Събития: 73 г. – По време на римската обсада на израелската

Събития:

73 година – По време на римската блокада на израелската цитадела Масада стотици евреи правят акт на всеобщо самоубийство, с цел да не бъдат пленени.

971 година – След яростно стълкновение, траяло два дни, византийската войска завладява Велики Преслав и пленява българския цар Борис II.

1205 година – В борбата при Адрианопол (дн. Одрин) българският цар Калоян разгромява рицарите от Латинската империя.

1611 година – Принц Федерико Цези за първи път употребява думата телескоп.

1687 година – Английският крал Джеймс II дава равни права на католици и протестанти.

1775 година – Бенджамин Франклин основава във Филаделфия първата организация за възбрана на робството в Съединени американски щати.

1849 година – Унгария се афишира за самостоятелна от Австрия със собствен водач Лайош Кошут.

1865 година – Във Вашингтонския спектакъл артистът Джон Буут смъртоносно ранява президента на Съединени американски щати Ейбрахъм Линкълн, който умира на идващия ден.

1876 година – От 14 до 16 април се организира Оборищенското заседание.

1877 година – Издадена е везирска заповед, с която екзарх Антим I е уволнен и изпратен на изгнание в Мала Азия.

1879 година – Европейска комисия единомислещо приема Органическия правилник на Източна Румелия.

1894 година – Направена е първата проява на кинескопа, изобретен от Томас Едисон.

1900 година – Избухва въоръжен протест срещу натуралния десятък в Тръстеник, Русенско, сподавен от армията на 19 април.

1900 година – Официално е открит моста Александър III в Париж от френския президент Емил Лубе във връзка Световното ревю.

1912 година – По време на първото си и само корабоплаване през Атлантическия океан корабът Титаник се сблъсква с айсберг към остров Нюфаундленд (през нощта на 14 против 15 април) и потъва.

1916 година – Това е първият ден от април същата година откакто от 24:00 ч на 31 март България минава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настава 14 април.

1923 година – Сключва се договорът Ено сред Българската национална банка и подполковник Анри Ено за погашение на българските отговорности към Франция и Белгия, насъбрани преди и по време на Първата международна война.

1925 година – Извършен е атентат над цар Борис III в прохода Арабаконак от комунистическа формация.

1928 година – Регистриран е първият трус на Чирпанското земетресение с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер.

1929 година – В Монте Карло се организира първото Голяма премия във Формула 1 на Монако.

1929 година – Учредена е Балканската купа по футбол.

1932 година – В Санкт Петербург е газифицирана първата жилищна постройка на улица „ Ризовская “ 15.

1941 година – Втората международна война: Британската авиация прави втора бомбардировка на София без жертви.

1941 година – Втората международна война: Уинстън Чърчил издава загадка заповед за преустановяване на ежеседмичните доклади за загубите на английския флот като деморализиращи популацията.

1945- България във Втората международна война:ццПърва българска армия;; излиза на унгарско – австрийската граница след сполучливо приключената Мурска интервенция и води военни дейности против оттеглящите се немски войски.

1988 година – Съюз на съветските социалистически републики подписва съглашение, с което поема уговорката да изтегли войските си от Афганистан.

1991 година – От музея на Ван Гог са откраднати 20 картини на стойност 500 млн. $.

Родени:

1572 година – Адам Танер, австрийски математик († 1632 г.)

1629 година – Кристиан Хюйгенс, холандски физик, астроном и математик († 1695 г.)

1857 година – Беатрис Батенберг, английска принцеса († 1944 г.)

1859 година – Николай Романов, популярен съветски княз, академик, политик и общественик († 1919 г.)

1862 година – Коста Шахов, български държавник († 1917 г.)

1862 година – Пьотър Столипин, съветски политик († 1911 г.)

1868 година – Георги Белев, български бунтовник († 1945 г.)

1878 година – Тома Попгеоргиев, български преподавател и духовник († 1936 г.)

1889 година – Ефим Боголюбов, украински/немски шахматист († 1952 г.)

1901 година – Мартин Кесел, немски публицист († 1990 г.)

1903 година – Анри Корбен, френски ислямовед († 1978 г.)

1904 година – Джон Гилгуд, британски типичен артист († 2000 г.)

1912 година – Парашкев Хаджиев, български композитор († 1992 г.)

1925 година – Род Стайгър, американски артист († 2002 г.)

1926 година – Рене Госини, френски публицист († 1977 г.)

1931 година – Димитър Добрев, български герой († 2019 г.)

1936 година – Живко Бояджиев, български лингвист († 2007 г.)

1936 година – Франк Серпико, американски служител на реда

1939 година – Антон Карастоянов, български артист († 2005 г.)

1939 година – Миле Марковски, български и македонски публицист († 1975 г.)

1941 година – Джули Кристи, английска актриса от индийски генезис

1941 година – Пола Ракса, полска актриса

1943 година – Цветан Тотомиров, български армейски офицер

1945 година – Ричи Блекмор, английски китарист

1948 година – Димитър Дъбов, български политик

1948 година – Татяна Набатникова, съветска писателка

1951 година – Пьотър Мамонов, съветски артист

1954 година – Брус Стърлинг, американски публицист

1961 година – Робърт Карлайл, английски артист

1965 година – Петьо Драгиев, български волейболист

1967 година – Джеймз Улвет, канадски артист

1968 година – Антъни Майкъл Хол, американски артист

1971 година – Витомир Саръиванов, български публицист и ефирен водещ

1972 година – Симеон Лютаков, български артист

1973 година – Ейдриън Броуди, американски артист

1973 година – Роберто Аяла, аржентински футболист

1974 година – Ара Минасян, арменски шахматист

1975 година – Лита, професионална кечистка

1977 година – Сара Мишел Гелар, американска актриса

1985 година – Кристоф Лайтгеб, австрийски футболист

1987 година – Ервин Хофер, австрийски футболист