Камчия е най-голямата река, която се влива в Черно море
Събота е. Снегът към този момент се стопи. Времето е меко и подканя да тръгнем на път. Можем да "спуснем своята лодка в реката " и да попътуваме от устието на река Камчия до вливането й в Черно море.
Ка̀мчия (в античността на латински: Panisus, Панисус, остаряло име Тича) е река в Североизточна България, област Варна, която пресичайки общините Дългопол, Долни чифлик и Аврен, се влива в Черно море. Дължината ѝ е единствено 46 км, само че дружно с лявата, съставяща я река - Голяма Камчия, която е призната за нейно начало, тя се простира на 244.5 км и е осмата по дължина в България.
Камчия е най-голямата българска река, която се влива в Черно море, като отводнява съвсем цялата Източна Стара планина и дребна част от Дунавската низина.
Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 метра н.в. По долината ѝ се прокарва границата сред Дунавската низина и Предбалкана. Приустиевите елементи на долината са блатисти и обрасли с лонгозни гори.
Река Камчия се влива в Черно море при курортния комплекс "Камчия ", в община Аврен. Намира се на 25 км южно от Варна, до бившето село Долен Близнак (сега южна част на село Близнаци). Половината от пътя е по автомагистрала "Черно море. В курорта летуват най-често руснаци и българи. Има няколко места за отдих, като най-известни са устието на река Камчия и комплекс "Романтика ", който е на няколко километра северно от вливането на реката в Черно море и същинския център на курорта.
Камчия е известна със своите лонгозни гори –
непроходими и девствени места по Черноморието, които са обрасли с лиани и гъста растителност. Плажовете са просторни, чисти и тук-там труднодостъпни. Любими са за феновете на риболова и тези, които събират миди.
Лонгозните гори съставляват крайречни гори в долните течения на черноморските реки - Батова, Камчия, Ропотамо и Велека, където най-силно се усеща смекчаващо климатично въздействие на морето.
За запазване на лонгозните гори по поречието на река Камчия в низината Лонгоза са основани резерват "Камчия " (нарича се още Камчийска пахена ) и предпазената околност "Лонгоза ". Те се припокриват и със предпазената зона от Натура 2000 "Комплекс Камчия ". В лонгозната гора се срещат към 40 типа дървета, само че доминират полски бряст и явен. Голяма част от дърветата са на възраст над 150 години и с височина над 35 метра. От изключително огромно значение са и лианите, които образуват завеса на по-влажните места. На територията на резервата се намира едно от най-големите залежи на блатно кокиче в България. В реката се срещат лилии и други водолюбиви растения. В гората се срещат доста бозайници. В региона на резервата са открити 258 типа птици, което сформира 66% от откритите в България типове. От тях 56 участват в Червената книга на България. Резерват Камчия е единственото място в България, където зимува червеноглавата потапница. Рибите са показани от към 40 типа, като 8 от тях са мигриращи от Черно море.
През 1951 година е основан резерват "Горна Топчия " за запазване на лонгозни гори по поречието на река Тунджа.
Река Камчия е с дъждовно-снежно поддържане, като оптималният отток е през месеците февруари и март, а минималният - октомври. В предишното при по-големи прииждания реката се е разливала и е заблатявала обширни площи по долината си. Сега цялото корито на Камчия (46 км) е поправено с водозащитни насипи, а заблатените сектори са отводнени. Поради дребната денивелация от образуването до устието си едвам 26 м, течението ѝ е постепенно и мудно (среден надолнище от 5.7 sm/km), а най-долното ѝ течение е "удавено “ от морските води.
По течението на реката са ситуирани пет села: Величково, Цонево, Гродьово, Венелин и Дъбравино. В покрайнините на село Гроздьово се намира ботаническа градина "Маргарита “. Градината заема почетното четвърто място по величина и ботанически състав. Едната от най-богатите сбирки от палми, кактуси, цитруси, маслини, смокини и други субтропични растения.
По самата река Камчия няма хидротехнически уреди, като се изключи водозащитните насипи, само че по нейните две съставящи я реки и притоците ѝ са построени едни от най-големите язовири в България - "Тича ", "Камчия " и "Цонево ",
и няколко десетки микроязовира, водите на които се употребяват за битово и промишлено водоснабдяване и за напояване на обширни територии обработваеми площи.
Язовир "Тича ", на река Голяма Ка̀мчия, е седмият по величина в страната. Той е на 40 км от Шумен. Общият размер на язовира е 311 800 000 m³ - 271 800 000 m³ потребен размер и 40 000 000 m³ мъртъв размер. Височината на стената е 55.50 м, а залятата повърхност при цялостен язовир е 18.7 km². Обиколката му е над 100 км - най-голямата язовирна обиколка в България.
Язовир "Ка̀мчия “ е построен през 1973 година по поречието на р. Луда Камчия в източната част на Стара планина. Водният размер на язовира е 233.55 млн. куб.м и се образува от реките: р. Луда Камчия, р. Котленска, р. Глогова, р. Нейковска, р. Ичеренска, р. Медвенска и р. Садовска. Язовир „ Камчия “ дава питейна вода на град Бургас и град Варна. Характеризира се с ниско наличие на нитрати, нараснали количества желязо и манган. Община Поморие се водоснабдява с питейна вода от язовир „ Камчия “ и други локални водоизточници.
Язовир "Цонево “ (по-рано „ Георги Трайков “) е ситуиран в Източна Стара планина. Намира се югозападно от село Цонево, на река Луда Камчия. Неговата повърхност е 17.3 km², а размерът му - 330 млн. m³. Язовирната му стена е дълга 890 метра и е висока 39 метра. В употреба е от 1974 година. Изградена е земнонасипна стена. Многогодишен изравнител е на язовир "Камчия " и река Луда Камчия. Използва се за промишлено водоснабдяване и напояване. Над язовира минават две естакади - автомобилна и железопътна.
В устието на река Камчия се намира резерватът "Камчия ", с най-обширните лонгозни гори в България. Южно от устието на реката е и предпазената околност „ Камчийски пясъци “. „ Удавеното “ устие на реката предлага идеални условия за пътешестване с лодки и дребни корабчета измежду красивите и непроходими по суша лонгозни гори и отлично място за лов на риба.
В реката населяват разнообразни типове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, костур, платика, речен кефал, сом, черна мряна, шаран, щука и доста други.
Ка̀мчия (в античността на латински: Panisus, Панисус, остаряло име Тича) е река в Североизточна България, област Варна, която пресичайки общините Дългопол, Долни чифлик и Аврен, се влива в Черно море. Дължината ѝ е единствено 46 км, само че дружно с лявата, съставяща я река - Голяма Камчия, която е призната за нейно начало, тя се простира на 244.5 км и е осмата по дължина в България.
Камчия е най-голямата българска река, която се влива в Черно море, като отводнява съвсем цялата Източна Стара планина и дребна част от Дунавската низина.
Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 метра н.в. По долината ѝ се прокарва границата сред Дунавската низина и Предбалкана. Приустиевите елементи на долината са блатисти и обрасли с лонгозни гори.
Река Камчия се влива в Черно море при курортния комплекс "Камчия ", в община Аврен. Намира се на 25 км южно от Варна, до бившето село Долен Близнак (сега южна част на село Близнаци). Половината от пътя е по автомагистрала "Черно море. В курорта летуват най-често руснаци и българи. Има няколко места за отдих, като най-известни са устието на река Камчия и комплекс "Романтика ", който е на няколко километра северно от вливането на реката в Черно море и същинския център на курорта.
Камчия е известна със своите лонгозни гори –
непроходими и девствени места по Черноморието, които са обрасли с лиани и гъста растителност. Плажовете са просторни, чисти и тук-там труднодостъпни. Любими са за феновете на риболова и тези, които събират миди.
Лонгозните гори съставляват крайречни гори в долните течения на черноморските реки - Батова, Камчия, Ропотамо и Велека, където най-силно се усеща смекчаващо климатично въздействие на морето.
За запазване на лонгозните гори по поречието на река Камчия в низината Лонгоза са основани резерват "Камчия " (нарича се още Камчийска пахена ) и предпазената околност "Лонгоза ". Те се припокриват и със предпазената зона от Натура 2000 "Комплекс Камчия ". В лонгозната гора се срещат към 40 типа дървета, само че доминират полски бряст и явен. Голяма част от дърветата са на възраст над 150 години и с височина над 35 метра. От изключително огромно значение са и лианите, които образуват завеса на по-влажните места. На територията на резервата се намира едно от най-големите залежи на блатно кокиче в България. В реката се срещат лилии и други водолюбиви растения. В гората се срещат доста бозайници. В региона на резервата са открити 258 типа птици, което сформира 66% от откритите в България типове. От тях 56 участват в Червената книга на България. Резерват Камчия е единственото място в България, където зимува червеноглавата потапница. Рибите са показани от към 40 типа, като 8 от тях са мигриращи от Черно море.
През 1951 година е основан резерват "Горна Топчия " за запазване на лонгозни гори по поречието на река Тунджа.
Река Камчия е с дъждовно-снежно поддържане, като оптималният отток е през месеците февруари и март, а минималният - октомври. В предишното при по-големи прииждания реката се е разливала и е заблатявала обширни площи по долината си. Сега цялото корито на Камчия (46 км) е поправено с водозащитни насипи, а заблатените сектори са отводнени. Поради дребната денивелация от образуването до устието си едвам 26 м, течението ѝ е постепенно и мудно (среден надолнище от 5.7 sm/km), а най-долното ѝ течение е "удавено “ от морските води.
По течението на реката са ситуирани пет села: Величково, Цонево, Гродьово, Венелин и Дъбравино. В покрайнините на село Гроздьово се намира ботаническа градина "Маргарита “. Градината заема почетното четвърто място по величина и ботанически състав. Едната от най-богатите сбирки от палми, кактуси, цитруси, маслини, смокини и други субтропични растения.
По самата река Камчия няма хидротехнически уреди, като се изключи водозащитните насипи, само че по нейните две съставящи я реки и притоците ѝ са построени едни от най-големите язовири в България - "Тича ", "Камчия " и "Цонево ",
и няколко десетки микроязовира, водите на които се употребяват за битово и промишлено водоснабдяване и за напояване на обширни територии обработваеми площи.
Язовир "Тича ", на река Голяма Ка̀мчия, е седмият по величина в страната. Той е на 40 км от Шумен. Общият размер на язовира е 311 800 000 m³ - 271 800 000 m³ потребен размер и 40 000 000 m³ мъртъв размер. Височината на стената е 55.50 м, а залятата повърхност при цялостен язовир е 18.7 km². Обиколката му е над 100 км - най-голямата язовирна обиколка в България.
Язовир "Ка̀мчия “ е построен през 1973 година по поречието на р. Луда Камчия в източната част на Стара планина. Водният размер на язовира е 233.55 млн. куб.м и се образува от реките: р. Луда Камчия, р. Котленска, р. Глогова, р. Нейковска, р. Ичеренска, р. Медвенска и р. Садовска. Язовир „ Камчия “ дава питейна вода на град Бургас и град Варна. Характеризира се с ниско наличие на нитрати, нараснали количества желязо и манган. Община Поморие се водоснабдява с питейна вода от язовир „ Камчия “ и други локални водоизточници.
Язовир "Цонево “ (по-рано „ Георги Трайков “) е ситуиран в Източна Стара планина. Намира се югозападно от село Цонево, на река Луда Камчия. Неговата повърхност е 17.3 km², а размерът му - 330 млн. m³. Язовирната му стена е дълга 890 метра и е висока 39 метра. В употреба е от 1974 година. Изградена е земнонасипна стена. Многогодишен изравнител е на язовир "Камчия " и река Луда Камчия. Използва се за промишлено водоснабдяване и напояване. Над язовира минават две естакади - автомобилна и железопътна.
В устието на река Камчия се намира резерватът "Камчия ", с най-обширните лонгозни гори в България. Южно от устието на реката е и предпазената околност „ Камчийски пясъци “. „ Удавеното “ устие на реката предлага идеални условия за пътешестване с лодки и дребни корабчета измежду красивите и непроходими по суша лонгозни гори и отлично място за лов на риба.
В реката населяват разнообразни типове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, костур, платика, речен кефал, сом, черна мряна, шаран, щука и доста други.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ