от частния бранш. В последна сметка обаче те идват от държавни компании и банки.
" Съществуват опасности, свързани със обществената толерантност на вложенията, основаването на работни места, екологичните и обществените стандарти. Но също и с фактът, че множеството от тях са ориентирани към строителния бранш. Китайските компании имат опит най-вече на вътрешния пазар, където са работили в условия на липса на ефикасен надзор на разноските ", изяснява Романи.
От друга страна едвам 130 милиона евро от тях е привлякла България. Това значи, че страната ни е получила 74 пъти по-малко вложения от Китай в съпоставяне със Сърбия, сочат данни на China Global Investment Tracker, представени в отчета Top 100 SEE 2019 на платформата SeeNews.
Сред страните от Югоизточна Европа, които са и членки на Европейския съюз (ЕС), най-вече инвестиции от азиатската страна са били ориентирани към Словения за последните 6 години - общо 2,18 милиарда евро. Тези в Хърватия са в размер на 690 милиарда евро.
Значителна част от китайските вложения в района са част от самодейността за " Един пояс, веднъж " (Belt and Road Initiative, BRI), предвиждащи обезпечаването на общо 8 милиарда евро заеми, а главната част от финансирането по този мегапроект на Пекин е обвързвана с построяването на инфраструктура.
" Сърбия абсорбина 56% от китайските вложения в строителния бранш в Централна, Източна и Югоизточна Европа, основно свързани с плана за 1,8 милиарда $ за рационализация на железопътната линия Будапеща-Белград, която би трябвало да завърши през 2023 година ", написа Радомир Ралев в разбора.
Що се отнася до вложенията по самодейността BRI, втора по дял на привлечените инвестиции е Словения с 14%, следвана от Босна, Хърватия и Румъния със надлежно 9%, 5% и 2%. По-голямата част от тези планове са обвързвана с енергийния и транспортния бранш.
Рисковете, които крият китайските вложения за района
Основните опасения към повишените китайски инвестиции в Централна, Източна и Югоизточна Европа се отнасят към задлъжнялостта на някои от страните към района, както и към възходящото политическо въздействие на Пекин там.
От Централната банка на Австралия подчертават върху това, че плановете по самодейността за известния още като Нов път на корпината се ръководят и реализират от китайски компании с потреблението на материали от азиатската страна. Експертите показват, че това доста понижава икономическия принос за района.
" Участието на китайски реализатори в самодейността BRI съставлява сериозен риск за Югоизточна Европа, който изначално е подценяван ", споделя ръководещият шеф на Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) Матия Романи.
Според него разбирането за задачата на BRI се е трансформирало от представянето на плана от китайския президент Си Дзинпин през 2013 година. Първоначално беше оповестено, че вложенията за плановете по самодейността ще бъдат обезпечавани от частния бранш. В последна сметка обаче те идват от държавни компании и банки.
" Съществуват опасности, свързани със обществената толерантност на вложенията, основаването на работни места, екологичните и обществените стандарти. Но също и с фактът, че множеството от тях са ориентирани към строителния бранш. Китайските компании имат опит най-вече на вътрешния пазар, където са работили в условия на липса на ефикасен надзор на разноските ", изяснява Романи.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ