Събитията от вчерашния почивен ден – събота, 24 юни, изправиха

Събитията от вчерашния почивен ден – събота, 24 юни, изправиха на нокти Русия, международните медии и служби, както и българските наблюдаващи. Едни с доволство установяваха, че са се сбъднали прогнозите им, че поради войната в Украйна в Русия ще избухне гражданска война по модела на Февруарската гражданска война от 1917 година или най-малко Гражданска война. Други предсказаха рухването и ареста на Путин. Трети са радваха на преместването на военните дейности от Украйна в Русия в предчувстване на мечтаната победа на Украйна. Четвърти виждаха във военния бунт сценичен сюжет, с цел да се отклони вниманието от Украйна. Пети се тревожеха от последствията от едно дестабилизиране на Русия. Шести се усещаха комплицирани по какъв начин да интерпретират събитията и на чия страна да застанат. Имаше и такива като Михаил Ходорковски, които приканиха руснаците да поддържат Евгений Пригожин (!). Имаше и по-трезви оценки, съгласно които акцията на Пригожин надали ще успее, а по-скоро свидетелства за забележимата битка за надзор върху управлението на армията.

Колкото и впечатляващ да изглеждаше триумфалният поход на силите на Частната военна компания „ Вагнер ” към Москва, всичко завърши в границите на по-малко от 24 часа. С други думи, нито една от съдбовните прогнози не се сбъдна. Но събитието несъмнено е значимо и демонстрира значими трендове в развиването на националните страни в изискванията на световни трансформации в търсене на нов международен ред.

Ще стартира с най-важната съгласно мен наклонност. А тя се вижда във все по-голямата роля, която играят частните армии в актуалните страни.

Погледнато исторически, след одобряването на националните страни вследствие на Великата френска гражданска война от края на ХVIII в. са основани и нови армии. Става дума за постоянната войска, тоест войска, формирана от въоръжения народ, чиято съществена функционалност е да пази националните ползи. Редовните армии заменят присъщите за Средновековието въоръжени сили на обособените феодали и наемните военни отряди, подготвени да се борят за всеки, който им заплати. Днес това завещание е очевидно най-много в Швейцарската армия на Ватикана.

През последните десетилетия обаче и изключително след края на Студената война се появиха нови въоръжени формирования в лицето на частните армии, които сега наброяват повече от 150 в целия свят. Действията на сходни армии станаха печално известни през последните десетилетия: видяхме по какъв начин процедираше в Ирак американската „ Blackwater ”, основана през 1997 година (днес под името „ Academy ”), а напълно неотдавна станахме свидетелства и на разгорялата се революция в Судан, провокирана от парамилитарните „ Сили за бърза поддръжка ” на ген. Мохамед Хамдан Дагало.

Какво значи завръщането на частните армии в актуалните страни?

Според мен, най-малко две неща. Първото е последица от намаляващата роля на националните страни в процеса на глобализация. След като мултинационалните компании ги лишиха от част от контрола им върху промишлеността, интернационалните банки – от финансовия надзор, офшорните зони ограничиха свободата за независима данъчната политика, последователно пристигна редът и на една от най-важните характерности на националната страна – силовите структури, най-важна от които е армията. Последното доказателство за това беше метежът на ЧВК „ Вагнер ”.

Втората причина за възхода на частните армии е опитът да се заобиколят интернационалните правила и правила. В желанието си да не носят отговорност пред интернационалните институции от ден на ден страни прибягват до частни военни сили, които могат да си разрешат доста по-драстични дейности от постоянните армии. Такива бяха дейностите на „ Blackwater ” в Ирак, както и на „ Вагнер ” в Сирия, Африка, а в този момент и в Украйна. Подобна е мотивацията на Съединени американски щати да употребяват военната си база „ Гуантанамо ” в Куба (сиреч отвън САЩ) за непозволено задържане на лица без съд и присъда за да бъдат заобиколени американските закони.

За мен намаляващата държавност и завръщането към предмодерни военни практики е огромен проблем и обезпокоителен признак. Защото става дума освен за руиниране на следвоенните интернационалните правила, само че и за намаляващ престиж на държавните институции за сметка на вътрешните безотговорни групи и детайли.

От историческа позиция, еднодневният боен бунт на Евгений Пригожин постанова още един паралел.

Не се сбъднаха многочислените прогнози, че военният спор сред Русия и Украйна неизбежно ще докара до гражданска война в Русия. Това също изисква пояснение.

Във вчерашния ден „ революционните ” мнения бяха изключително многочислени. И ги правеха освен заинтригуваните украински и западни сили, а и доста елементарни хора. Само че нищо сходно не се случи – спорът си остана сред една частна военна формация и военното управление на Русия. Нямаше никаква гражданска реакция.

Моето пояснение за неналичието на социална реакция на метежа в Русия е в особеното интернационално и вътрешно състояние. Ситуацията през днешния ден е доста по-различна от онази при започване на ХХ в., когато след Руско-японската война от 1904–1905 година избухва Първата съветска гражданска война (1905–1907), а по време на Първата международна война през 1917 година се развихрят още две – Февруарската и Октомврийската, които не просто поставят завършек на Руската империя, а раздрусват целия свят и поставят своя отпечатък върху огромна част от ХХ в.

Както и да ни убеждават анализаторите, днешна Руска федерация не наподобява на Руската империя от началото на ХХ в., когато има голям брой безземлени селяни, тежко експлоатирани служащи и неодобрение на потиснатите народности. Тя не наподобява и на онази Русия от 90-те години, когато се разпадаха обществените системи и с цената на голямо обществено разслоение бяха основани олигарсите. При цялото ограничение на гражданските права и свободи, изключително след началото на военните дейности от 24 февруари 2022 година, в Русия има обществена непоклатимост, съчетана с вярата измежду немалка част от руснаците, че войната е реакция на опитите на Запада Русия да бъде унижена и изолирана. За изясненост ще подчертая, че тези настроения са мощни не толкоз в огромните градове, колкото в провинцията, само че и там Москва и Санкт Петербург не са Русия, както и у нас София не е България.

Затова за мен обяснението, че метежът на Пригожин не провокира социална реакция, е в неналичието на дълбинни аргументи за гражданска война и още по-малко за революция. Гражданите не са по този начин разграничени и подготвени да се борят за противоположни дела, по тази причина си останаха у дома и оттова следиха бързо разрешилия се спор сред „ Вагнер ” (Пригожин) и военното управление (Путин и Шойгу).

Обяснимата днешна бездейност на съветското общество обаче не значи, че тя ще остане такава и в по-близкото и по-далечното бъдеще.

Източник " Барикада "