Събор на св. 70 апостоли. Прпмчк Онуфрий Габровски. Преп. Теоктист игумен
Събор на светите седемдесет апостоли
Освен дванадесетте апостоли, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет други. Св. евангелист Лука споделя по този начин: " по-късно Господ избра и други седемдесет възпитаници и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място " (Лук. 10:1-16). Дванадесет били при Него, като очевидци на Неговия живот, а седемдесет приготвяли индивидите към приемането на Христа Спасителя, като проповядвали преди Него в тези градове, които Господ възнамерявал да посети.
Впоследствие мнозина от Господните възпитаници и, несъмнено, включително и мнозина от седемдесетте, отпаднали от Христа и престанали да Му служат. Свети евангелист Иоан написа: " От това време мнозина от учениците Му се върнаха обратно и към този момент не ходеха с Него. Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не желаете и вие да си отидете? " (Иоан. 6:66-67). А когато настъпили дните на Христовите премеждия, цифрата на учениците Му още повече намаляло. Когато и един от дванадесетте изнемощял, при Него останали единствено някои от седемдесетте.
След Христовото възкресение, ликът на светите дванадесет апостоли бил възпълнен с приемането на Матия, а ликът на седемдесетте не се попълнил незабавно, а лека-полека от цифрата на тези, които били обръщани към Христа от дванадесетте апостоли и посредством проповедта на светия деятел Павел свише предназначен в този първенствуващ лик и станал, дружно с Петър, първовърховен в апостолския лик.
Въз основа на Божественото Писание, преданията на светите отци, античните историци и достоверните църковни повествователи, ликът на светите седемдесет апостоли може да се показа по следния метод:
Икона на Св. Яков, брат ГосподенПръв от тях бил свети Иаков, брат Господен, за който загатва свети деятел Павел в посланието до галатяните, като споделя: " възлязох в Иерусалим да се видя с Петра... Другиго от апостолите не видях, с изключение на Иакова, брата Господен " (Гал. 1:18-19). Той бил подложен за пръв свещеник на Иерусалим. Според свидетелството на преданието определен за това и отдаден от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети деятел Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, по-късно го пребили с камъни и му разрушили главата с сопа.
Св. деятел и евангелист Марк - съветска икона от XV век, Московска иконописна школа.Свети евангелист Марко, написал евангелие под управлението на деятел Петър, който загатва за него в своето Първо съборно обръщение с такива думи: " Поздравява ви определената дружно с вас черква във Вавилон, и наследник ми Марко " (1Петр. 5:13). Пак свети деятел Петър го сложил за свещеник в град Александрия, където поради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната популярност и апостолът Му предал своя дух.
Апостол и евангелист Лука. XIV век. Из иконостаса монастыря Хиландар на Афоне. Свети евангелист Лука, написал евангелие под управлението на свети деятел Павел, който загатва за него в посланието до колосяни: " Поздравява ви Лука, многообичният доктор " (Кол.4:14). Той е написал също и книгата " Деяния апостолски " и доста проповядвал за Христа, най-много в Беотия. Умрял страдалчески в Ахаия.
Свети Клеопа, най-младият брат на свети Иосиф Обручник. Той дружно със свети Лука видял по пътя за Емаус Господа след Неговото възкресение и след това познал възкръсналия Христос, когато Той се явил на събралите се в един дом възпитаници и направил преломяване на хляба (Лк. 24:13-35). Заради проповядването на Христа свети Клеопа бил погубен от иудеите.
Свети Симеон, сродник на Господа по плът, бил вторият след деятел Иаков свещеник на Иерусалим, където и приключил живота си, бидейки разпнат поради Христа разпнатия.
Икона на Св. деятел от седемдесетте ВарнаваСвети Варнава, който бил наименуван по този начин от апостолите, а преди този момент се наричал Иосия (Деян. 4:36). За него се загатва в книга Деяния апостолски и в Посланието на свети деятел Павел до галатяните: " възлязох споделя деятел Павел в Иерусалим с Варнава " (Гал. 2:1). Този деятел дружно със свети деятел Павел послужил на благовестието и изначало проповядвал Христа в Рим, а след това бил подложен за свещеник в Медиолан. Той приключил живота си в своята татковина, на остров Кипър, където бил пребит с камъни от гонителите на Христовата религия. Християните го погребали с чест и положили с него в гроба, според неговото наследство, светото евангелие от Матей, което Варнава в миналото самичък преписал и с което в никакъв случай не се разделял.
Свети Иосия или Иосиф, който бил именуван още Варсава или Иуст. За него се загатва в Деяния апостолски, където се повествува, че апостолите хвърлили чоп, с цел да видят дали него, или Матия да слагат на мястото на отпадналия от апостолите Иуда Искариотски (Деян. 1:23), а също и в посланието на свети деятел Павел до колосяните, в което апостолът, изброявайки поздравите до правилните в Колоската черква, споделя: " също и Иисус, именуван Юст " (Кол. 4:11). Учителите на Църквата приказват, че този Иосия бил наследник на Иосиф Обручник както и Иаков, Симон, и Иуда (не Искариот) и заемал епископската катедра в Елевтеропол, където и починал с мъченическа гибел.
Свети Тадей бил първоначално възпитаник на свети Иоан Предтеча, а след това Христов възпитаник. Той би трябвало да бъде отличаван от светия деятел Иуда Тадей или Левий, който е един от дванадесетте. Свети Тадей кръстил Едеския княз Авгар и го изцелил от проказа. След като дълго време се трудил в делото на Христовото благовестие, той умрял в Господа във финикийския град Берит.
Свети Анания, който кръстил деятел Павел (Деян. 9:10-18), бил изначало свещеник в град Дамаск. Той приключил своя живот в Елевтеропол, където бил пребит с камъни по заповед на хегемона Лукиан.
Св. първомъченик и архидякон СтефанСветият първомъченик архидякон Стефан пръв приел страдалчески венец за Христа, бидейки пребит с камъни, заради което и се назовава " първомъченик ". Малко преди гибелта си той се удостоил да види небесата отворени и Господа Иисуса " да стои отдясно на Бога " (Деян. 7:55).
Свети Филип, един от седемте дякона, който кръстил Симон Влъхв в Самария и евнуха на кралица Кандакия (Деян. 8:26-39), бил свещеник в град Тралия и там, като просветил мнозина в Христовата религия, в дълбока напреднала възраст се преставил в Господа.
Свети Прохор, един от седемте дякона (Деян. 6:5), бил съпътешественик на свети деятел Иоан Богослов и съизвършител в неговите писания. Той бил пръв свещеник във витинския град Никомидия, а след това проповядвал Христа в Антиохия, където починал страдалчески.
Свети Никанор, един от седемте дякона, бил погубен дружно с две хиляди повярвали в Христа, в същия ден, в който бил пребит с камъни свети първомъченик Стефан. Това се случило, както е написано в книгата Деяния апостолски, по време на огромното гонение, повдигнато против Иерусалимската черква (Деян. 8:1).
Свети Тимон, един от седемте дякона, бил свещеник на град Бостра в Арабия и до момента в който проповядвал Христовото име, претърпял доста премеждия от евреите и елините. След това, като бил хвърлен в разпалена пещ, той излязъл от нея незасегнат и след това умрял в Господа.
Свети Пармен, един от седемте дякона, изпълнявайки повереното му от апостолите дело на благовестието, починал страдалчески пред очите на апостолите.
Свети Тимотей се трудил в делото на Христовото благовестие дружно със свети деятел Павел, който написал до него две послания. Той бил свещеник в Ефес, където починал страдалчески.
Свети деятел Тит също се трудил дружно с деятел Павел в делото на благовестието. Свети деятел Павел загатва за него в своите послания (2Кор. 2: 12-13; 12:18; 2Тим. 4: 10), а също е написал и обръщение до него. Свети Тит бил свещеник на Гортина, на остров Крит. Той умрял в мир в дълбока напреднала възраст.
Свети Филимон, до който свети деятел Павел написал настрана обръщение (Филим.), бил свещеник в Газа. Пострадал страдалчески по времето на Нерон.
Свети Онисим, за който написа свети деятел Павел в своето обръщение до Филимон (Флм. 1:10-19), проповядвал християнството в Испания, Гърция и Мала Азия. Умрял страдалчески скоро след гибелта на свети Игнатий Богоносец, като бил пребит с камъни в Рим.
" Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, - до възлюбения Филимона...
Моля те за моето чадо Онисима, който родих в оковите си:
той в миналото беше излишен за тебе, а в този момент е нужен тебе и мене, и го изпращам назад; а ти го приеми като мое сърце.
Аз желаех да го задържа при мене си, с цел да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието; но без твое единодушие не желаех нищо да извърша, с цел да бъде твоята доброта не като по насилване, а доброволна.
Защото, може би, той поради това се отлъчи за малко време от тебе, с цел да го приемеш вечно, не към този момент като плебей, а нагоре от плебей, като брат любим, прекалено много за мене, а още повече за тебе - и по плът, и в Господа.
И така, в случай че ме имаш за съизвършител, приеми го като мене. Ако пък с нещо те е обидил, или ти е задължен, мини това на моя сметка " (Флм. 1:10-19).
Свети Епафрас, за който също свети деятел Павел загатва в посланието си до Филимон, като споделя: " Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса " (Филим. 1:23), бил свещеник на град Колоса и на църквите на Лаодикия и Иерапол. Заедно със свети деятел Павел той бил в тъмницата в Рим, откъдето Павел писал на колосяните: " Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който постоянно се подвизава за вас в молитвите, с цел да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия. Свидетелствувам за него, че той има огромна ревнивост и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол " (Кол. 4:12-13).
Свети Архип, който е упоменат в същото това обръщение до Филимон, бил след свети Епафрас (когато той бил затворен в тюрма в Рим) свещеник в град Колоса; за което свети деятел Павел написа на колосяните: " Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа " (Кол. 4:17). Там свети Архип приключил страдалчески живота си.
Свети Крисп, за който се загатва в Деяния апостолски със следните думи: " А Крисп, шеф на синагогата, повярва в Господа с целия си дом " и за който свети деятел Павел в посланието си до коринтяните приказва, че той е кръстил Крисп, бил свещеник на остров Егина, покрай Пелопонес, сред Егейското и Йоническото море. Починал в мир.
Житие на св. Онуфрий Габровски
Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, гдето се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било обещано името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско учебно заведение, гдето добре се учел. Когато бил към този момент на 17 години, един път родителите му го санкционирали за някакво немирничество, и той от безгрижно самолюбие декларирал в наличието на турци, че ще одобри мохамеданската религия. В сходни случаи турците незабавно грабвали далия такова заричане и правили над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир " Св. Богородица ", гдето до наши дни се запазило поверие, че преподобномъченик Онуфрий тук е почнал монашеския си героизъм и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.
Той се повдизавал старателно, само че гласът на съвестта му все по-силно почнал да го изобличава за отричането от християнството, въпреки и единствено с думи. Навярно заради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под управлението на по-опитни старци ще постави задоволително смирение и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, гдето бил ръкоположен за дякон.
Но - както приказват светите отци на Църквата - колкото повече пораства християнинът в добродетелите, толкоз по-дълбоко се смирява и нищожните грехове му наподобяват огромни. Така станало и с йеродякон Манасий. Всякога му правели мощно усещане думите на Спасителя Христа: " Всеки, който ме признае пред индивидите, ще призная и Аз него пред моя Отец небесен; а който се отхвърли от Мене пред индивидите, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен " (Мат. 10:32-33). А от житията на светците изключително надълбоко го затрогвал образецът на св.мъченик Варлаам, който държал ръката си без да трепне над разпаления езически жертвеник, до момента в който тя напълно изгоряла, само че не изпуснал тамяна върху жертвеника, с цел да не се каже, че принесъл тамянна жертва на идолите. А сърцето му се разпалило от ревнивост, когато преподобните Евтимий, Игнатий и Акакий направили своя страдалчески героизъм. Тогава Манасий скрито напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния свещеник Никифор с молба - да приготви и него за подобен страдалчески героизъм.
В продължение на четири месеца той се подвизавал интензивно под управлението на този дъртак. Всеки ден Манасий правел по четири хиляди поклона; молитвата му била непрестанна; покайното му въодушевление извиквало от очите му потоци сълзи. За тези четири месеца подготовка той изял два кг и половина сушено грозде, а в най-строгия четиридесетдневен пост ял през два-три дни по 30 грама самун и пиел вода с мярка. След като по подобен метод старецът Никифор го подготвил за идния страдалчески героизъм, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия сателит, стареца Григорий, който изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този героизъм.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, до момента в който в петък - деня на Христовите премеждия - се явил, облечен в турски облекла пред съдията, намерено похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тюрма, мъчили го и в същия ден го осъдили на гибел. На 4 януари 1818 година на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му дружно с пролятата кръв, с цел да не могат християните да вземат за свое снизхождение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът дал отговор, че се назовава Матей и е от Велико Търново. По този метод той желал да резервира св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро след мъченическата му гибел го канонизирали и съставили житие и работа в негова чест.
Освен дванадесетте апостоли, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет други. Св. евангелист Лука споделя по този начин: " по-късно Господ избра и други седемдесет възпитаници и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място " (Лук. 10:1-16). Дванадесет били при Него, като очевидци на Неговия живот, а седемдесет приготвяли индивидите към приемането на Христа Спасителя, като проповядвали преди Него в тези градове, които Господ възнамерявал да посети.
Впоследствие мнозина от Господните възпитаници и, несъмнено, включително и мнозина от седемдесетте, отпаднали от Христа и престанали да Му служат. Свети евангелист Иоан написа: " От това време мнозина от учениците Му се върнаха обратно и към този момент не ходеха с Него. Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не желаете и вие да си отидете? " (Иоан. 6:66-67). А когато настъпили дните на Христовите премеждия, цифрата на учениците Му още повече намаляло. Когато и един от дванадесетте изнемощял, при Него останали единствено някои от седемдесетте.
След Христовото възкресение, ликът на светите дванадесет апостоли бил възпълнен с приемането на Матия, а ликът на седемдесетте не се попълнил незабавно, а лека-полека от цифрата на тези, които били обръщани към Христа от дванадесетте апостоли и посредством проповедта на светия деятел Павел свише предназначен в този първенствуващ лик и станал, дружно с Петър, първовърховен в апостолския лик.
Въз основа на Божественото Писание, преданията на светите отци, античните историци и достоверните църковни повествователи, ликът на светите седемдесет апостоли може да се показа по следния метод:
Икона на Св. Яков, брат ГосподенПръв от тях бил свети Иаков, брат Господен, за който загатва свети деятел Павел в посланието до галатяните, като споделя: " възлязох в Иерусалим да се видя с Петра... Другиго от апостолите не видях, с изключение на Иакова, брата Господен " (Гал. 1:18-19). Той бил подложен за пръв свещеник на Иерусалим. Според свидетелството на преданието определен за това и отдаден от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети деятел Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, по-късно го пребили с камъни и му разрушили главата с сопа.
Св. деятел и евангелист Марк - съветска икона от XV век, Московска иконописна школа.Свети евангелист Марко, написал евангелие под управлението на деятел Петър, който загатва за него в своето Първо съборно обръщение с такива думи: " Поздравява ви определената дружно с вас черква във Вавилон, и наследник ми Марко " (1Петр. 5:13). Пак свети деятел Петър го сложил за свещеник в град Александрия, където поради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната популярност и апостолът Му предал своя дух.
Апостол и евангелист Лука. XIV век. Из иконостаса монастыря Хиландар на Афоне. Свети евангелист Лука, написал евангелие под управлението на свети деятел Павел, който загатва за него в посланието до колосяни: " Поздравява ви Лука, многообичният доктор " (Кол.4:14). Той е написал също и книгата " Деяния апостолски " и доста проповядвал за Христа, най-много в Беотия. Умрял страдалчески в Ахаия.
Свети Клеопа, най-младият брат на свети Иосиф Обручник. Той дружно със свети Лука видял по пътя за Емаус Господа след Неговото възкресение и след това познал възкръсналия Христос, когато Той се явил на събралите се в един дом възпитаници и направил преломяване на хляба (Лк. 24:13-35). Заради проповядването на Христа свети Клеопа бил погубен от иудеите.
Свети Симеон, сродник на Господа по плът, бил вторият след деятел Иаков свещеник на Иерусалим, където и приключил живота си, бидейки разпнат поради Христа разпнатия.
Икона на Св. деятел от седемдесетте ВарнаваСвети Варнава, който бил наименуван по този начин от апостолите, а преди този момент се наричал Иосия (Деян. 4:36). За него се загатва в книга Деяния апостолски и в Посланието на свети деятел Павел до галатяните: " възлязох споделя деятел Павел в Иерусалим с Варнава " (Гал. 2:1). Този деятел дружно със свети деятел Павел послужил на благовестието и изначало проповядвал Христа в Рим, а след това бил подложен за свещеник в Медиолан. Той приключил живота си в своята татковина, на остров Кипър, където бил пребит с камъни от гонителите на Христовата религия. Християните го погребали с чест и положили с него в гроба, според неговото наследство, светото евангелие от Матей, което Варнава в миналото самичък преписал и с което в никакъв случай не се разделял.
Свети Иосия или Иосиф, който бил именуван още Варсава или Иуст. За него се загатва в Деяния апостолски, където се повествува, че апостолите хвърлили чоп, с цел да видят дали него, или Матия да слагат на мястото на отпадналия от апостолите Иуда Искариотски (Деян. 1:23), а също и в посланието на свети деятел Павел до колосяните, в което апостолът, изброявайки поздравите до правилните в Колоската черква, споделя: " също и Иисус, именуван Юст " (Кол. 4:11). Учителите на Църквата приказват, че този Иосия бил наследник на Иосиф Обручник както и Иаков, Симон, и Иуда (не Искариот) и заемал епископската катедра в Елевтеропол, където и починал с мъченическа гибел.
Свети Тадей бил първоначално възпитаник на свети Иоан Предтеча, а след това Христов възпитаник. Той би трябвало да бъде отличаван от светия деятел Иуда Тадей или Левий, който е един от дванадесетте. Свети Тадей кръстил Едеския княз Авгар и го изцелил от проказа. След като дълго време се трудил в делото на Христовото благовестие, той умрял в Господа във финикийския град Берит.
Свети Анания, който кръстил деятел Павел (Деян. 9:10-18), бил изначало свещеник в град Дамаск. Той приключил своя живот в Елевтеропол, където бил пребит с камъни по заповед на хегемона Лукиан.
Св. първомъченик и архидякон СтефанСветият първомъченик архидякон Стефан пръв приел страдалчески венец за Христа, бидейки пребит с камъни, заради което и се назовава " първомъченик ". Малко преди гибелта си той се удостоил да види небесата отворени и Господа Иисуса " да стои отдясно на Бога " (Деян. 7:55).
Свети Филип, един от седемте дякона, който кръстил Симон Влъхв в Самария и евнуха на кралица Кандакия (Деян. 8:26-39), бил свещеник в град Тралия и там, като просветил мнозина в Христовата религия, в дълбока напреднала възраст се преставил в Господа.
Свети Прохор, един от седемте дякона (Деян. 6:5), бил съпътешественик на свети деятел Иоан Богослов и съизвършител в неговите писания. Той бил пръв свещеник във витинския град Никомидия, а след това проповядвал Христа в Антиохия, където починал страдалчески.
Свети Никанор, един от седемте дякона, бил погубен дружно с две хиляди повярвали в Христа, в същия ден, в който бил пребит с камъни свети първомъченик Стефан. Това се случило, както е написано в книгата Деяния апостолски, по време на огромното гонение, повдигнато против Иерусалимската черква (Деян. 8:1).
Свети Тимон, един от седемте дякона, бил свещеник на град Бостра в Арабия и до момента в който проповядвал Христовото име, претърпял доста премеждия от евреите и елините. След това, като бил хвърлен в разпалена пещ, той излязъл от нея незасегнат и след това умрял в Господа.
Свети Пармен, един от седемте дякона, изпълнявайки повереното му от апостолите дело на благовестието, починал страдалчески пред очите на апостолите.
Свети Тимотей се трудил в делото на Христовото благовестие дружно със свети деятел Павел, който написал до него две послания. Той бил свещеник в Ефес, където починал страдалчески.
Свети деятел Тит също се трудил дружно с деятел Павел в делото на благовестието. Свети деятел Павел загатва за него в своите послания (2Кор. 2: 12-13; 12:18; 2Тим. 4: 10), а също е написал и обръщение до него. Свети Тит бил свещеник на Гортина, на остров Крит. Той умрял в мир в дълбока напреднала възраст.
Свети Филимон, до който свети деятел Павел написал настрана обръщение (Филим.), бил свещеник в Газа. Пострадал страдалчески по времето на Нерон.
Свети Онисим, за който написа свети деятел Павел в своето обръщение до Филимон (Флм. 1:10-19), проповядвал християнството в Испания, Гърция и Мала Азия. Умрял страдалчески скоро след гибелта на свети Игнатий Богоносец, като бил пребит с камъни в Рим.
" Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, - до възлюбения Филимона...
Моля те за моето чадо Онисима, който родих в оковите си:
той в миналото беше излишен за тебе, а в този момент е нужен тебе и мене, и го изпращам назад; а ти го приеми като мое сърце.
Аз желаех да го задържа при мене си, с цел да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието; но без твое единодушие не желаех нищо да извърша, с цел да бъде твоята доброта не като по насилване, а доброволна.
Защото, може би, той поради това се отлъчи за малко време от тебе, с цел да го приемеш вечно, не към този момент като плебей, а нагоре от плебей, като брат любим, прекалено много за мене, а още повече за тебе - и по плът, и в Господа.
И така, в случай че ме имаш за съизвършител, приеми го като мене. Ако пък с нещо те е обидил, или ти е задължен, мини това на моя сметка " (Флм. 1:10-19).
Свети Епафрас, за който също свети деятел Павел загатва в посланието си до Филимон, като споделя: " Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса " (Филим. 1:23), бил свещеник на град Колоса и на църквите на Лаодикия и Иерапол. Заедно със свети деятел Павел той бил в тъмницата в Рим, откъдето Павел писал на колосяните: " Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който постоянно се подвизава за вас в молитвите, с цел да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия. Свидетелствувам за него, че той има огромна ревнивост и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол " (Кол. 4:12-13).
Свети Архип, който е упоменат в същото това обръщение до Филимон, бил след свети Епафрас (когато той бил затворен в тюрма в Рим) свещеник в град Колоса; за което свети деятел Павел написа на колосяните: " Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа " (Кол. 4:17). Там свети Архип приключил страдалчески живота си.
Свети Крисп, за който се загатва в Деяния апостолски със следните думи: " А Крисп, шеф на синагогата, повярва в Господа с целия си дом " и за който свети деятел Павел в посланието си до коринтяните приказва, че той е кръстил Крисп, бил свещеник на остров Егина, покрай Пелопонес, сред Егейското и Йоническото море. Починал в мир.
Житие на св. Онуфрий Габровски
Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, гдето се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било обещано името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско учебно заведение, гдето добре се учел. Когато бил към този момент на 17 години, един път родителите му го санкционирали за някакво немирничество, и той от безгрижно самолюбие декларирал в наличието на турци, че ще одобри мохамеданската религия. В сходни случаи турците незабавно грабвали далия такова заричане и правили над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир " Св. Богородица ", гдето до наши дни се запазило поверие, че преподобномъченик Онуфрий тук е почнал монашеския си героизъм и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.
Той се повдизавал старателно, само че гласът на съвестта му все по-силно почнал да го изобличава за отричането от християнството, въпреки и единствено с думи. Навярно заради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под управлението на по-опитни старци ще постави задоволително смирение и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, гдето бил ръкоположен за дякон.
Но - както приказват светите отци на Църквата - колкото повече пораства християнинът в добродетелите, толкоз по-дълбоко се смирява и нищожните грехове му наподобяват огромни. Така станало и с йеродякон Манасий. Всякога му правели мощно усещане думите на Спасителя Христа: " Всеки, който ме признае пред индивидите, ще призная и Аз него пред моя Отец небесен; а който се отхвърли от Мене пред индивидите, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен " (Мат. 10:32-33). А от житията на светците изключително надълбоко го затрогвал образецът на св.мъченик Варлаам, който държал ръката си без да трепне над разпаления езически жертвеник, до момента в който тя напълно изгоряла, само че не изпуснал тамяна върху жертвеника, с цел да не се каже, че принесъл тамянна жертва на идолите. А сърцето му се разпалило от ревнивост, когато преподобните Евтимий, Игнатий и Акакий направили своя страдалчески героизъм. Тогава Манасий скрито напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния свещеник Никифор с молба - да приготви и него за подобен страдалчески героизъм.
В продължение на четири месеца той се подвизавал интензивно под управлението на този дъртак. Всеки ден Манасий правел по четири хиляди поклона; молитвата му била непрестанна; покайното му въодушевление извиквало от очите му потоци сълзи. За тези четири месеца подготовка той изял два кг и половина сушено грозде, а в най-строгия четиридесетдневен пост ял през два-три дни по 30 грама самун и пиел вода с мярка. След като по подобен метод старецът Никифор го подготвил за идния страдалчески героизъм, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия сателит, стареца Григорий, който изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този героизъм.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, до момента в който в петък - деня на Христовите премеждия - се явил, облечен в турски облекла пред съдията, намерено похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тюрма, мъчили го и в същия ден го осъдили на гибел. На 4 януари 1818 година на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му дружно с пролятата кръв, с цел да не могат християните да вземат за свое снизхождение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът дал отговор, че се назовава Матей и е от Велико Търново. По този метод той желал да резервира св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро след мъченическата му гибел го канонизирали и съставили житие и работа в негова чест.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ