На мач в Пещера с Хана от Германия и Паулина от Полша
Съботен следобяд, футболният почитател у нас има невероятната привилегия да гледа на най-ниските цени в Европа футбол от най-хубавите шампионати. Броя мачовете по кабелната, стигам до 21. За човек, който като дете се радваше, в случай че хване по сръбската нещо от чужбина с помощта на „ Спортска среда “, това ми наподобява прекомерно. Разглезено. И от дълго време ми е писнало.
Програмата (не тази на телевизиите) ми предлага надалеч по-голяма тръпка. Мач на ЦСКА 1948 против Свобода в Пещера от Югозападната „ В “ група. Най-тежката дивизия за нанагорнище в България, както споделят изпечените футболни началници. Паля колата и с още няколко другари сме след 1,45 минути на стадиона. Със прекъсване на някаква сръбска скара до Ихтиман, чиито изкушения като водач пропущам.
Стадиончето в Пещера е много екзотично, само че след обиколки цяла година по софийските села, ми се коства обичайно. Местните служители на реда са извънредно доброжелателни и ни упътват къде да паркираме на пътя. Задачата е комплицирана, защото има хранилища, а току от другата страна стартират пасбища, които са разграфени прилежно с дървени парапети. Местните каубои са разположили в тях съвременни каравани, където да оставят неща от първа потребност. Кравите си пасат на метри от колите и не се впечатляват от стълпотворението.
А мачът провокира нечуван интерес. Секторчето „ В “, то няма и друго, е претъпкано. Към 400 локални и гостуващи ентусиасти приветстват с мощен плач Свобода и ЦСКА 1948, като софиянци демонстрират за първи път новаторските и авиаторски аварийни екипи.
Организаторите са много приветливи хора, продават евтини билети по 2 лв., разположили са химически тоалетни и не вършат проблеми, в случай че някой желае да внесе вътре, вода, бира, вино и каквото и да е. Стига да не е в стъклена бутилка. Вътре не се продава нищо. Казват, че локален ром обикаля с минерална вода, само че в този момент го няма.
Агитката на ЦСКА 1948 е солидна – към 80 души.
Секторчето допуска непосредственост сред почитателите, всички излизат от едно място, само че по този начин е във " В " група.
Тимът е основан предходната година на жълтите павета и е на 99 % със софийски последователи, даже когато играе надалеч от Околовръстното. Всъщност, случва му се за трети път в историята след мачове за аматьорската купа във Враца и Стара Загора.
Не липсват и колорити като Малин от Търговище, който пътува за всеки мач с персоналната си кола. Също Тошко от Горна Оряховица, който разчита единствено на влакове и може за секунди да ти направи връзка до всяка ЖП точица на България, удряйки в земята компютрите на БДЖ. Този път има подкрепления от Шумен, Нови пазар и Пазарджик.
Феновете си обичат тима, по тази причина и мнозина от софиянците са прекъснали почивката си. Кой е на Каваци, кой на Велинград, трети на язовир в Родопите. С няколко обещания за реванш към дамата съумява да откъсне следобеда за мача в Пещера.
Благодарение на един от въпросните почитателите с търпяща всичко половинка – Явор, срещам и най-любопитните посетители на мача.
До него седят две бели, хубави девойки, които си приказват на британски. „ Явка? “, обръщам се към него, поглеждайки въпросително към младите девойки.
Явор ми изяснява, че ги е взел на автостоп някъде в Родопите. Слизал за мача от язовир Голям Беглик, където е на палатка. „ Попитаха ме дали мога да ги откарам до Пазарджик. Обясних, че съм до Пещера, само че в случай че изгледат мача, сигурно ще се откри някой от нашите, който да ги смъкна и до Пазарджик. Съгласиха се “, изяснява Явор.
Едното момиче се споделя Хана, от Германия е. Другата е Паулина, полякиня. Много усмихнати, приветливи. Вълнуват се от мача, само че повече от нравите по трибуните. Интересно им е и попиват всичко, което става в България.
Съгласяват се да опишат какво ги води по тези места, върша им фотоси. Оказват се доброволки, които работят лятото с деца в неравностойно състояние във Варна. В свободното време обикалят страната ни.
Гущера нападна вратата на Свобода с новия авиаторски екип
„ Бяхме в Мелник “, стартира Паулина, „ После взехме решение да забележим Батак. Тръгнахме надолу на стоп и по този начин срещнахме Явор. После сме към Пазарджик “. С риск да се изложа като хазаин, запитвам дали не ги е боязън да обикалят непозната страна, България, която не е най-безопасната на света. Сами, през планини и чукари.
„ Не! Защо! “, учудва се Хана, „ Страната ви е супер, а вие, българите сте доста благи хора. Не сме имали нито един проблем. Изкарваме си ужасно. Беше супер и в Мелник, и в Батак. Ето, тук още веднъж е ваучър “.
Любопитството ми продължава с въпрос какво имат намерение да вършат в събота вечер в Пазарджик, който, с опрощение към жителите му, не е известна туристическа дестинация. Оказва се, че двете имат другари в града, още веднъж част от доброволчески организации. Ще си изкарат хубаво, пък на другия ден ще му мислят по какъв начин да се придвижат още веднъж към морето.
Хана показва по-добри футболни знания, до момента в който за Паулина не е толкоз позната материя. „ Тези от ЦСКА са доста по-добри, ще победят “, изяснява германката, а на въпрос за обичан тим, дава отговор стремително „ Само Вердер Бремен “.
Полякинята подвига плещи по тематиката. Все отново прецизира, че харесва Барселона. После се присеща и патриотично декларира: И Роберт Левандовски, несъмнено “.
Хана познава. ЦСКА 1948 бие 3:1 с три гола на новия любим Гущера (Андон Гущеров от Симитли). За „ пещерняците “ се разписва Явор Въндев, който е добавил бели коси и килограми съпоставяне с шампионския си сезон за Локо Пловдив преди 13 години. Но пък футболното го има.
Хана и Паулина стават очевидци на всичко, което може да предложи югозападната „ В “ група. Голове, здрави ритници, преследване на съдията и три опита за пердах и навлизане на трибуните. За последните несъмнено към този момент сте осведомени към този момент от уеб сайтове.
Все отново. Местни фенове на ЦСКА-София от елитната група и неколцина левскари нервират с афиш „ алените “ посетители. Следват няколко офанзиви на оградата, контра на локални батки от другата страна на почивката, хвърлени бутилки, кенчета. Слава богу, всичко приключва единствено с един арест на голям юначага от локалните, който пада в опита да превземе оградата фронтално.
Полиция и стюард бързо прихващат опита за контра на локални момчета, които го раздават ербапи на почивката
Местните батки по потници също се изнасят бързо още на почивката, само че полиция ги последва, защото те потеглят съмнително не към града, а назад, където са колите на гостуващата агитка. Което подухва на размишления, че готвят работа за локалните гумаджии.
Напълно непотребни простотии, защото и от двете страни на мрежата е цялостно с деца, има старци, бебета с колички и стотици радостни хора. След третия гол множеството от почитателите на Пещера се изнасят. Бързо си потегля и Тошко от Горна Оряховица, който е пресметнал, че би трябвало да отпраши авансово, с цел да направи от комплицираните връзки на път към дома. само че с цел да спести няколко минути с обичания тим, цепи косо през каубойските пасбища против стадиона.
Към Пазарджик поема и колоната софийски коли, в един от които са Хана и Паулина, напълнили се снови усещания, този път от футболна България. Един прелестен ден, в който насладата ми от футбола е върната още веднъж, а мачовете на Арсенал и Ливърпул по малкия екран наподобяват като скучно занятие при безнадеждна липса на развлечение.
Вечерта приключва с пазар на гроздов балсам от първото село по пътя, в което десетина старци пийват биричка на площада.
Няма пазарлък, заплащам 7 лв. за литър ракия, отделена в две половинки от някаква необичайно безалкохолно. Човечецът намира единствено два лв. и предлага третия да върне във тип на домати, набрани то градината му.
„ Давай домати, колкото прецениш “, махам с ръка. Той изяснява, че ще ми хване на левче и 30 стотинки кг. И вади висящо кантарче, което не съм виждал от детските години при баба и дядо.
Металната пластинка играе и изобщо не е ясно дали килограмите са един, два, един и и половина. Двамата още веднъж махаме с ръка, значимото е, че сме удовлетворени.
А след 90 минути откривам, че ракията и доматите са превъзходни. Истински и неподправени. Като футболния ми ден. Като денят на Хана и Паулина.
Програмата (не тази на телевизиите) ми предлага надалеч по-голяма тръпка. Мач на ЦСКА 1948 против Свобода в Пещера от Югозападната „ В “ група. Най-тежката дивизия за нанагорнище в България, както споделят изпечените футболни началници. Паля колата и с още няколко другари сме след 1,45 минути на стадиона. Със прекъсване на някаква сръбска скара до Ихтиман, чиито изкушения като водач пропущам.
Стадиончето в Пещера е много екзотично, само че след обиколки цяла година по софийските села, ми се коства обичайно. Местните служители на реда са извънредно доброжелателни и ни упътват къде да паркираме на пътя. Задачата е комплицирана, защото има хранилища, а току от другата страна стартират пасбища, които са разграфени прилежно с дървени парапети. Местните каубои са разположили в тях съвременни каравани, където да оставят неща от първа потребност. Кравите си пасат на метри от колите и не се впечатляват от стълпотворението.
А мачът провокира нечуван интерес. Секторчето „ В “, то няма и друго, е претъпкано. Към 400 локални и гостуващи ентусиасти приветстват с мощен плач Свобода и ЦСКА 1948, като софиянци демонстрират за първи път новаторските и авиаторски аварийни екипи.
Организаторите са много приветливи хора, продават евтини билети по 2 лв., разположили са химически тоалетни и не вършат проблеми, в случай че някой желае да внесе вътре, вода, бира, вино и каквото и да е. Стига да не е в стъклена бутилка. Вътре не се продава нищо. Казват, че локален ром обикаля с минерална вода, само че в този момент го няма.
Агитката на ЦСКА 1948 е солидна – към 80 души.
Секторчето допуска непосредственост сред почитателите, всички излизат от едно място, само че по този начин е във " В " група.
Тимът е основан предходната година на жълтите павета и е на 99 % със софийски последователи, даже когато играе надалеч от Околовръстното. Всъщност, случва му се за трети път в историята след мачове за аматьорската купа във Враца и Стара Загора.
Не липсват и колорити като Малин от Търговище, който пътува за всеки мач с персоналната си кола. Също Тошко от Горна Оряховица, който разчита единствено на влакове и може за секунди да ти направи връзка до всяка ЖП точица на България, удряйки в земята компютрите на БДЖ. Този път има подкрепления от Шумен, Нови пазар и Пазарджик.
Феновете си обичат тима, по тази причина и мнозина от софиянците са прекъснали почивката си. Кой е на Каваци, кой на Велинград, трети на язовир в Родопите. С няколко обещания за реванш към дамата съумява да откъсне следобеда за мача в Пещера.
Благодарение на един от въпросните почитателите с търпяща всичко половинка – Явор, срещам и най-любопитните посетители на мача.
До него седят две бели, хубави девойки, които си приказват на британски. „ Явка? “, обръщам се към него, поглеждайки въпросително към младите девойки.
Явор ми изяснява, че ги е взел на автостоп някъде в Родопите. Слизал за мача от язовир Голям Беглик, където е на палатка. „ Попитаха ме дали мога да ги откарам до Пазарджик. Обясних, че съм до Пещера, само че в случай че изгледат мача, сигурно ще се откри някой от нашите, който да ги смъкна и до Пазарджик. Съгласиха се “, изяснява Явор.
Едното момиче се споделя Хана, от Германия е. Другата е Паулина, полякиня. Много усмихнати, приветливи. Вълнуват се от мача, само че повече от нравите по трибуните. Интересно им е и попиват всичко, което става в България.
Съгласяват се да опишат какво ги води по тези места, върша им фотоси. Оказват се доброволки, които работят лятото с деца в неравностойно състояние във Варна. В свободното време обикалят страната ни.
Гущера нападна вратата на Свобода с новия авиаторски екип
„ Бяхме в Мелник “, стартира Паулина, „ После взехме решение да забележим Батак. Тръгнахме надолу на стоп и по този начин срещнахме Явор. После сме към Пазарджик “. С риск да се изложа като хазаин, запитвам дали не ги е боязън да обикалят непозната страна, България, която не е най-безопасната на света. Сами, през планини и чукари.
„ Не! Защо! “, учудва се Хана, „ Страната ви е супер, а вие, българите сте доста благи хора. Не сме имали нито един проблем. Изкарваме си ужасно. Беше супер и в Мелник, и в Батак. Ето, тук още веднъж е ваучър “.
Любопитството ми продължава с въпрос какво имат намерение да вършат в събота вечер в Пазарджик, който, с опрощение към жителите му, не е известна туристическа дестинация. Оказва се, че двете имат другари в града, още веднъж част от доброволчески организации. Ще си изкарат хубаво, пък на другия ден ще му мислят по какъв начин да се придвижат още веднъж към морето.
Хана показва по-добри футболни знания, до момента в който за Паулина не е толкоз позната материя. „ Тези от ЦСКА са доста по-добри, ще победят “, изяснява германката, а на въпрос за обичан тим, дава отговор стремително „ Само Вердер Бремен “.
Полякинята подвига плещи по тематиката. Все отново прецизира, че харесва Барселона. После се присеща и патриотично декларира: И Роберт Левандовски, несъмнено “.
Хана познава. ЦСКА 1948 бие 3:1 с три гола на новия любим Гущера (Андон Гущеров от Симитли). За „ пещерняците “ се разписва Явор Въндев, който е добавил бели коси и килограми съпоставяне с шампионския си сезон за Локо Пловдив преди 13 години. Но пък футболното го има.
Хана и Паулина стават очевидци на всичко, което може да предложи югозападната „ В “ група. Голове, здрави ритници, преследване на съдията и три опита за пердах и навлизане на трибуните. За последните несъмнено към този момент сте осведомени към този момент от уеб сайтове.
Все отново. Местни фенове на ЦСКА-София от елитната група и неколцина левскари нервират с афиш „ алените “ посетители. Следват няколко офанзиви на оградата, контра на локални батки от другата страна на почивката, хвърлени бутилки, кенчета. Слава богу, всичко приключва единствено с един арест на голям юначага от локалните, който пада в опита да превземе оградата фронтално.
Полиция и стюард бързо прихващат опита за контра на локални момчета, които го раздават ербапи на почивката
Местните батки по потници също се изнасят бързо още на почивката, само че полиция ги последва, защото те потеглят съмнително не към града, а назад, където са колите на гостуващата агитка. Което подухва на размишления, че готвят работа за локалните гумаджии.
Напълно непотребни простотии, защото и от двете страни на мрежата е цялостно с деца, има старци, бебета с колички и стотици радостни хора. След третия гол множеството от почитателите на Пещера се изнасят. Бързо си потегля и Тошко от Горна Оряховица, който е пресметнал, че би трябвало да отпраши авансово, с цел да направи от комплицираните връзки на път към дома. само че с цел да спести няколко минути с обичания тим, цепи косо през каубойските пасбища против стадиона.
Към Пазарджик поема и колоната софийски коли, в един от които са Хана и Паулина, напълнили се снови усещания, този път от футболна България. Един прелестен ден, в който насладата ми от футбола е върната още веднъж, а мачовете на Арсенал и Ливърпул по малкия екран наподобяват като скучно занятие при безнадеждна липса на развлечение.
Вечерта приключва с пазар на гроздов балсам от първото село по пътя, в което десетина старци пийват биричка на площада.
Няма пазарлък, заплащам 7 лв. за литър ракия, отделена в две половинки от някаква необичайно безалкохолно. Човечецът намира единствено два лв. и предлага третия да върне във тип на домати, набрани то градината му.
„ Давай домати, колкото прецениш “, махам с ръка. Той изяснява, че ще ми хване на левче и 30 стотинки кг. И вади висящо кантарче, което не съм виждал от детските години при баба и дядо.
Металната пластинка играе и изобщо не е ясно дали килограмите са един, два, един и и половина. Двамата още веднъж махаме с ръка, значимото е, че сме удовлетворени.
А след 90 минути откривам, че ракията и доматите са превъзходни. Истински и неподправени. Като футболния ми ден. Като денят на Хана и Паулина.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ