Живея в чужбина, но се върнах за ваканцията и осъзнах голямата истина: Заслужаваме си мръсните улици, правителството, малките заплати и пенсии
Събрах близки родственици на пикник с барбекю.
Решихме да отидем до едно място близо до къщата на майка ми – красива поляна с езеро и дребна гора. През детството и юношеството си обичах да вървя там измежду ароматни билки и диви цветя, да плавам в езерото. Като пристигнахме видях, че на доста места имаше захвълрени всевъзможен вид пластмасови отпадъци и грозни следи от огнища. Бях толкоз разочарована!
Едва намерихме повече или по-малко чиста поляна покрай езерото, като почистихме, с цел да можем да седнем и да запалителен огън в мангала. Пържолите станаха вкусни, само че гледката на обичаната ми поляна ме потискаше – всичко е толкоз мръсно, нещастно … Езерото ще се трансформира в тресавище.
Още през цялото време помолих роднините си да не хвърлят отпадък в тревата и храстите, а да го събират в специфична торба.
Аз доста съжалявах за поляните. и в действителност бях възмутена мощно, по какъв начин могат да замърсяват мястото, където самите те отиват да почиват.
На 100 метра от изхода на поляната има контейнери за отпадък – в действителност ли е толкоз мъчно да се стигне до там?
Когато бяхме на път да си тръгваме, открих, че никой не държи торба с отпадък.
Започнах да запитвам къде е и майка ми сподели, че към този момент е изхвърлен … Бях сюрпризирана:
– Как по този начин изхвърлен, къде?
– Там, в тръстиките. И какво, ние ли сме най-правеедни!? Всички хвърлят там! “
Вече бях на ръба да употребявам циничен език. Но беше невероятно да се поправи стореното- боклукът беше забит в тръстиката, осъзнах огромната истина: те заслужават по този начин да живеят. Те заслужават счупения асфалт, уличните лампи без крушки, мръсните улици, миризливи реки, незаконно държавно управление, дребни заплати и пенсии.
Не им пука за себе си, тъй че за какво държавното управление да се грижи за тях? Те не почитат себе си – кой ще ги почита в подмяна?
Не е държавното управление, което замърсява улиците и разрушава детските площадки. Не е президентът, който краде електрически кабели и жици. Вече нямам доверие на недоволствата ви. Селяни, вие сами сте основали пъкъла и живеете в него!
Променете себе си, след което изисквайте друго отношение към вас.
Инфо: Petel
