Притча: Върви към целта си
Събрали се един път няколко жаби и почнали да си приказват за живота:
- Колко е тъпо, че блатото, в което живеем, е толкоз малко. Де да можехме да стигнем до прилежащото тресавище – споделят, че там е доста по-добре и по-удобно! - почнала едната жаба.
- А аз пък чух, че в горе, в планината, има необикновено местенце! Чисто, огромно езеро, пресен въздух и няма дребни хулигани. - разказала втората.
- Защо въобще си приказваме за това? – троснала се ядосано най-голямата жаба. – И без това в никакъв случай няма да съумеете да стигнете до такава степен!
- Защо пък не? Ние, жабите, можем всичко, стига да го пожелаем! – заинатила се жабата мечтателка. – Нека да потвърдим на тая остаряла баба, че можем да стигнем до езерото в планината!
- Хайде! Да тръгваме - заквакали останалите жаби и се отправили на път, а Голямата остаряла жаба се затътрила да опише каква нелепост са си наумили на останалите жители на блатото.
Щом чули какво са намислили техните съседки, те почнали да ги разубеждават: „ Ама, къде сте тръгнали, какво си въобразявате?! Вие и до локва не можете да стигнете, какво остава до горе в планината! Стойте си в блатото най-добре!”
Но жабите никого не слушали и решително траяли по пътя си. Подскачали по този начин няколко дни, и малко по малко, взели да се изморяват. Уморили се, изгубили вяра, че няма да се доберат до планинското езеро и засрамено почнали една по една да се връщат назад в блатото. Накрая останала единствено една жаба, която траяла напред и не спряла, до момента в който не стигнала до красивото, чисто езеро и заживяла в него.
Тя не била по-силна от другите, а просто била глуха. Не чувала всички тези, които повтаряли, че е невероятно да се стигне до езерото. Просто вървяла към своята цел.
- Колко е тъпо, че блатото, в което живеем, е толкоз малко. Де да можехме да стигнем до прилежащото тресавище – споделят, че там е доста по-добре и по-удобно! - почнала едната жаба.
- А аз пък чух, че в горе, в планината, има необикновено местенце! Чисто, огромно езеро, пресен въздух и няма дребни хулигани. - разказала втората.
- Защо въобще си приказваме за това? – троснала се ядосано най-голямата жаба. – И без това в никакъв случай няма да съумеете да стигнете до такава степен!
- Защо пък не? Ние, жабите, можем всичко, стига да го пожелаем! – заинатила се жабата мечтателка. – Нека да потвърдим на тая остаряла баба, че можем да стигнем до езерото в планината!
- Хайде! Да тръгваме - заквакали останалите жаби и се отправили на път, а Голямата остаряла жаба се затътрила да опише каква нелепост са си наумили на останалите жители на блатото.
Щом чули какво са намислили техните съседки, те почнали да ги разубеждават: „ Ама, къде сте тръгнали, какво си въобразявате?! Вие и до локва не можете да стигнете, какво остава до горе в планината! Стойте си в блатото най-добре!”
Но жабите никого не слушали и решително траяли по пътя си. Подскачали по този начин няколко дни, и малко по малко, взели да се изморяват. Уморили се, изгубили вяра, че няма да се доберат до планинското езеро и засрамено почнали една по една да се връщат назад в блатото. Накрая останала единствено една жаба, която траяла напред и не спряла, до момента в който не стигнала до красивото, чисто езеро и заживяла в него.
Тя не била по-силна от другите, а просто била глуха. Не чувала всички тези, които повтаряли, че е невероятно да се стигне до езерото. Просто вървяла към своята цел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ