ШОКИРАЩО: Търговският регистър катастрофира зловещо
Събота, 25 август по здрач. Поредна тежка злополука бележи безконечната черна хроника " Войната по българските пътища ". Загиват 16 души, 21 са ранени, най-малко четирима към момента с заплаха за живота.
Вече два дни събитието е тематика номер едно в осведомителния поток. Основните въпроси са два – за какво се стигна до нещастието и кой е отговорен. И както постоянно, виновността не е единствено на един, само че някак прави усещане тежестта – на кой по какъв брой.
Особено мощно усещане прави обяснението на районния министър по какъв начин пет пъти били правени протоколи за нарушена настилка и наставления за рехабилитация, само че фирмата-изпълнител " Трейс Груп " нищо не направила. " Трейс Груп " обаче споделя, че не тя дава отговор за поддръжката, а АПИ. Директорът на АПИ инж. Светослав Глосов пък твърди, че мантинелата, която е слагана, няма функционалност да защищава. И като ги съберем всичките тези приказки на едно място, става следващата каша, която да преглъщат наивниците.
Как по този начин пет пъти страната написа протокол за нещо и не следва нищо? Нали сякаш има правосъдна система? Защо не се е стигнало до съд – пишем ли пишем и чакаме да изтече срокът на гаранцията? И по какъв начин по този начин веднъж се предава 2 години по-рано от периода, а в тези 2 години, че и по-късно, друга компания би трябвало да поддържа? Коя е тази компания в последна сметка?
Точно поради такива разминавания и неясноти се стига до човешки жертви. Точно поради такива разминавания и неясноти хората не имат вяра за нищо на страната. Но тъкмо поради такива неясноти би следвало от дълго време да сме реагирали, а не го вършим...
Покрай целия медиен напред за злополуката се замислих за следващ път за какво от такива нещастия поучения, претворени в резултати, няма - въпреки за себе си отговорът да съм го разкрил от дълго време. И се сетих какво направиха огромните малките екрани, когато зачезна Търговският ни указател. Те не пратиха по двама, трима, десетима репортери пред постройката на Агенцията по вписванията, пред Министерския съвет, пред офиса на компания " Лирекс ". Напористи кореспонденти не дебнаха и не се включваха директно, с цел да ни осведомят дали шефката на Агенцията, шефът на " Лирекс " и ШЕФА на страната още не са взели отношение, какви ограничения подхващат, по какъв начин по този начин горят по едно и също време толкоз дискове и се засягат интервенции в два обособени сървъра, намиращи се на разнообразни физически места. Не ни споделяха час по час дали тези хора още вървят на работа, дали са спрели да вървят, за какво вървят, за какво са с публични облекла, за какво не са с публични облекла, за какво са с кола, за какво са без кола, за какво минават по този път към офиса, а не по оня. Не питат и ШЕФА по какъв начин върви работата с шанса - до края на коя седмица няма да го има регистъра? Въобще малките екрани не ни натикваха тематиката в очите по този начин, както вършат щом се пролее кръв.
Търговският указател още не работи – и това е по-страшно от пътя към Своге просто тъй като визира всички пътища в България и всеки, който ги прави или минава по тях. Засяга всичко, безусловно всичко и всички. Затова и е просто статистика – гора, а не обособени дървета. И ни е все едно – както ще ни е все едно и за починалите при Своге след някой и различен ден. До идващия път, в който още по-бързо ще ни стане все едно.
Автор: Ивайло Ачев
Вече два дни събитието е тематика номер едно в осведомителния поток. Основните въпроси са два – за какво се стигна до нещастието и кой е отговорен. И както постоянно, виновността не е единствено на един, само че някак прави усещане тежестта – на кой по какъв брой.
Особено мощно усещане прави обяснението на районния министър по какъв начин пет пъти били правени протоколи за нарушена настилка и наставления за рехабилитация, само че фирмата-изпълнител " Трейс Груп " нищо не направила. " Трейс Груп " обаче споделя, че не тя дава отговор за поддръжката, а АПИ. Директорът на АПИ инж. Светослав Глосов пък твърди, че мантинелата, която е слагана, няма функционалност да защищава. И като ги съберем всичките тези приказки на едно място, става следващата каша, която да преглъщат наивниците.
Как по този начин пет пъти страната написа протокол за нещо и не следва нищо? Нали сякаш има правосъдна система? Защо не се е стигнало до съд – пишем ли пишем и чакаме да изтече срокът на гаранцията? И по какъв начин по този начин веднъж се предава 2 години по-рано от периода, а в тези 2 години, че и по-късно, друга компания би трябвало да поддържа? Коя е тази компания в последна сметка?
Точно поради такива разминавания и неясноти се стига до човешки жертви. Точно поради такива разминавания и неясноти хората не имат вяра за нищо на страната. Но тъкмо поради такива неясноти би следвало от дълго време да сме реагирали, а не го вършим...
Покрай целия медиен напред за злополуката се замислих за следващ път за какво от такива нещастия поучения, претворени в резултати, няма - въпреки за себе си отговорът да съм го разкрил от дълго време. И се сетих какво направиха огромните малките екрани, когато зачезна Търговският ни указател. Те не пратиха по двама, трима, десетима репортери пред постройката на Агенцията по вписванията, пред Министерския съвет, пред офиса на компания " Лирекс ". Напористи кореспонденти не дебнаха и не се включваха директно, с цел да ни осведомят дали шефката на Агенцията, шефът на " Лирекс " и ШЕФА на страната още не са взели отношение, какви ограничения подхващат, по какъв начин по този начин горят по едно и също време толкоз дискове и се засягат интервенции в два обособени сървъра, намиращи се на разнообразни физически места. Не ни споделяха час по час дали тези хора още вървят на работа, дали са спрели да вървят, за какво вървят, за какво са с публични облекла, за какво не са с публични облекла, за какво са с кола, за какво са без кола, за какво минават по този път към офиса, а не по оня. Не питат и ШЕФА по какъв начин върви работата с шанса - до края на коя седмица няма да го има регистъра? Въобще малките екрани не ни натикваха тематиката в очите по този начин, както вършат щом се пролее кръв.
Търговският указател още не работи – и това е по-страшно от пътя към Своге просто тъй като визира всички пътища в България и всеки, който ги прави или минава по тях. Засяга всичко, безусловно всичко и всички. Затова и е просто статистика – гора, а не обособени дървета. И ни е все едно – както ще ни е все едно и за починалите при Своге след някой и различен ден. До идващия път, в който още по-бързо ще ни стане все едно.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ