Актуалната политическа сатира у нас показа, че внесените отвън модели на управление са абсолютно неподходящи за България
Събитията от последните дни, свързани с цирка към така наречен сглобка, провокират у едни смях, у други- сълзи, а у трети - безчет псувни, като третите несъмнено са мнозинство.
Неспособността на днешната ни политическа система и на така наречен нова политическа класа да работят са, меко казано, очевадни. Моделът на многопартийна парламентарна народна власт може и да е сполучлив по други географски ширини, само че у нас очевидно не работи.
Колкото и да се хвалят с икономическия ни растеж, дегенерацията на страната и обществото не могат да се скрият.
България през днешния ден е без стратегическа визия за бъдещето, без национална идея, с разграничено по доста плоскости общество, с безусловно комплицирано младо потомство, с най-бързо намаляващо население и с най-безгръбначна външна политика. Поставени в неолибералната скица нашите предприемачи се не помниха в алчността и егоизма си, корупцията и безнаказаността се ширят.
Либералната пазарна стопанска система и всевластния обществен дарвинизъм ни трансфораха в африканска страна, в която има няколко относително развити града и куп обезлюдени и западащи региони, с дребен % свръхбогати и голям % небогати, с чалгализирано, обездушено и обезобразено от годините духовно принуждение население.
Народът ни през днешния ден е просто набор от човеци - всеки ангажиран единствено и само със себе си. Самата държавна машина е за цялостен главен ремонт. Тя от дълго време не работи в полза на обществото. В нея основни ръководещи съставни елементи са непознати посолства, едри наши и непознати предприемачи, секрети служби, ложи, клубове и фондации.
Всичко това за следващ път потвърждава, че би трябвало да се смени системата, моделът, а не партиите или държавните управления.
Многопартийната система, свободният пазар, свободната конкуренция, страната " нощен надзирател " и впрочем демократични мантри са безусловно непродуктивни и ни водят към дефинитивно самоизтребление.
Историята ни демонстрира, че единствен сполучлив модел у нас може да бъде единствено мощната национална страна индивид в контраст на налаганата през днешния ден неолиберална система, в която страната е минимизирана до обслужващ частния бизнес механизъм.
И в трите най-успешни интервала в новата ни история сме имали мощна страна индивид и по тази причина България е просперирала. Днешните демократични палячовци могат колкото си желаят да клишират това минало като тирания, фашизъм или комунизъм, само че не могат да скрият тогавашните ни триумфи.
Първият интервал е властта на Стефан Стамболов и неговите политически наследници - годините от 1886 – след Съединението на княжество България и Източна румелия до балканските войни - 1912 – 1913. За този четвърт век България стана водещ фактор на балканите. Населението се усили от 3 на 4.5 млн. души. (За сведение – към 1912 сърбия има население от 3.9 милиона, а гърция – 2.7 милиона) Тогава де факто се основава нова България. С приемането на закона за изтребване на разбойничеството е унищожена изцяло дребната престъпност, положени са основите на същинска държавна администрация, разузнаването и тайните ни служби. Това води и до знаменателната дата 22.09. 1908. 30 години след Освобождението България е оповестена за без значение царство.
Още един образец - още в 1911 България разполага с 29 бойни самолета. И това, в случай, че в съвремието медиите ни занимават с 6 самолета F 16.
Колкото и да назовават Стамболов деспот, мощната национална страна, построена по негово време сплотява българите и им дава забележително национално самочувствие.
Вторият интервал е след преврата на 19.05.1934 Тогава в България е открит безпартиен властнически режим. Красноречиво и изцяло настоящо звучи началото на манифеста, който взелите властта офицери популяризират:
„ Българи! Досегашната партийна политическа система дефинитивно се провали. Пълното разлагане на партиите надълбоко засегна обществото, страната и националното стопанство. Последвалата от това морално-политическа рецесия рискуваше да се обърне в държавна… ”
Особено сполучливо за България е времето, когато министър ръководител е Георги Кьосеиванов.
Към 1939 година България не е измежду богатите страни в Европа, както интензивно се твърди, само че по Брутният вътрешен продукт на човек изпреварваме редица страни, които през днешния ден са надалеч по-развити. С 2967 $ на човек се нареждаме преди Португалия (2323 долара), Полша (2801 $, данните са за 1938 г.) и Унгария (2522 долара).
Звучи изненадващо, само че нивото ни на Брутният вътрешен продукт е съпоставимо с това в Италия, За съпоставяне днес Италия изпреварва България двойно.
Населението ни нараства за 5 години от 6 на 7 млн. души. Ама тогава било фашизъм и тирания, ще ревнат демократичните палячовци. Нека си реват.
Стигаме и до третия интервал - условно - от 1954 до 1988. Ако през днешния ден имаме вяра на написаното в демократичните медии, през социализма сме мрели от апетит и Държавна сигурност е разстрелвала хора по улиците. Това, несъмнено, е чиста нелепост, на която за жалост доста от по-младите българи имат вяра сляпо, тъкмо както младите българи от 50-те и 60-те години са вярвали, че преди 09.09. сме нямали какво да ядем и полицията е избивала всеобщо партизани и ятаци...или както са упреквали Стамболов след гибелта му във всички смъртни грехове.
Времето на социализма се отъждествява с управлението на Тодор Живков, при все и той публично да оглавява страната едвам от 1963 год. По време на това ръководство Българското население се усили от 7 на 9 000 000 души, сред 50-те и 70-те години на ХХ век България се откъсва напред спрямо редица страни.
През 1987 година, когато за първи път Организация на обединените нации мери така наречен показател на човешко развиване страната ни е сложена на 27-о място сред 130 страни в света. Това значи, че развиването ни е било във висока степен сполучливо. За интервала 1979-1988 година България усилва Брутният вътрешен продукт на глава от популацията с 234% и е на 25-то място в света. България по време на комунизма в никакъв случай не е била в криза, камо ли банкрутирала, както поучава днешната агитация.
През посочения интервал де факто беше издигната съвсем цялата шосейна мрежа, страната беше изцяло електрифицирана и водоснабдена. Индустрията ни стана водеща. Развиваха се такива новаторски за времето си браншове като електроника, електротехника, производствво на съоръжение за нуклеарни електроцентрали, камиони, рейсове. Бяха положени основите на мощния ни туризъм, от който и през днешния ден се обезпечава забележителна част от Брутният вътрешен продукт. Енергетиката ни беше една от най-силните в Европа. Напълно беше изкоренена неграмотността.
Самата същина на социалистическото ръководство беше ориентирана към мощната страна и хомогенното общество, а не към личността и самостоятелния триумф както през днешния ден ни е наложила глобалистката матрица.
Главният извод, който можем да създадем е, че и в трите интервала на плевел напредък в България не е имало нито демократична, нито каквато и да било мощна народна власт. Имало е мощна страна.
Историята ни демонстрира, че нашето общество може да се развива и просперира единствено в такива условия. Независимо дали приказваме за Стамболов, Кьосеиванов или Тодор Живков – и в трите случая, макар известни нюанси, иде тирада за мощна страна индивид, която ръководи или най-малко да управлява всички аспекти на публичния живот – от стопанската система до спорта.
Само мощната страна и прокарвана от нея нова национална идея могат да ни подсигуряват бъдещи триумфи. да ни извадят от блатото, в което потъваме последните десетилетия. Историята, както се знае, е учителка на народите. Нека се поучим от нея и се върнем към това публично устройство, което се е потвърдило с историята ни.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6673Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед6125Проф. Нина Дюлгерова: Зад борбата за властта прозира борбата за огромните париАлтернативен Поглед3496125 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед36031Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед116093Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед165141Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129064Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед116093Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед116079Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед96465Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурна Източник: pogled.info
Неспособността на днешната ни политическа система и на така наречен нова политическа класа да работят са, меко казано, очевадни. Моделът на многопартийна парламентарна народна власт може и да е сполучлив по други географски ширини, само че у нас очевидно не работи.
Колкото и да се хвалят с икономическия ни растеж, дегенерацията на страната и обществото не могат да се скрият.
България през днешния ден е без стратегическа визия за бъдещето, без национална идея, с разграничено по доста плоскости общество, с безусловно комплицирано младо потомство, с най-бързо намаляващо население и с най-безгръбначна външна политика. Поставени в неолибералната скица нашите предприемачи се не помниха в алчността и егоизма си, корупцията и безнаказаността се ширят.
Либералната пазарна стопанска система и всевластния обществен дарвинизъм ни трансфораха в африканска страна, в която има няколко относително развити града и куп обезлюдени и западащи региони, с дребен % свръхбогати и голям % небогати, с чалгализирано, обездушено и обезобразено от годините духовно принуждение население.
Народът ни през днешния ден е просто набор от човеци - всеки ангажиран единствено и само със себе си. Самата държавна машина е за цялостен главен ремонт. Тя от дълго време не работи в полза на обществото. В нея основни ръководещи съставни елементи са непознати посолства, едри наши и непознати предприемачи, секрети служби, ложи, клубове и фондации.
Всичко това за следващ път потвърждава, че би трябвало да се смени системата, моделът, а не партиите или държавните управления.
Многопартийната система, свободният пазар, свободната конкуренция, страната " нощен надзирател " и впрочем демократични мантри са безусловно непродуктивни и ни водят към дефинитивно самоизтребление.
Историята ни демонстрира, че единствен сполучлив модел у нас може да бъде единствено мощната национална страна индивид в контраст на налаганата през днешния ден неолиберална система, в която страната е минимизирана до обслужващ частния бизнес механизъм.
И в трите най-успешни интервала в новата ни история сме имали мощна страна индивид и по тази причина България е просперирала. Днешните демократични палячовци могат колкото си желаят да клишират това минало като тирания, фашизъм или комунизъм, само че не могат да скрият тогавашните ни триумфи.
Първият интервал е властта на Стефан Стамболов и неговите политически наследници - годините от 1886 – след Съединението на княжество България и Източна румелия до балканските войни - 1912 – 1913. За този четвърт век България стана водещ фактор на балканите. Населението се усили от 3 на 4.5 млн. души. (За сведение – към 1912 сърбия има население от 3.9 милиона, а гърция – 2.7 милиона) Тогава де факто се основава нова България. С приемането на закона за изтребване на разбойничеството е унищожена изцяло дребната престъпност, положени са основите на същинска държавна администрация, разузнаването и тайните ни служби. Това води и до знаменателната дата 22.09. 1908. 30 години след Освобождението България е оповестена за без значение царство.
Още един образец - още в 1911 България разполага с 29 бойни самолета. И това, в случай, че в съвремието медиите ни занимават с 6 самолета F 16.
Колкото и да назовават Стамболов деспот, мощната национална страна, построена по негово време сплотява българите и им дава забележително национално самочувствие.
Вторият интервал е след преврата на 19.05.1934 Тогава в България е открит безпартиен властнически режим. Красноречиво и изцяло настоящо звучи началото на манифеста, който взелите властта офицери популяризират:
„ Българи! Досегашната партийна политическа система дефинитивно се провали. Пълното разлагане на партиите надълбоко засегна обществото, страната и националното стопанство. Последвалата от това морално-политическа рецесия рискуваше да се обърне в държавна… ”
Особено сполучливо за България е времето, когато министър ръководител е Георги Кьосеиванов.
Към 1939 година България не е измежду богатите страни в Европа, както интензивно се твърди, само че по Брутният вътрешен продукт на човек изпреварваме редица страни, които през днешния ден са надалеч по-развити. С 2967 $ на човек се нареждаме преди Португалия (2323 долара), Полша (2801 $, данните са за 1938 г.) и Унгария (2522 долара).
Звучи изненадващо, само че нивото ни на Брутният вътрешен продукт е съпоставимо с това в Италия, За съпоставяне днес Италия изпреварва България двойно.
Населението ни нараства за 5 години от 6 на 7 млн. души. Ама тогава било фашизъм и тирания, ще ревнат демократичните палячовци. Нека си реват.
Стигаме и до третия интервал - условно - от 1954 до 1988. Ако през днешния ден имаме вяра на написаното в демократичните медии, през социализма сме мрели от апетит и Държавна сигурност е разстрелвала хора по улиците. Това, несъмнено, е чиста нелепост, на която за жалост доста от по-младите българи имат вяра сляпо, тъкмо както младите българи от 50-те и 60-те години са вярвали, че преди 09.09. сме нямали какво да ядем и полицията е избивала всеобщо партизани и ятаци...или както са упреквали Стамболов след гибелта му във всички смъртни грехове.
Времето на социализма се отъждествява с управлението на Тодор Живков, при все и той публично да оглавява страната едвам от 1963 год. По време на това ръководство Българското население се усили от 7 на 9 000 000 души, сред 50-те и 70-те години на ХХ век България се откъсва напред спрямо редица страни.
През 1987 година, когато за първи път Организация на обединените нации мери така наречен показател на човешко развиване страната ни е сложена на 27-о място сред 130 страни в света. Това значи, че развиването ни е било във висока степен сполучливо. За интервала 1979-1988 година България усилва Брутният вътрешен продукт на глава от популацията с 234% и е на 25-то място в света. България по време на комунизма в никакъв случай не е била в криза, камо ли банкрутирала, както поучава днешната агитация.
През посочения интервал де факто беше издигната съвсем цялата шосейна мрежа, страната беше изцяло електрифицирана и водоснабдена. Индустрията ни стана водеща. Развиваха се такива новаторски за времето си браншове като електроника, електротехника, производствво на съоръжение за нуклеарни електроцентрали, камиони, рейсове. Бяха положени основите на мощния ни туризъм, от който и през днешния ден се обезпечава забележителна част от Брутният вътрешен продукт. Енергетиката ни беше една от най-силните в Европа. Напълно беше изкоренена неграмотността.
Самата същина на социалистическото ръководство беше ориентирана към мощната страна и хомогенното общество, а не към личността и самостоятелния триумф както през днешния ден ни е наложила глобалистката матрица.
Главният извод, който можем да създадем е, че и в трите интервала на плевел напредък в България не е имало нито демократична, нито каквато и да било мощна народна власт. Имало е мощна страна.
Историята ни демонстрира, че нашето общество може да се развива и просперира единствено в такива условия. Независимо дали приказваме за Стамболов, Кьосеиванов или Тодор Живков – и в трите случая, макар известни нюанси, иде тирада за мощна страна индивид, която ръководи или най-малко да управлява всички аспекти на публичния живот – от стопанската система до спорта.
Само мощната страна и прокарвана от нея нова национална идея могат да ни подсигуряват бъдещи триумфи. да ни извадят от блатото, в което потъваме последните десетилетия. Историята, както се знае, е учителка на народите. Нека се поучим от нея и се върнем към това публично устройство, което се е потвърдило с историята ни.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6673Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед6125Проф. Нина Дюлгерова: Зад борбата за властта прозира борбата за огромните париАлтернативен Поглед3496125 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед36031Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед116093Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед165141Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129064Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед116093Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед116079Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед96465Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурна Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ