„Свидетелства на времето“: Промяната и „счупеният” преход след 10 ноември
Събитията от 10 ноември 1989 година поставят началото на дълго чаканото развиване на България към народна власт. Десетилетия у нас съпротивата против комунистическия режим у нас е единична, което пречи за основаването на проведена съпротива на властта.
Десети ноември ни завари с пет организации. Някои от тях като „ Подкрепа ”, Клубът за поддръжка на гласността и преустройството бяха към този момент придобили някакво име. Освен това по време на Екофорума (Съвещанието за сигурност и съдействие в Европа, отдадено на екологичните проблеми и преведено сред 16 октомври и 3 ноември 1989 година в София б.ред.) стартира едно недоволство в страната, създаваха се нови организации. Предполагам, че беше въпрос на дни да се повторят нещата, както в Чехия. Така че опозиция някаква имаше. Но партийният прелом на 10 ноември целеше да се предотврати разрастването на съпротивата.
Пламен Даракчиев, политик и държавник
Ден по-рано пада Берлинската стена, знак на разделянето и страха. Така пътят към независимост и народна власт на народите от Източна Европа е открит. Днес към този момент не е загадка, че партийният прелом у нас е координиран с Кремъл. За подготовката на комунистическата партия за съществената смяна свидетелстват и последвалите събития.
„ Първите месеци самодейността беше напълно в ръцете на Българска комунистическа партия тогава. Даже си припомням първият либерален протест на 18 ноември, въпреки че ден преди този момент имаше различен, проведен от Българска комунистическа партия. Обявата на този първи либерален протест беше в поддръжка на „ перестройката ” и на Петър Младенов. Всъщност хората, които пристигнаха, бяха там да усетят свободата. Даже и на предходния ден, 17 ноември 1989 година, когато Българска комунистическа партия направи своя протест пред Народното събрание, доста софиянци къде разбрали, къде не, отиват. И в действителност, когато стартират лозунгите против Българска комунистическа партия, „ другарите ” небрежно го разпускат. Но самодейността беше главно в ръцете на Българска комунистическа партия и затова през този интервал имаме единствено две по-сериозни събития – на 14 декември пред Народното събрание и един опит за стачка и това беше “, твърди Даракчиев.
За първи път от 45 години в страната се появява съпротива на формалната власт – на 7 дек. 1989 година се основава Съюзът на демократичните сили.
Между 23 ноември и 23 декември същата година, в границите на към месец се появиха 12-13 нови политически организации. На процедура, когато Съюз на демократичните сили се учреди на 7 декември 1989 година бяха 10 придвижвания и организации, като до края на годината станаха 16. Така в някаква степен повторихме картината в Царство България 40-те години на предишния век, което от моя позиция през днешния ден не беше доста добре, тъй като бяхме халтав и зле проведен съюз. Това си пролича, когато трябваше да се взимат значими решения, да се оказва напън върху Българска комунистическа партия, искане за избори, като първичното гледище бе те да са март 1990 година Но въпреки всичко хората излязоха, поддържаха Съюз на демократичните сили и се стартира някаква демократизация, кръгла маса и така нататък
Пламен Даракчиев, политик и държавник
През тези първи месеци на демократичните промени преобладаващият спор е за така наречен „ кротичък преход ”, чието въплъщение е кръглата маса от първите дни на 1990 година От двете страни застават комунистическите функционери и новите опозиционни водачи.
„ От едната страна не беше единствено Българска комунистическа партия. Там бяха Български земеделски народен съюз, Съюзът на дамите на Емилия Масларова, Научно техническите съюзи, по едно време пристигна и патриархът. Всички казионни организации, отпред с Българска комунистическа партия от едната страна, а от другата Съюз на демократичните сили. Кръглата маса беше извоювано време за Българска комунистическа партия, тъй като в края на 89-та бяха в насипно положение – преименуваха си вестника, самите те се преименуваха. Кръглата маса трябваше да вземе най-важните решения за изборите, за закона за политическите партии и така нататък, добавя Даракчиев.
Факт е, че измежду лицата на опозицията първоначално има не малко хора на службите, счита Пламен Даракчиев, само че те не са били от решаващо значение. Друга не дребна част в Съюз на демократичните сили, съгласно него, са били хора, които не са били подготвени за процеса на демократизация и пазарна стопанска система.
Те бяха главно членове на Българска комунистическа партия и подхождаха много страхливо. Такъв беше и казусът със самия ръководител на Съюз на демократичните сили Желю Желев, който е имал конфузни моменти от негови обществени изказвания. Този вид хора, които не бяха еволюирали, много дърпаха обратно процеса и ние поизостанахме, тъй като в някои източноевропейски страни, да вземем за пример в Чехословакия до края на 1989 година имаха президент, Вацлав Хавел беше определен. А ние нямахме никакво посланичество във властта до юни 1990-а година, когато имахме към този момент депутати.
Пламен Даракчиев, политик и държавник
Преходът от тоталитарно към демократично общество у нас не докара до консолидация на институциите, с господство на закона, децентрализация и плурализъм, счита Пламен Даракчиев.
„ У нас явно институциите не могат да се консолидират. За мен този развой и рецесия в този момент през последната година и половина не е в резултат на това, че имаме неприятни управници или че имаме неприятен асортимент на такива, или че народът все си избира неприятни хора... Тя е плод и на сбърканите правила и на счупения преход. В последна сметка Кръглата маса приключи с изборите, които съгласно способените специалисти, занимаващите се с тези въпроси настояват, че са били фалшифицирани с едни 500 хиляди гласа. А финалът на финалите беше новата Конституция, която беше призната със мощ и напън.
Там се видя, че Съюз на демократичните сили е хлабава съпротива, защото от 145 индивида в парламентарната група 39-те и още към двайсетина, общо към 60 души не я подписа, само че останалите останаха и я поддържаха. И през днешния ден имаме проблем със правосъдната власт, със служебното държавно управление като някакъв неповторим институт, с децентрализацията, с правата на жителите като самостоятелната конституционна тъжба, с доста неща... ”
33 години от 10 ноември са задоволително време да погледнем действително на тези събития и да забележим по какъв начин можем до изправим този строшен преход, счита Пламен Даракчиев.
„ Много е значима визията на по-младите хора, тъй като има доста неща да се оправят, даже Европа ги вижда и ни ги предлага. Съдебната власт е един от сериозните образци. Най-важното, което ни би трябвало в този момент е визия за бъдещето, явно по този начин не може да продължим и тъкмо, тъй като съм реалист, не считам, че Преходът ще проработи без съществени, радикални промени ”, приключва Даракчиев.
Десети ноември ни завари с пет организации. Някои от тях като „ Подкрепа ”, Клубът за поддръжка на гласността и преустройството бяха към този момент придобили някакво име. Освен това по време на Екофорума (Съвещанието за сигурност и съдействие в Европа, отдадено на екологичните проблеми и преведено сред 16 октомври и 3 ноември 1989 година в София б.ред.) стартира едно недоволство в страната, създаваха се нови организации. Предполагам, че беше въпрос на дни да се повторят нещата, както в Чехия. Така че опозиция някаква имаше. Но партийният прелом на 10 ноември целеше да се предотврати разрастването на съпротивата.
Пламен Даракчиев, политик и държавник
Ден по-рано пада Берлинската стена, знак на разделянето и страха. Така пътят към независимост и народна власт на народите от Източна Европа е открит. Днес към този момент не е загадка, че партийният прелом у нас е координиран с Кремъл. За подготовката на комунистическата партия за съществената смяна свидетелстват и последвалите събития.
„ Първите месеци самодейността беше напълно в ръцете на Българска комунистическа партия тогава. Даже си припомням първият либерален протест на 18 ноември, въпреки че ден преди този момент имаше различен, проведен от Българска комунистическа партия. Обявата на този първи либерален протест беше в поддръжка на „ перестройката ” и на Петър Младенов. Всъщност хората, които пристигнаха, бяха там да усетят свободата. Даже и на предходния ден, 17 ноември 1989 година, когато Българска комунистическа партия направи своя протест пред Народното събрание, доста софиянци къде разбрали, къде не, отиват. И в действителност, когато стартират лозунгите против Българска комунистическа партия, „ другарите ” небрежно го разпускат. Но самодейността беше главно в ръцете на Българска комунистическа партия и затова през този интервал имаме единствено две по-сериозни събития – на 14 декември пред Народното събрание и един опит за стачка и това беше “, твърди Даракчиев.
За първи път от 45 години в страната се появява съпротива на формалната власт – на 7 дек. 1989 година се основава Съюзът на демократичните сили.
Между 23 ноември и 23 декември същата година, в границите на към месец се появиха 12-13 нови политически организации. На процедура, когато Съюз на демократичните сили се учреди на 7 декември 1989 година бяха 10 придвижвания и организации, като до края на годината станаха 16. Така в някаква степен повторихме картината в Царство България 40-те години на предишния век, което от моя позиция през днешния ден не беше доста добре, тъй като бяхме халтав и зле проведен съюз. Това си пролича, когато трябваше да се взимат значими решения, да се оказва напън върху Българска комунистическа партия, искане за избори, като първичното гледище бе те да са март 1990 година Но въпреки всичко хората излязоха, поддържаха Съюз на демократичните сили и се стартира някаква демократизация, кръгла маса и така нататък
Пламен Даракчиев, политик и държавник
През тези първи месеци на демократичните промени преобладаващият спор е за така наречен „ кротичък преход ”, чието въплъщение е кръглата маса от първите дни на 1990 година От двете страни застават комунистическите функционери и новите опозиционни водачи.
„ От едната страна не беше единствено Българска комунистическа партия. Там бяха Български земеделски народен съюз, Съюзът на дамите на Емилия Масларова, Научно техническите съюзи, по едно време пристигна и патриархът. Всички казионни организации, отпред с Българска комунистическа партия от едната страна, а от другата Съюз на демократичните сили. Кръглата маса беше извоювано време за Българска комунистическа партия, тъй като в края на 89-та бяха в насипно положение – преименуваха си вестника, самите те се преименуваха. Кръглата маса трябваше да вземе най-важните решения за изборите, за закона за политическите партии и така нататък, добавя Даракчиев.
Факт е, че измежду лицата на опозицията първоначално има не малко хора на службите, счита Пламен Даракчиев, само че те не са били от решаващо значение. Друга не дребна част в Съюз на демократичните сили, съгласно него, са били хора, които не са били подготвени за процеса на демократизация и пазарна стопанска система.
Те бяха главно членове на Българска комунистическа партия и подхождаха много страхливо. Такъв беше и казусът със самия ръководител на Съюз на демократичните сили Желю Желев, който е имал конфузни моменти от негови обществени изказвания. Този вид хора, които не бяха еволюирали, много дърпаха обратно процеса и ние поизостанахме, тъй като в някои източноевропейски страни, да вземем за пример в Чехословакия до края на 1989 година имаха президент, Вацлав Хавел беше определен. А ние нямахме никакво посланичество във властта до юни 1990-а година, когато имахме към този момент депутати.
Пламен Даракчиев, политик и държавник
Преходът от тоталитарно към демократично общество у нас не докара до консолидация на институциите, с господство на закона, децентрализация и плурализъм, счита Пламен Даракчиев.
„ У нас явно институциите не могат да се консолидират. За мен този развой и рецесия в този момент през последната година и половина не е в резултат на това, че имаме неприятни управници или че имаме неприятен асортимент на такива, или че народът все си избира неприятни хора... Тя е плод и на сбърканите правила и на счупения преход. В последна сметка Кръглата маса приключи с изборите, които съгласно способените специалисти, занимаващите се с тези въпроси настояват, че са били фалшифицирани с едни 500 хиляди гласа. А финалът на финалите беше новата Конституция, която беше призната със мощ и напън.
Там се видя, че Съюз на демократичните сили е хлабава съпротива, защото от 145 индивида в парламентарната група 39-те и още към двайсетина, общо към 60 души не я подписа, само че останалите останаха и я поддържаха. И през днешния ден имаме проблем със правосъдната власт, със служебното държавно управление като някакъв неповторим институт, с децентрализацията, с правата на жителите като самостоятелната конституционна тъжба, с доста неща... ”
33 години от 10 ноември са задоволително време да погледнем действително на тези събития и да забележим по какъв начин можем до изправим този строшен преход, счита Пламен Даракчиев.
„ Много е значима визията на по-младите хора, тъй като има доста неща да се оправят, даже Европа ги вижда и ни ги предлага. Съдебната власт е един от сериозните образци. Най-важното, което ни би трябвало в този момент е визия за бъдещето, явно по този начин не може да продължим и тъкмо, тъй като съм реалист, не считам, че Преходът ще проработи без съществени, радикални промени ”, приключва Даракчиев.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ