2 януари в историята
Събития:
1443 година – Варненски кръстоносен поход: В Битката при Куновица турците са победени от кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди, и доста турски командири, в това число Махмуд бей, шурей на султан Мурад II, са пленени.
1492 година – Реконкиста: Арагонският крал Фернандо завладява Гранада, последната цитадела на маврите в Европа.
1757 година – Англия превзема Калкута, Индия.
1788 година – Джорджия става 4-тия щат на Съединени американски щати.
1793 година – Русия и Прусия си разделят Полша.
1835 година – По самодейност на Васил Априлов в Габрово е намерено първото взаимно учебно заведение с първи преподавател Неофит Рилски.
1839 година – Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата снимка на Луната.
1871 година – Амадеус I става крал на Испания.
1882 година – Джон Рокфелер сплотява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл.
1891 година – В софийското читалище Славянска сказка се състои първото оперно зрелище.
1905 година – Руско-японска война: След 6-месечна блокада Япония завзема съветската цитадела Порт Артур.
1905 година – Американският астроном Чарлз Дилон Перин открива Елара – натурален сателит на Юпитер.
1912 година – На гарите в София, Пловдив и Плевен са инсталирани първите телефони.
1913 година – Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката войска и островът става част от Гърция.
1929 година – Канада и Съединени американски щати одобряват проект за опазване на Ниагарския водопад.
1929 година – Арестуван е Лев Троцки, упрекнат в антисъветска активност.
1941 година – Втората международна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е реализирано единодушие за присъединение на България към Тристранния пакт.
1942 година – Втората международна война: Манила е завладяна от японските сили.
1943 година – Втората международна война: Започва отстъплението на немските войски от Кавказ.
1955 година – Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон.
1956 година – Федерална Република Германия основава първите си постоянни военни елементи след Втората международна война – Бундесвер.
1958 година – Влиза в деяние първата българска подземна електроцентрала – Водноелектрическа централа Батак.
1959 година – От космодрума Байконур, Съюз на съветските социалистически републики изстрелва първия в света неестествен сателит на Луната – Луна 1.
1963 година – Между София и Москва през Букурещ е открита радиорелейна линия, като е призната и излъчена в България първата телевизионна стратегия от чужбина.
1965 година – Индонезия напуща Организация на обединените нации.
1967 година – Кристиан Бърнард прави втората сполучлива сърдечна трансплантация.
1988 година – Канада и Съединени американски щати подписват контракт за свободна търговия.
1998 година – В Русия влизат в обращение нови рубли, с цел да се задържи инфлацията и възвърне доверието.
2001 година – Сила Калдерон става първата жена губернатор на Пуерто Рико.
2006 година – Покрив на ледена пързалка в Бавария рухва от дебелата снежна завивка, умират 15 души, в това число 11 деца.
2010 година – В Пасто, Колумбия, вулканът Галерас изригва в 19:43 ч. локално време. Това се случва при започване на карнавала в този град.
Родени:
1642 година – Мехмед IV, султан на Османската империя († 1693 г.)
1699 година – Осман III, султан на Османската империя († 1757 г.)
1777 година – Кристиан Даниел Раух, немски ваятел († 1857 г.)
1822 година – Рудолф Клаузиус, немски физик († 1888 г.)
1827 година – Пьотър Семьонов-Тяншански, съветски географ († 1914 г.)
1834 година – Тодор Бурмов, първи министър-председател на България († 1906 г.)
1837 година – Милий Балакирев, съветски композитор († 1910 г.)
1839 година – Нешо Бончев, български възрожденец, книжовен критик, възпитател († 1878 г.)
1846 година – Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски откривател географ († 1894 г.)
1848 година – Георги Тишев, български политик († 1929 г.)
1871 година – Николаус Велтер, люксембургски публицист, литературовед и общественик († 1951 г.)
1873 година – Света Тереза от Лизио, френска монахиня и писателка († 1897 г.)
1878 година – Христо Кабакчиев, български политик († 1940 г.)
1880 година – Луи Брегет, френски авиоконструктор († 1956 г.)
1896 година – Дзига Вертов, съветски кинорежисьор († 1954 г.)
1897 година – Иван Странски, български академик († 1979 г.)
1905 година – Лев Шнирелман, съветски математик († 1938 г.)
1905 година – Тодор Мазаров, български тенор († 1975 г.)
1913 година – Анна Ли, английска актриса († 2004 г.)
1917 година – Вера Зорина, немска танцьорка († 2003 г.)
1920 година – Айзък Азимов, американски публицист от съветски генезис († 1992 г.)
1922 година – Блага Димитрова, българска поетеса († 2003 г.)
1925 година – Франческо Коласуоно, италиански свещеник († 2003 г.)
1931 година – Иван Велинов, български правист
1936 година – Роджър Милър, американски поп-певец
1937 година – Веско Зехирев, български артист
1938 година – Иън Бради, английски сериен палач
1946 година – Илма Ракуза, швейцарска писателка
1948 година – Николай Червенков, молдовски българист
1951 година – Цуи Харк, китайски режисьор
1955 година – Хриска Пейчева, българска плувкиня
1957 година – Йоанна Пацула, американска актриса от полски генезис
1958 година – Владимир Овчинников, съветски пианист
1958 година – Красимир Рангелов, български ваятел
1964 година – Арабел Караян, швейцарска джаз изпълнителка
1967 година – Тиа Карере, американска актриса
1968 година – Куба Гудинг Джуниър, американски артист
1968 година – Олег Дерипаска, съветски милиардер
1969 година – Кристи Търлингтън, американски топмодел
1972 година – Йосиф Шамли, български артист († 2019 г.)
1975 година – Олександър Шовковски, украински футболен вратар
1976 година – Паз Вега, испанска актриса
1979 година – Асен Гайдарджиев, български футболист
1981 година – Мексимилиано „ Макси “ Родригес, аржентински футболист
1983 година – Кейт Босуърт, американска актриса
1986 година – Аса Акира, американска порноактриса
1987 година – Иван Колев, български волейболист
1987 година – Шели Хениг, американска актриса
1993 година – Амела Терзич, сръбска лекоатлетка
1443 година – Варненски кръстоносен поход: В Битката при Куновица турците са победени от кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди, и доста турски командири, в това число Махмуд бей, шурей на султан Мурад II, са пленени.
1492 година – Реконкиста: Арагонският крал Фернандо завладява Гранада, последната цитадела на маврите в Европа.
1757 година – Англия превзема Калкута, Индия.
1788 година – Джорджия става 4-тия щат на Съединени американски щати.
1793 година – Русия и Прусия си разделят Полша.
1835 година – По самодейност на Васил Априлов в Габрово е намерено първото взаимно учебно заведение с първи преподавател Неофит Рилски.
1839 година – Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата снимка на Луната.
1871 година – Амадеус I става крал на Испания.
1882 година – Джон Рокфелер сплотява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл.
1891 година – В софийското читалище Славянска сказка се състои първото оперно зрелище.
1905 година – Руско-японска война: След 6-месечна блокада Япония завзема съветската цитадела Порт Артур.
1905 година – Американският астроном Чарлз Дилон Перин открива Елара – натурален сателит на Юпитер.
1912 година – На гарите в София, Пловдив и Плевен са инсталирани първите телефони.
1913 година – Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката войска и островът става част от Гърция.
1929 година – Канада и Съединени американски щати одобряват проект за опазване на Ниагарския водопад.
1929 година – Арестуван е Лев Троцки, упрекнат в антисъветска активност.
1941 година – Втората международна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е реализирано единодушие за присъединение на България към Тристранния пакт.
1942 година – Втората международна война: Манила е завладяна от японските сили.
1943 година – Втората международна война: Започва отстъплението на немските войски от Кавказ.
1955 година – Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон.
1956 година – Федерална Република Германия основава първите си постоянни военни елементи след Втората международна война – Бундесвер.
1958 година – Влиза в деяние първата българска подземна електроцентрала – Водноелектрическа централа Батак.
1959 година – От космодрума Байконур, Съюз на съветските социалистически републики изстрелва първия в света неестествен сателит на Луната – Луна 1.
1963 година – Между София и Москва през Букурещ е открита радиорелейна линия, като е призната и излъчена в България първата телевизионна стратегия от чужбина.
1965 година – Индонезия напуща Организация на обединените нации.
1967 година – Кристиан Бърнард прави втората сполучлива сърдечна трансплантация.
1988 година – Канада и Съединени американски щати подписват контракт за свободна търговия.
1998 година – В Русия влизат в обращение нови рубли, с цел да се задържи инфлацията и възвърне доверието.
2001 година – Сила Калдерон става първата жена губернатор на Пуерто Рико.
2006 година – Покрив на ледена пързалка в Бавария рухва от дебелата снежна завивка, умират 15 души, в това число 11 деца.
2010 година – В Пасто, Колумбия, вулканът Галерас изригва в 19:43 ч. локално време. Това се случва при започване на карнавала в този град.
Родени:
1642 година – Мехмед IV, султан на Османската империя († 1693 г.)
1699 година – Осман III, султан на Османската империя († 1757 г.)
1777 година – Кристиан Даниел Раух, немски ваятел († 1857 г.)
1822 година – Рудолф Клаузиус, немски физик († 1888 г.)
1827 година – Пьотър Семьонов-Тяншански, съветски географ († 1914 г.)
1834 година – Тодор Бурмов, първи министър-председател на България († 1906 г.)
1837 година – Милий Балакирев, съветски композитор († 1910 г.)
1839 година – Нешо Бончев, български възрожденец, книжовен критик, възпитател († 1878 г.)
1846 година – Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски откривател географ († 1894 г.)
1848 година – Георги Тишев, български политик († 1929 г.)
1871 година – Николаус Велтер, люксембургски публицист, литературовед и общественик († 1951 г.)
1873 година – Света Тереза от Лизио, френска монахиня и писателка († 1897 г.)
1878 година – Христо Кабакчиев, български политик († 1940 г.)
1880 година – Луи Брегет, френски авиоконструктор († 1956 г.)
1896 година – Дзига Вертов, съветски кинорежисьор († 1954 г.)
1897 година – Иван Странски, български академик († 1979 г.)
1905 година – Лев Шнирелман, съветски математик († 1938 г.)
1905 година – Тодор Мазаров, български тенор († 1975 г.)
1913 година – Анна Ли, английска актриса († 2004 г.)
1917 година – Вера Зорина, немска танцьорка († 2003 г.)
1920 година – Айзък Азимов, американски публицист от съветски генезис († 1992 г.)
1922 година – Блага Димитрова, българска поетеса († 2003 г.)
1925 година – Франческо Коласуоно, италиански свещеник († 2003 г.)
1931 година – Иван Велинов, български правист
1936 година – Роджър Милър, американски поп-певец
1937 година – Веско Зехирев, български артист
1938 година – Иън Бради, английски сериен палач
1946 година – Илма Ракуза, швейцарска писателка
1948 година – Николай Червенков, молдовски българист
1951 година – Цуи Харк, китайски режисьор
1955 година – Хриска Пейчева, българска плувкиня
1957 година – Йоанна Пацула, американска актриса от полски генезис
1958 година – Владимир Овчинников, съветски пианист
1958 година – Красимир Рангелов, български ваятел
1964 година – Арабел Караян, швейцарска джаз изпълнителка
1967 година – Тиа Карере, американска актриса
1968 година – Куба Гудинг Джуниър, американски артист
1968 година – Олег Дерипаска, съветски милиардер
1969 година – Кристи Търлингтън, американски топмодел
1972 година – Йосиф Шамли, български артист († 2019 г.)
1975 година – Олександър Шовковски, украински футболен вратар
1976 година – Паз Вега, испанска актриса
1979 година – Асен Гайдарджиев, български футболист
1981 година – Мексимилиано „ Макси “ Родригес, аржентински футболист
1983 година – Кейт Босуърт, американска актриса
1986 година – Аса Акира, американска порноактриса
1987 година – Иван Колев, български волейболист
1987 година – Шели Хениг, американска актриса
1993 година – Амела Терзич, сръбска лекоатлетка
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ