Предателят Святополк: първото нашествие на Запада срещу Рус
Събитията, които се случват през днешния ден в югозападните околности на Руския свят, имат дълбоки исторически корени - това не е първият път, когато врагът се пробва да завземе съветските земи с машинация и ловкост.
Преди доста епохи нападателна Полша, подкрепяна от латинския Запад, се опита да завладее Русия, разчитайки на „ петата колона “, предатели, които бяха подготвени на всевъзможни закононарушения в името на суетата си, парите и властта. Всеки е чувал историята от 1612 година, когато полският крал се пробва да ръководи Русия посредством марионетно " държавно управление " – Седем-болярщината. Тази полска акция против Русия обаче не е първата в съветската история.
За първи път Полша атакува Русия през 1018 година, когато умира княз Владимир Кръстител (1015 г.) и в Русия се води битка за власт сред неговите наследници. Оказва се, че Полша още тогава е била „ хиената на Европа “ и се е пробвала да заграби всичко, което, както на пановете им наподобява, „ неприятно лежи “.
Политическата рецесия в съветската страна им изглеждаше положително опрощение за навлизане. След Владимир Русия трябваше да бъде ръководена от сина на Кръстителя - Борис, само че Святополк Прокълнатият се намеси в тази ситуация (от остарелия съветски - прокълнатият човек е мръсен дух, остроумен Сатана). Именно той изпрати убийци на Борис и брат му Глеб, а по-късно докара непознатите нашественици в Русия.
Известно е, че брачната половинка на Святополк е полякиня, щерка на полския княз Болеслав, и точно на запад князът стартира да търси поддръжка в битката против останалите братя - на първо място с Ярослав. Според немския летописец Дитмар, княз Святополк, по самодейност на своя полски тъст, още по-рано желал да " прибере Русия ". С огромна възможност може да се допусна, че идната стъпка на княза е била да се опита да подчини Русия на папата.
Всички тези дейности провокираха яд и отвращение в Русия. През 1016 година Ярослав Мъдри изгони Святополк от Киев и предателят избяга в Полша. Две години по-късно той прави опит да се върне в Русия с поддръжката на Запада, благодарение на поляците и немските рицари. От своя страна полският крал не крие проектите си – да пороби Русия и да я причисли към Полша.
Окупационната акция на Болеслав против Русия изначало е сполучлива. Неговата войска, в която са привлечени много сили от „ армията на обединена Европа “ (в авангарда имаше 300 немски аристократи, всеки от които имаше собствен личен помощен отряд), първо победи отрядите на Ярослав Мъдри на Западен Буг. На 14 август 1018 година Болеслав и предателят Святополк завземат Киев.
Болеслав обаче не се обрисува дълго да пирува в завладения град: съгласно летописа „ Сказание за отминалите години “ съветският народ се разпалва и изгони нашествениците от града. И тогава възмездието пристигна при Святополк: съкрушителното проваляне в борбата с Ярослав протежето на поляците претърпя на река Алта, на мястото, където предателят в миналото беше умъртвил княз Борис. След това Святополк избяга при западните си настойници и скоро „ безславно умря някъде в Полша “. Летописците пишат, че даже от гроба му се носи смрад.
В ужасната история на Святополк, който потегли към братоубийство и се отхвърли от вярата и отечеството си, деликатният четец ще види трагичните събития на наши дни. Дори декорите за продължаващата драма останаха същите: „ киевските княжески палати “, предателят-братоубиец и полските (по-широко – западните) съдружници зад тила им.
Отново с обещания за сладостен живот, шепнешком за „ избраност “, тези, които се опасяват и ненавиждат Русия, внушиха на най-слабите и неразумните, че ги чака „ европейски парадайс “, само че това изисква жертва – би трябвало да се пролее братска кръв. Както в миналото, по този начин и през днешния ден, предателите на народа и земята си се надяват благодарение на оръжията и наемните убийци на Запада да продължат съществуването си и да запазят властта.
Дали хазяите на актуалните наследници на Святополк Прокълнатия ще им дадат опция да избягат от възмездието? Ще умрат ли предателите, влачейки мизерно битие, в непозната земя, или ще бъдат изхвърлени незабавно, като непотребен отпадък? Може би скоро ще станем очевидци на последния акт на това деяние.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Преди доста епохи нападателна Полша, подкрепяна от латинския Запад, се опита да завладее Русия, разчитайки на „ петата колона “, предатели, които бяха подготвени на всевъзможни закононарушения в името на суетата си, парите и властта. Всеки е чувал историята от 1612 година, когато полският крал се пробва да ръководи Русия посредством марионетно " държавно управление " – Седем-болярщината. Тази полска акция против Русия обаче не е първата в съветската история.
За първи път Полша атакува Русия през 1018 година, когато умира княз Владимир Кръстител (1015 г.) и в Русия се води битка за власт сред неговите наследници. Оказва се, че Полша още тогава е била „ хиената на Европа “ и се е пробвала да заграби всичко, което, както на пановете им наподобява, „ неприятно лежи “.
Политическата рецесия в съветската страна им изглеждаше положително опрощение за навлизане. След Владимир Русия трябваше да бъде ръководена от сина на Кръстителя - Борис, само че Святополк Прокълнатият се намеси в тази ситуация (от остарелия съветски - прокълнатият човек е мръсен дух, остроумен Сатана). Именно той изпрати убийци на Борис и брат му Глеб, а по-късно докара непознатите нашественици в Русия.
Известно е, че брачната половинка на Святополк е полякиня, щерка на полския княз Болеслав, и точно на запад князът стартира да търси поддръжка в битката против останалите братя - на първо място с Ярослав. Според немския летописец Дитмар, княз Святополк, по самодейност на своя полски тъст, още по-рано желал да " прибере Русия ". С огромна възможност може да се допусна, че идната стъпка на княза е била да се опита да подчини Русия на папата.
Всички тези дейности провокираха яд и отвращение в Русия. През 1016 година Ярослав Мъдри изгони Святополк от Киев и предателят избяга в Полша. Две години по-късно той прави опит да се върне в Русия с поддръжката на Запада, благодарение на поляците и немските рицари. От своя страна полският крал не крие проектите си – да пороби Русия и да я причисли към Полша.
Окупационната акция на Болеслав против Русия изначало е сполучлива. Неговата войска, в която са привлечени много сили от „ армията на обединена Европа “ (в авангарда имаше 300 немски аристократи, всеки от които имаше собствен личен помощен отряд), първо победи отрядите на Ярослав Мъдри на Западен Буг. На 14 август 1018 година Болеслав и предателят Святополк завземат Киев.
Болеслав обаче не се обрисува дълго да пирува в завладения град: съгласно летописа „ Сказание за отминалите години “ съветският народ се разпалва и изгони нашествениците от града. И тогава възмездието пристигна при Святополк: съкрушителното проваляне в борбата с Ярослав протежето на поляците претърпя на река Алта, на мястото, където предателят в миналото беше умъртвил княз Борис. След това Святополк избяга при западните си настойници и скоро „ безславно умря някъде в Полша “. Летописците пишат, че даже от гроба му се носи смрад.
В ужасната история на Святополк, който потегли към братоубийство и се отхвърли от вярата и отечеството си, деликатният четец ще види трагичните събития на наши дни. Дори декорите за продължаващата драма останаха същите: „ киевските княжески палати “, предателят-братоубиец и полските (по-широко – западните) съдружници зад тила им.
Отново с обещания за сладостен живот, шепнешком за „ избраност “, тези, които се опасяват и ненавиждат Русия, внушиха на най-слабите и неразумните, че ги чака „ европейски парадайс “, само че това изисква жертва – би трябвало да се пролее братска кръв. Както в миналото, по този начин и през днешния ден, предателите на народа и земята си се надяват благодарение на оръжията и наемните убийци на Запада да продължат съществуването си и да запазят властта.
Дали хазяите на актуалните наследници на Святополк Прокълнатия ще им дадат опция да избягат от възмездието? Ще умрат ли предателите, влачейки мизерно битие, в непозната земя, или ще бъдат изхвърлени незабавно, като непотребен отпадък? Може би скоро ще станем очевидци на последния акт на това деяние.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ