Събрали сме да почетем празника на буквите и знанието, на

Събрали сме да почетем празника на буквите и знанието, на просветата и културата. Повече от век на тази дата загатваме Светите братя Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, първите ни книжовници, които почитаме като светци. Цитираме Паисий, Вазов, Михайловски. Ще го създадем и през днешния ден. Но в случай че желаеме децата ни да порастват в страна на знанието и просветата, би трябвало да сме непримирими към незнанието. А това стартира още с правописа. Той е първият урок по народна власт, тъй като в него всяка писмен знак, всеки знак има своя смисъл и място, а огромната писмен знак е единствено първа измежду равни.

Така стартира словото си във връзка 24 май президентът Румен Радев, обръщайки се към. И продължи:

Следващата стъпка е речникът. Когато думите изпадат в давност, с тях си отива и част от света. С думите погива и смисълът. Днес оплакваме свободата на словото. Но с цел да реализираме свободата, първо би трябвало да владеем словото.

Третата стъпка е знанието. Всеки го натрупа съгласно своите качества и старание, само че и най-ученият не би трябвало да не помни смирението. Защото всеки знае нещо, което другите не знаят.

И най-важната стъпка е свободата на духа. Нея никой не получава безплатно и вечно. Тя се отвоюва ден след ден със познание против незнанието, с кураж против лъжата, с темперамент против натиска.

По пътя на духа и знанието всички ние, българите, имаме една щастлива участ: нашият език. Тази тирада „ омайна и сладка “, на която ние мислим, обичаме, откриваме, сънуваме и която би трябвало да съхраняваме, тъй като през днешния ден все по-често пишем безгрижно, приказваме с шепа думи, а знанието все по-рядко се цени. Чудно ли е тогава, че все по-малко чуваме истината?

Днес честваме знанието и просветата. Невежеството няма празник. Но то заема всеки сантиметър, опразнен от културата.

В тази безконечна борба на светлината с тъмата, поисквам на всички вас, скъпи възпитаници, скъпи българи, да бъдете, както се пее в химна на Михайловски, „ сеятели на правдата “. Грамотни, свободни и почтени.

Поклон пред святото дело на българския преподавател!

Успех по пътя на знанието на вас, скъпи възпитаници!

Честит празник!