ЕС – от помощта за Украйна до превъоръжаването на Европа
Събитията от последните дни демонстрират, че Европа върви освен към ескалация на спора в Украйна, само че и търси подходи за нанасяне на стратегическо проваляне на Русия. Така или другояче, за това стана дума първо в Лондон, където се организира изключителна среща на върха за сигурността на Украйна и Европа, проведена от английския министър председател Кийр Стармър. Френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Олаф Шолц, италианският министър председател Джорджо Мелони, полският министър председател Доналд Туск и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дойдоха в Лондон. Ръководителят на режима в Киев Владимир Зеленски също беше поканен, макар че, както отбелязва The Guardian, единствено 15 минути бяха отдадени непосредствено на Украйна като част от дневния ред.
Според редица европейски медии " срещата на върха в Лондон " е приключила с неуспех, като се изключи обещанието на Англия и Франция да изпратят свои " миротворци " в Украйна. По този мотив ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която беше една от първите, напуснали държавното имение Lancaster House, където се организира срещата, съобщи, че “, като призна, че
Явно недоволни от резултатите от срещата на върха в Лондон, европейските водачи се събраха незабавно в Брюксел, където се организира небрежно събрана среща на върха на Европейски Съюз, на която управлението на войнствените страни-членки на Европейски Съюз се опита да създаде личен силов проект за разрешаване на украинския спор, евентуално с вярата, че ще откри схващане и поддръжка от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Но това не се случи, като се има поради мнението на Тръмп, че " Европейският съюз е една от най-враждебните и жестоки организации в света по отношение на Съединените щати, която е основана с единствената цел да се възползва от Америка ". В резултат на това Брюксел беше заставен да установи, че „ сред Съединени американски щати и Европа се появиха несъгласия, които би трябвало да бъдат изравнени в името на бъдещето “.
Но трябваше да се направи нещо; сходни събирания не можеха да приключат просто по този начин. И тогава се роди решението на Европейската комисия (ЕК), която, без да има мандат за това, взе решение за милитаризация на Европа, предлагайки по този начин наречения „ като не помни да попита страните членки на Европейски Съюз за това.
И като че ли всичко си пристигна на мястото – посоката на по-нататъшното битие на Европа беше избрана. Както означи ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, „ Европа живее в епоха на превъоръжаване и би трябвало да бъде подготвена да усили доста разноските за защита “. Според нея, необходимо е да се поддържа Украйна, и в дълготраен проект, да се поеме доста повече отговорност за европейската сигурност.
Последваха присъствени и задочни срещи на „ обединението на волята “, които взеха провокативни решения за изпращане на „ английски и френски миротворци “ в Украйна. Британският министър председател Кийр Стармър и френският президент Еманюел Макрон към момента се борят за водачество в тази „ коалиция на волята “. Британецът с неприсъща за нацията си откровеност съобщи, че След него Макрон означи, че “ и даже уточни Киев, Одеса и Лвов като бъдещи места за разполагане на бъдещия „ мироопазващ контингент “. [1]
Между другото идната седмица Лондон събира европейски генерали за оперативно обмисляне на тази задача. Въпреки че даже италианският министър на защитата Гуидо Крозето подсети, че без спокойно съглашение с Русия тези проекти са безполезни, отбелязвайки пътем, В същото време Макрон и Стармър като че ли оставят настрани въпросите, свързани с вероятния риск от директен боен конфликт с Русия – за какво да се разпалва публичен спор по толкоз неуместен въпрос? Според оповестените проекти към 10 хиляди английски миротворци могат да бъдат изпратени на украинска територия, а не е предходна и седмица, откогато същият Стармър изцяло се заби на въпроса, който президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп му зададе напряко в Белия дом: Можете ли да се справите с руснаците сами? Беше мъчно да отговоря почтено, т.к Европейските специалисти като цяло са съгласни, че без Америка Европа не може да се оправи с Русия. Дори производителите на оръжия, които се интересуват от милитаризация, признават, че няма да могат да доближат равнището, което политиците изискват от тях през идващите години. Датският вестник Politiken, откакто изследва мненията на чиновниците в отбранителната промишленост, стигна до заключението, че „ десетилетия на разоръжаване и деиндустриализация в Европа значат, че веригите за доставки не са готови за неочаквания скок на търсенето и доста компании към този момент оповестяват за компликации при намирането на квалифицирани чиновници “.
Планът на Урсула фон дер Лайен към този момент раздели европейските страни, което докара до политически рецесии в някои от тях. Например гласуването в холандския парламент, където три от четирите партии в ръководещата коалиция отхвърлиха „ Европейския проект за превъоръжаване “, пристигна като изненада за мнозина. Съответно породи естественият въпрос: кого съставлява министър-председателят на тази страна Дик Шоф, който гласоподава за този проект на срещата на върха на водачите на Европейски Съюз, а в този момент отхвърли да се подчини на решението на парламентаристите, които го назначиха? В същото време, както може да се чака, проектът не беше подсилен от Унгария и Словакия.
На процедура тези решения значат удължение на украинския спор, който най-самоуверените европейски водачи към момента се надяват да завоюват. „ Е, в този момент не можем да загубим от Европа “ – мисля, че това е мисълта, която бие в главите им. Това би означавало колапс на международния ред, който беше толкоз комфортен за Европа през последните десетилетия.
Сега за стопанската система на този „ план “. За превъоръжаването на Европа до 2030 година се предлага да бъдат отделени 800 милиарда евро, като по-голямата част от средствата – 650 милиарда – се възнамерява да бъдат разпределени от страните-членки на Европейски Съюз.
Както означават европейските специалисти, тези финансови задания ще бъдат доста сложни за Европа; ще е належащо да се трансформират предходните правила на битие на Европейски Съюз, на първо място фискалните, което ще му разреши да отстъпи от открития предел на държавния дълг в размер на три % от Брутният вътрешен продукт и да усили разноските за защита с % и половина. Останалите 150 милиарда евро ще бъдат отпуснати като заеми от Европейски Съюз. Предстоят взаимни покупки на сериозно значими системи: системи за противовъздушна и противоракетна защита, артилерия, БЛА, киберзащита и военна подвижност. Но до момента европейските водачи даже не са съумели да одобряват квалифицирания план на изказване на Европейски Съюз, обещаващ да даде на Украйна 40 милиарда евро през 2025 година, да не приказваме за бъдещи разноски. Затова беше решено тази тематика да се върне на идната среща на върха на Европейски Съюз, планувана за 20-21 март. [2]
Това повдига въпроса: по какъв начин страните от Европейски Съюз ще намерят освен 800 милиарда в сходство с „ Европейския проект за превъоръжаване “, само че и 500 милиарда евро годишно, с цел да отговорят на настояването на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за увеличение на бюджетите за защита до пет % от Брутният вътрешен продукт?
Какво може да се заключи в последна сметка?
Съдейки по последните събития, Съединени американски щати не имат намерение да влизат в конкуренция във въоръжаването с Русия. Освен това президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп в телефонен диалог с президента на Русия Владимир Путин предложи понижаване на половина на военните бюджети на нашите страни и Китай, насочвайки тези средства „ към нещо по-продуктивно “. Руският президент Владимир Путин поддържа предлагането на Доналд Тръмп и съобщи, че е подготвен за полемики за редуциране на разноските за защита. Контактите сред държавните глави ще покажат какъв брой реалистични са проектите в тази посока.
Планът за превъоръжаване ( ) демонстрира, че европейските водачи основават условия на стратегическа неустановеност в Европа и се пробват да отвлекат вниманието от значимата задача за спокойно разрешаване на спора в Украйна. Както означи прессекретарят на съветския президент Дмитрий Песков, „ Европейският съюз сега доста интензивно разисква тематиката за милитаризацията на Европа и развиването на отбранителния сегмент. Освен това конфронтационната изразителност и конфронтационното мислене, които в този момент виждаме в Брюксел и в европейските столици, са в съществено несъгласие с настроенията за намиране на способи за спокойно разрешаване на обстановката към Украйна.
Превод: ПИ
Източник: Международная жизнь
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9752Д-р Саймън Ципис: Милитаризацията крие опасности от вътрешноевропейска войнаАлтернативен Поглед10417Д-р Саймън Ципис: В Украйна се върви към помирение, само че с мисъл за нова войнаАлтернативен Поглед59656Яков Кедми: За Русия да изтрие Англия от лицето на земята е въпрос на минутиАлтернативен Поглед17279Яков Кедми: Разговорът на Тръмп с Путин открива нов стадий в руско-американските отношенияАлтернативен Поглед22715Мажд Алгафари: 35 години живеем в една подправена страна
Според редица европейски медии " срещата на върха в Лондон " е приключила с неуспех, като се изключи обещанието на Англия и Франция да изпратят свои " миротворци " в Украйна. По този мотив ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която беше една от първите, напуснали държавното имение Lancaster House, където се организира срещата, съобщи, че “, като призна, че
Явно недоволни от резултатите от срещата на върха в Лондон, европейските водачи се събраха незабавно в Брюксел, където се организира небрежно събрана среща на върха на Европейски Съюз, на която управлението на войнствените страни-членки на Европейски Съюз се опита да създаде личен силов проект за разрешаване на украинския спор, евентуално с вярата, че ще откри схващане и поддръжка от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Но това не се случи, като се има поради мнението на Тръмп, че " Европейският съюз е една от най-враждебните и жестоки организации в света по отношение на Съединените щати, която е основана с единствената цел да се възползва от Америка ". В резултат на това Брюксел беше заставен да установи, че „ сред Съединени американски щати и Европа се появиха несъгласия, които би трябвало да бъдат изравнени в името на бъдещето “.
Но трябваше да се направи нещо; сходни събирания не можеха да приключат просто по този начин. И тогава се роди решението на Европейската комисия (ЕК), която, без да има мандат за това, взе решение за милитаризация на Европа, предлагайки по този начин наречения „ като не помни да попита страните членки на Европейски Съюз за това.
И като че ли всичко си пристигна на мястото – посоката на по-нататъшното битие на Европа беше избрана. Както означи ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, „ Европа живее в епоха на превъоръжаване и би трябвало да бъде подготвена да усили доста разноските за защита “. Според нея, необходимо е да се поддържа Украйна, и в дълготраен проект, да се поеме доста повече отговорност за европейската сигурност.
Последваха присъствени и задочни срещи на „ обединението на волята “, които взеха провокативни решения за изпращане на „ английски и френски миротворци “ в Украйна. Британският министър председател Кийр Стармър и френският президент Еманюел Макрон към момента се борят за водачество в тази „ коалиция на волята “. Британецът с неприсъща за нацията си откровеност съобщи, че След него Макрон означи, че “ и даже уточни Киев, Одеса и Лвов като бъдещи места за разполагане на бъдещия „ мироопазващ контингент “. [1]
Между другото идната седмица Лондон събира европейски генерали за оперативно обмисляне на тази задача. Въпреки че даже италианският министър на защитата Гуидо Крозето подсети, че без спокойно съглашение с Русия тези проекти са безполезни, отбелязвайки пътем, В същото време Макрон и Стармър като че ли оставят настрани въпросите, свързани с вероятния риск от директен боен конфликт с Русия – за какво да се разпалва публичен спор по толкоз неуместен въпрос? Според оповестените проекти към 10 хиляди английски миротворци могат да бъдат изпратени на украинска територия, а не е предходна и седмица, откогато същият Стармър изцяло се заби на въпроса, който президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп му зададе напряко в Белия дом: Можете ли да се справите с руснаците сами? Беше мъчно да отговоря почтено, т.к Европейските специалисти като цяло са съгласни, че без Америка Европа не може да се оправи с Русия. Дори производителите на оръжия, които се интересуват от милитаризация, признават, че няма да могат да доближат равнището, което политиците изискват от тях през идващите години. Датският вестник Politiken, откакто изследва мненията на чиновниците в отбранителната промишленост, стигна до заключението, че „ десетилетия на разоръжаване и деиндустриализация в Европа значат, че веригите за доставки не са готови за неочаквания скок на търсенето и доста компании към този момент оповестяват за компликации при намирането на квалифицирани чиновници “.
Планът на Урсула фон дер Лайен към този момент раздели европейските страни, което докара до политически рецесии в някои от тях. Например гласуването в холандския парламент, където три от четирите партии в ръководещата коалиция отхвърлиха „ Европейския проект за превъоръжаване “, пристигна като изненада за мнозина. Съответно породи естественият въпрос: кого съставлява министър-председателят на тази страна Дик Шоф, който гласоподава за този проект на срещата на върха на водачите на Европейски Съюз, а в този момент отхвърли да се подчини на решението на парламентаристите, които го назначиха? В същото време, както може да се чака, проектът не беше подсилен от Унгария и Словакия.
На процедура тези решения значат удължение на украинския спор, който най-самоуверените европейски водачи към момента се надяват да завоюват. „ Е, в този момент не можем да загубим от Европа “ – мисля, че това е мисълта, която бие в главите им. Това би означавало колапс на международния ред, който беше толкоз комфортен за Европа през последните десетилетия.
Сега за стопанската система на този „ план “. За превъоръжаването на Европа до 2030 година се предлага да бъдат отделени 800 милиарда евро, като по-голямата част от средствата – 650 милиарда – се възнамерява да бъдат разпределени от страните-членки на Европейски Съюз.
Както означават европейските специалисти, тези финансови задания ще бъдат доста сложни за Европа; ще е належащо да се трансформират предходните правила на битие на Европейски Съюз, на първо място фискалните, което ще му разреши да отстъпи от открития предел на държавния дълг в размер на три % от Брутният вътрешен продукт и да усили разноските за защита с % и половина. Останалите 150 милиарда евро ще бъдат отпуснати като заеми от Европейски Съюз. Предстоят взаимни покупки на сериозно значими системи: системи за противовъздушна и противоракетна защита, артилерия, БЛА, киберзащита и военна подвижност. Но до момента европейските водачи даже не са съумели да одобряват квалифицирания план на изказване на Европейски Съюз, обещаващ да даде на Украйна 40 милиарда евро през 2025 година, да не приказваме за бъдещи разноски. Затова беше решено тази тематика да се върне на идната среща на върха на Европейски Съюз, планувана за 20-21 март. [2]
Това повдига въпроса: по какъв начин страните от Европейски Съюз ще намерят освен 800 милиарда в сходство с „ Европейския проект за превъоръжаване “, само че и 500 милиарда евро годишно, с цел да отговорят на настояването на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за увеличение на бюджетите за защита до пет % от Брутният вътрешен продукт?
Какво може да се заключи в последна сметка?
Съдейки по последните събития, Съединени американски щати не имат намерение да влизат в конкуренция във въоръжаването с Русия. Освен това президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп в телефонен диалог с президента на Русия Владимир Путин предложи понижаване на половина на военните бюджети на нашите страни и Китай, насочвайки тези средства „ към нещо по-продуктивно “. Руският президент Владимир Путин поддържа предлагането на Доналд Тръмп и съобщи, че е подготвен за полемики за редуциране на разноските за защита. Контактите сред държавните глави ще покажат какъв брой реалистични са проектите в тази посока.
Планът за превъоръжаване ( ) демонстрира, че европейските водачи основават условия на стратегическа неустановеност в Европа и се пробват да отвлекат вниманието от значимата задача за спокойно разрешаване на спора в Украйна. Както означи прессекретарят на съветския президент Дмитрий Песков, „ Европейският съюз сега доста интензивно разисква тематиката за милитаризацията на Европа и развиването на отбранителния сегмент. Освен това конфронтационната изразителност и конфронтационното мислене, които в този момент виждаме в Брюксел и в европейските столици, са в съществено несъгласие с настроенията за намиране на способи за спокойно разрешаване на обстановката към Украйна.
Превод: ПИ
Източник: Международная жизнь
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9752Д-р Саймън Ципис: Милитаризацията крие опасности от вътрешноевропейска войнаАлтернативен Поглед10417Д-р Саймън Ципис: В Украйна се върви към помирение, само че с мисъл за нова войнаАлтернативен Поглед59656Яков Кедми: За Русия да изтрие Англия от лицето на земята е въпрос на минутиАлтернативен Поглед17279Яков Кедми: Разговорът на Тръмп с Путин открива нов стадий в руско-американските отношенияАлтернативен Поглед22715Мажд Алгафари: 35 години живеем в една подправена страна
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ