Съботата беше белязана от две части поне наполовина добри новини:

Съботата беше белязана от две елементи най-малко на половина положителни вести: отварянето на Граничен контролно-пропусквателен пункт Рафа с камиони за първа помощ, влизащи в Газа, и освобождението на два заложници. Това са събития, които отразяват различен основен аспект от този финален близкоизточен спор: израелската блокада на линията Газа.

Обсадите са измежду най-старите военни интервенции. Нападателят прекъсва връзките и доставките на техния зложелател, надявайки се, че лишенията, заболяванията и деморализацията ще накарат обсадените сили и цивилните, блокирани с тях, да спрат съпротивата и да се предадат.

Продължавайте да четете

лист от 4 продукта Снимки: Ограничена помощ влиза в Газа, защото израелските бомбардировъчни комплекси са в тежка обстановка Израел споделя на жителите си да изоставен Египет и Йордания " допустимо най-скоро " Войната сред Израел и Хамас: Списък с основни събития, ден 15 Израел удвоява броя на палестинските пандизчии до 10 000 за две седмици завършек на списъка

С изключение на цялостното послушание, нашественикът може да се надява, че моралът и бойните качества на бранителите ще бъдат толкоз подкопани от дългата блокада, че те в последна сметка ще се поддадат на решителна офанзива.

В по-стари времена, в случай че цивилни не са били избивани от нахлуваща мощ, най-хубавото, на което биха могли да се надяват, е да свършат като пандизчии, заложници или плебеи. В днешно време такова извънредно отношение се смята за недопустимо, само че цивилните непроменяемо страдат, даже и да избягат с живота си.

Самата блокада постоянно е жестока и брутална. Това е тактичност, предопределена да държи хората гладни, жадни, студени, нещастни и без медикаменти. Неспособни да поддържат хигиена без течаща вода, хората в блокадата ще получат холера, дизентерия и доста други заболявания.

Като дете се смеех на предизвестието на балканската ми баба, че „ когато пораснеш постоянно би трябвало да държиш торба с брашно у дома “. Много по-късно срещнах сходни баби, които бяха претърпели война и ограничения в страни от Ливан до Афганистан и Източен Тимор, и всяка предизвести своите родственици да имат запас от зърнени храни или бобови растения. Но даже тези, които се вслушаха в препоръките на бабите си и не бяха хванати неподготвени, щяха да видят по какъв начин запасите им изчезват с тревожна скорост. Ако трябваше да бягат, те губеха освен складираната храна, само че и своите кухненски принадлежности, печки и гориво.

Ивицата Газа беше под обсада от 16 години, само че най-малко имаше задоволително съществени неща. След офанзивата на Хамас на 7 октомври Израел приключи всички доставки за Газа и спря водата и електричеството. Затварянето на пропускателните пунктове попречи на помощта да доближи до анклава. Израелските въздушни бомбардировки и заповедта за евакуация на север способстваха за отчаянието на хората в Газа.

Това значи, че над два милиона палестинци от Газа в този момент зависят от хранителна помощ, с цел да оцелеят.

Една от най-ранните модерни обсади е блокадата на Берлин от 1948-49 година Някои от най-тежките обаче се случиха през 90-те години на предишния век в Босна и Афганистан. Докато обсадата на Кабул, надалеч от очите на Запада, остана значително незабелязана, варварската, брутална блокада на Сараево подтикна света към деяние – най-малко от позиция на помощ.

Никой не се опита да се опълчи на босненските сръбски агресори, които обстрелваха столицата в продължение на четири години, убивайки доста повече цивилни, в сравнение с бойци, само че страните изпратиха храна, печки, чаршафи за промяна на счупените прозорци и лимитирано гориво.

Средно хората се нуждаят от почти 2200 калории дневно. Експерти настояват, че за малко време - до месец, може би два - човек може да оцелее с 1200 калории. Затворниците от концентрационните лагери в Аушвиц са били хранени с 1000 калории.

Записите демонстрират, че босненците са получавали приблизително по 300 грама хранителна помощ дневно, а броят на калориите сигурно е бил много под главните условия. Повечето от тези, които оцеляха след снайперите и бомбардировките, излязоха от войната слаби и изтощени.

Хората също се нуждаят приблизително от пет литра вода дневно за пиянство, готвене и персонална хигиена. Експерти споделиха, че при незабавни случаи 1,5 литра може да са задоволителни, при обилни жертви.

Босна и Херцеговина можеше да разчита на своите изобилни реки и езера за вода. Сухата Газа обаче на практика няма прясна вода.

Отчитайки най-основните потребности от храна и вода, всеки гражданин на Газа би трябвало да бъде екипиран с два кг помощ дневно. За два милиона поданици това прави 4000 тона дневно. Типичен камион поема 20 тона. Простата математика споделя, че опашката от камиони за доставки на Газа всеки ден ще бъде дълга най-малко четири километра (2,5 мили).

Логистиката за даване на помощ е потресаваща. За да достави помощ, външният свят ще би трябвало да употребява особено пристанище, където приблизително два кораба могат да дебаркират всеки ден. За благополучие, Египет има такова пристанище единствено на 40 км (26 мили) от Рафа, в крайбрежния синайски град Ел-Ариш.

Някои от най-спешните доставки могат да бъдат доставени със аероплан, само че доставките от въздуха не могат да задоволят всички потребности. Летище Газа, в най-южната част на линията, беше унищожено от Израел през 2001 година, само че две египетски писти са задоволително близо: Ал Гора и Ел Ариш.

Голям брой товарни самолети можеха да кацнат там, само че единствено на тях не можеше да се разчита: Босненският опит сподели, че междинен въздушен товарен транспортен съд поема 11 тона доставки. При тази скорост ще са нужни 360 кацания всеки ден, доста нереалистична вероятност.

Но преди някой да се спре на огромни данни и решение на логистиката, палестинците в Газа ще би трябвало да са сигурни, че всяка помощ може да се доставя постоянно. Все още не е.

Източник: Ал Джазира