10 грешки, които ни състаряват емоционално
Съботен ден. Бързо кафе и се стартира – пране, почистване, бърсане на прахуляк, пазар, готвене… Привечер сядаме пред екрана с лъскаво пакетче лоен чипс (първи зложелател на здравото сърце) и се втренчваме безмълвно в оня филм, който сме гледали най-малко пет-шест пъти. И по този начин минава идващият уикенд, и по-следващият.
В една от тези празни съботни вечери, токът стопира и тв приемникът се изключва (о, смут!) и незабелязано в нас се промъква една мисъл – мисълта, че сме попаднали в един циничен състаряващ кръг на еднообразие и застой. Не наскърбяваме ли живота по този начин? Не опростяваме ли до нелепост неговото многопластие и благоприятни условия?
На идната заран това просветление още стои в гърлото ни като заседнало горчиво хапче. Заставаме пред огледалото и се убеждаваме, че обликът там не е облик на някой съсъхнал дъртак, а на човек, който просто има потребност да промени 10 неща, които го състаряват прибързано. Да забележим кои биха могли да са те.
1. Ядосваме се и прекалено за дребни неща
Истината е, че доста постоянно издребняваме. Дори не се усещаме какво количество сила изхабяваме в нерви и предварителни терзания, вместо да създадем място за хубост в живота си. Твърде заети сме да се ядосваме през целия ден на ядосаната и груба жена от градския превоз, на киселата магазинерка или на братовчед ни, който не харесал новата ни кола. И? Какво реализираме? Какво променяме? Накрая просто се изморяваме от себе си. Нямаме сили за наслади или по-точно сме слепи за тях. Заети сме с бърборене.
И медицината ще удостовери – стресът и гневът разяждат както мозъка, по този начин и целия организъм. Амортизират ни и прекомерно рано ставаме съществени и ядосани.
2. Ограничаваме физическата си интензивност
И тялото, и мозъкът се нуждаят от непрекъсната активност, с цел да поддържат положителната си форма. Не ги ли използваме регулярно, стартират да се отпускат. Спортът е от сериозна значимост за положителното ни здраве и респективно – мисловна активност. Липсата на придвижване забавя циркулацията на кръвта към мозъка и по този начин той не се доставя с задоволително О2. Освен това спортът провокира отделянето на хормони, посредством които се освобождаваме от напрежението, а стресът – със-та-ря-ва!
Ограничавайки придвижването, ние ограничаваме и интелектуалния си потенциал. И какво се случва? Не, не стоим на едно място, а по-зле – вървим обратно. Умът ни става мързелив, а мисленето все по-остаряло и закостеняло. А по лицата ни към момента няма и диря от бръчки…
3. Не се събираме с другари и не сменяме средата
Добрата компания е като панацея за всяко душевно мъчение. А терзанията какво – със-та-ря-ват! Имаме потребност да излезем от коловоза на рутината и да си набавим нови страсти, да се посмеем до сълзи. Да избягаме от подлата и задушаваща хватка на битовизмите и да рестартираме.
Еднообразната конюнктура също ни вреди, тъй като е позната, не буди любознание, не разсейва. Без да усетим, сами си сътворяваме тягостна атмосфера, която ни… няма потребност да повтаряме онази неприятна дума със „ с “.
4. Обкръжаваме се с отрицателни хора
Така наречените „ енергийни вампири “, които изсмукват от нас всяка живителна мощ с безконечното си неодобрение и песимизъм. Трябват ни тези „ от типа на хвърчащите хора “, чиито сърца са „ по-кристални от тон “, както по този начин сантиментално ги е определил писателят Валери Петров.
Лошото въодушевление работи на душата по този начин, както дехидратацията се отразява на кожата – изсушава я и я прави да наподобява стара и непривлекателна. Затова не допускайте да ви дехидратират от вътрешната страна.
5. Не четем
Четящият човек непрестанно, както се споделя напълно не на чист български език, ъпгрейдва потока на информация в главата си. Учи се на емпатия, поддържа своята прочувствена еластичност, подтиква въображението си, обогатява речника си, уголемява светогледа си. Изобщо, мислещият човек е млад по своята същина. Спрем ли да подтикваме работата на мозъка, да му даваме храна и мотиви за развитие… е, тогава приликата с амеби, чехълчета и всевъзможни други едноклетъчни въобще няма да е инцидентна. Тесногръдието, подбудено от лимитираното познание, неналичието на новости и разнородни тематики на диалог са първи другари на умственото застаряване.
6. Не обръщаме задоволително внимание на външния си тип
Не обръщаме задоволително внимание на това по какъв начин изглеждаме по ред аргументи – незаинтересованост, мързел, несъразмерна претовареност. Но възприятието за непривлекателност, което сами генерираме в себе си, е по-лошо и от неналичието на грим. Трябва да се научим да разкрасяваме душата си, когато тя не може сама.
Истинската хубост се крие в обаянието, в харизмата. Понякога обаче би трябвало да помогнем на положителните си трептения да се покажат на повърхността с малко външна помощ, с цел да засияем блестящо като истински енергоспестяващи круши. Шегата настрани. Да си представим следната картинка: висока температура, гърло, хрема… Вървим по коридора към банята и половинката ни е съвсем сигурна, че в дома ни се е промъкнал някой воин от сериала „ Живите мъртви “. Стигаме до крайната точка и се поглеждаме в огледалото – в действителност сме заслужен статист за сходна продукция. Решаваме, че по този начин не може и е време да се освежим – душ, малко пудра и грим (за жените), бръснене и пресен парфюм (за мъжете). Поглеждаме се още веднъж и отражението ни кара да се усещаме малко по-добре. Не изглеждаме толкоз обезверени и отпаднали и това ни повдига настроението. И на идващия ден в действителност сме по-положителни и оттова една концепция по-привлекателни, поради положителното чувство, което сами сме провокирали извън във вътрешността.
Понякога имаме потребност от външна стимулация, с цел да се почувстваме добре. Когато това се случи, ние неизбежно започваме да изглеждаме някак по, някак най, тъй като щастието е най-хубавият макиаж.
7. Не пътуваме
Всяко странствуване е едно странствуване към себе си. Опознаваме в непредвидена дълбочина свои особености на характера при до момента с новото и непознатото. Научаваме нови неща, отвличаме вниманието си от грижите и дребнавостите и сме някак по-свободни. Свободни от негативни прекарвания, терзания, гняв… прахосмукачки, парцали и ядосани съседи. Изпразваме мозъка си и по този начин като че ли ни се случва едно малко презареждане, което ни подмладява. Действа ни като хладък душ в задушлива лятна вечер. Пътуването е машина на времето!
8. Капсулираме се в себе си и дълбаем в проблемите
Дълбаем, дълбаем, дълбаем като термити, които оставят след себе си куха обвивка. За да се предпазим от самите нас, би трябвало да съблюдаваме точка 3 – да се събираме с другари и да излизаме. Да гледаме на живота малко по-философски, да не го одобряваме чак пък толкоз съществено, тъй като по този начин убиваме магията. Какво ще ни стане, в случай че просто се отпуснем малко, създадем нещо непланирано, забравим да платим някоя сметка? Не да станем безотговорни, а спонтанни, както споделят ведрите пловдивчани – да сме малко айляк.
9. Прекарваме прекомерно доста време пред тв приемника
И пред смарт телефона, преносимия компютър, таблета… Всичко това ни лишава от естествените и по този начин нужни способи за развлечение – танци, смях, разходки. Лишава ни от връзка, а в нея се ражда растежа на личността. Личност, която не пораства – стартира да старее.
Все повече младежи вземат решение да не доставят с тв приемник домовете си, да лимитират времето прекарано в „ зомбиране “ (ето, към този момент с изключение на вампири, си имаме и зомбита в нашата поучителна история). И тези младежи в действителност са по-будни и дейни. Те не си разрешават да бъдат скучни и да са просто потребители на информация. Те генерират такава, обменят я и надграждат себе си. Нека опитаме да не гледаме телевизия най-малко три пъти в седмицата, а вместо това да вършим нещо с приятелите си, половинката, да почетем на въздух. След два месеца обезпечено ще стартираме да излъчваме ведрина, която без да сме усетили сме притъпили сами.
10. Не излизаме от зоната си на комфорт
Точка 10 в действителност е общ брой от всичко казано до момента. Зоната на комфорта е онази невидима бариера, която ни стопира да вървим напред, защото… ами, тъй като по този начин. Не ни се занимава, опасяваме се да опитаме и прочие Оправдания. Истината е, че да си благополучен не е последна цел, която един път достигната няма потребност от поддръжка. Щастието е метод на живот, който изисква известно усърдие. Мозъкът е програмиран по този начин, че да запомня по-ярко това, което го плаши. Еволюцията е решила да не ни лишава от това му качество, въпреки актуалния свят да не крие непрестанни рискове като дебнещи хищници, отровни твари и така нататък Природата ни мисли за нашето оцеляване. Обаче ние притежаваме и качеството да осъзнаваме себе си и света, с което можем да влияем на неприятните пориви на инстинктите.
Щастието е целенасочена работа върху себе си, изпробване и мятане в дълбокото. А младостта се храни с безредици и ускорения на пулса! Младостта живее, до момента в който трае нашето удивление от живота!
