21 септември в историята
Събития:
1378 година – Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения.
1551 година – Основан е Кралският и папски университет на Мексико.
1719 година – Състои се сватбата на пфалцграф Кристиан III декор Цвайбрюкен и Каролина декор Насау-Саарбрюкен.
1862 година – Първата българска легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия.
1919 година – Първи мач на ФК Янтра (Габрово) против отбора на Горна Оряховица (1:0)
1933 година – В Германия стартира правосъден развой по отношение на подпалването на Райхстага, един от обвинените е Георги Димитров.
1937 година – За първи път е оповестена книгата на Дж. Р. Р. Толкин „ Хобитът “.
1938 година – Ураган връхлита Ню Йорк, умират към 600 души.
1940 година – Празник на гр. Балчик. На тази дата градът е освободен от румънска окупация и е върнат в рамките на България.
1964 година – Малта придобива самостоятелност от Обединеното кралство.
1981 година – Белиз придобива самостоятелност от Обединеното кралство.
1991 година – Армения получава самостоятелност от Съветския съюз.
1993 година – Президентът на Русия Борис Елцин приключва активността на Народното събрание, в прорез с настоящата по това време конституция, и по този начин форсира Руската конституционна рецесия от 1992 – 1993 година
1999 година – При земетресение в Централен Тайван умират 2400 души.
2001 година – 39 Народно заседание приема декларация във връзка терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която афишира битката с тероризма за дълготраен приоритет.
2002 година – Открит е в София универсалният парк София Ленд, който 4 години по-късно е закрит.
2003 година – Програмата Галилео на НАСА завършва и галактическият уред е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада при скорост от 50 km/s.
Родени:
1415 година – Фридрих III, император на Свещената Римска империя († 1493 г.)
1452 година – Джироламо Савонарола, италиански духовник († 1498 г.)
1640 година – Филип I Орлеански, херцог на Орлеан († 1701 г.)
1726 година – Йован Раич, сръбски историк († 1801 г.)
1760 година – Иван Лепьохин, съветски откривател († 1802 г.)
1791 година – Ищван Сечени, маджарски политик († 1860 г.)
1792 година – Йохан Петер Екерман, немски публицист († 1854 г.)
1801 година – Борис Якоби, съветски физик († 1874 г.)
1812 година – Ангел Кариотов, български бунтовник († ок. 1862 г.)
1840 година – Мурад V, султан на Османската империя († 1904 г.)
1842 година – Абдул Хамид II, султан на Османската империя († 1918 г.)
1843 година – Георги Бенковски, български бунтовник († 1876 г.)
1846 година – Светозар Маркович, сръбски публицист († 1875 г.)
1849 година – Морис Баримор, американски артист († 1905 г.)
1853 година – Едмънд Лейтън, британски художник († 1922 г.)
1853 година – Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат († 1926 г.)
1862 година – Джеймс Талмадж, британски набожен лидер († 1933 г.)
1863 година – Джон Бъни, американски артист († 1915 г.)
1866 година – Хърбърт Уелс, английски публицист († 1946 г.)
1866 година – Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
1867 година – Хенри Стимсън, министър на защитата († 1950 г.)
1868 година – Борис Михайлов, български художник († 1921 г.)
1872 година – Нестор Байков, български бунтовник († 1955 г.)
1874 година – Густав Холст, британски композитор († 1934 г.)
1887 година – Йозеф Харп, немски военачалник († 1968 г.)
1889 година – Едуардо Вайс, италиански психоаналитик († 1970 г.)
1891 година – Геза Рохайм, маджарски психоаналитик († 1953 г.)
1895 година – Владимир Балан, български летец († 1944 г.)
1895 година – Георги Цанев, български учен († 1986 г.)
1897 година – Никола Генчев, български боен деятел (†? г.)
1899 година – Михаил Попов, български артист († 1978 г.)
1901 година – Димитър Тодоров – Жарава, български художник († 1988 г.)
1901 година – Димитър Хаджиев, български доктор (†? г.)
1902 година – Луис Сернуда, испански стихотворец († 1963 г.)
1904 година – Стоян Венев, български художник († 1989 г.)
1909 година – Кваме Нкрума, ганайски политик († 1972 г.)
1912 година – Чък Джоунс, американски аниматор († 2005 г.)
1915 година – Стоян Едрев, журналист и партизанин († 1944 г.)
1919 година – Георги Григоров, деятел на Българска комунистическа партия († 1942 г.)
1919 година – Димче Маленко, публицист от СР Македония († 1990 г.)
1922 година – Зако Хеския, български режисьор († 2006 г.)
1924 година – Херман Бул, австрийски планинар († 1957 г.)
1926 година – Доналд Глейзър, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1926 година – Радослав Маринов, български художник († 1987 г.)
1927 година – Борислав Стоев, български художник
1931 година – Лари Хагман, американски артист († 2012 г.)
1934 година – Леонард Коен, канадски артист
1935 година – Джими Армфийлд, британски футболист
1936 година – Юрий Лужков, съветски политик
1941 година – Джеймс Улси, американски политик
1943 година – Клаус Кордон, немски публицист
1943 година – Христо Танев, български художник
1944 година – Никола Любомиров, български артист
1945 година – Джери Брукхаймър, американски продуцент
1946 година – Пол Дохърти, британски публицист
1947 година – Стивън Кинг, американски публицист
1950 година – Бил Мъри, американски киноактьор
1951 година – Аслан Масхадов, чеченски бунтовник († 2005 г.)
1951 година – Брус Арина, американски футболен треньор
1955 година – Владимир Атанасов, български политик
1957 година – Итън Коен, американски кинорежисьор
1959 година – Юлиан Попов, български публицист и публицист
1962 година – Роб Мороу, американски артист
1963 година – Ангъс Макфейдън, шотландски артист
1964 година – Христо Колев, български футболист
1965 година – Дейвид Уенъм, австралийски артист
1965 година – Роберт Зелчич, хърватски шахматист
1965 година – Фредерик Бегбеде, френски публицист
1967 година – Фейт Хил, американска певица
1971 година – Марко Хабер, немски футболист
1972 година – Дейвид Силверия, американски барабанист (KоЯn)
1973 година – Вирхиния Руано Паскуал, испанска тенисистка
1975 година – Александър Панов, съветски футболист
1979 година – Кристина Арнаудова, певица от Република Македония
1979 година – Мартина Глагов, немска биатлонистка
1980 година – Отъм Рийсър, американска актриса
1980 година – Томас Шектър, южноафрикански авто играч
1982 година – Марат Измайлов, съветски футболист
1983 година – Маги Грейс, американска актриса
1999 година – Петър Владов, български ММА боец
1378 година – Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения.
1551 година – Основан е Кралският и папски университет на Мексико.
1719 година – Състои се сватбата на пфалцграф Кристиан III декор Цвайбрюкен и Каролина декор Насау-Саарбрюкен.
1862 година – Първата българска легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия.
1919 година – Първи мач на ФК Янтра (Габрово) против отбора на Горна Оряховица (1:0)
1933 година – В Германия стартира правосъден развой по отношение на подпалването на Райхстага, един от обвинените е Георги Димитров.
1937 година – За първи път е оповестена книгата на Дж. Р. Р. Толкин „ Хобитът “.
1938 година – Ураган връхлита Ню Йорк, умират към 600 души.
1940 година – Празник на гр. Балчик. На тази дата градът е освободен от румънска окупация и е върнат в рамките на България.
1964 година – Малта придобива самостоятелност от Обединеното кралство.
1981 година – Белиз придобива самостоятелност от Обединеното кралство.
1991 година – Армения получава самостоятелност от Съветския съюз.
1993 година – Президентът на Русия Борис Елцин приключва активността на Народното събрание, в прорез с настоящата по това време конституция, и по този начин форсира Руската конституционна рецесия от 1992 – 1993 година
1999 година – При земетресение в Централен Тайван умират 2400 души.
2001 година – 39 Народно заседание приема декларация във връзка терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която афишира битката с тероризма за дълготраен приоритет.
2002 година – Открит е в София универсалният парк София Ленд, който 4 години по-късно е закрит.
2003 година – Програмата Галилео на НАСА завършва и галактическият уред е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада при скорост от 50 km/s.
Родени:
1415 година – Фридрих III, император на Свещената Римска империя († 1493 г.)
1452 година – Джироламо Савонарола, италиански духовник († 1498 г.)
1640 година – Филип I Орлеански, херцог на Орлеан († 1701 г.)
1726 година – Йован Раич, сръбски историк († 1801 г.)
1760 година – Иван Лепьохин, съветски откривател († 1802 г.)
1791 година – Ищван Сечени, маджарски политик († 1860 г.)
1792 година – Йохан Петер Екерман, немски публицист († 1854 г.)
1801 година – Борис Якоби, съветски физик († 1874 г.)
1812 година – Ангел Кариотов, български бунтовник († ок. 1862 г.)
1840 година – Мурад V, султан на Османската империя († 1904 г.)
1842 година – Абдул Хамид II, султан на Османската империя († 1918 г.)
1843 година – Георги Бенковски, български бунтовник († 1876 г.)
1846 година – Светозар Маркович, сръбски публицист († 1875 г.)
1849 година – Морис Баримор, американски артист († 1905 г.)
1853 година – Едмънд Лейтън, британски художник († 1922 г.)
1853 година – Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат († 1926 г.)
1862 година – Джеймс Талмадж, британски набожен лидер († 1933 г.)
1863 година – Джон Бъни, американски артист († 1915 г.)
1866 година – Хърбърт Уелс, английски публицист († 1946 г.)
1866 година – Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
1867 година – Хенри Стимсън, министър на защитата († 1950 г.)
1868 година – Борис Михайлов, български художник († 1921 г.)
1872 година – Нестор Байков, български бунтовник († 1955 г.)
1874 година – Густав Холст, британски композитор († 1934 г.)
1887 година – Йозеф Харп, немски военачалник († 1968 г.)
1889 година – Едуардо Вайс, италиански психоаналитик († 1970 г.)
1891 година – Геза Рохайм, маджарски психоаналитик († 1953 г.)
1895 година – Владимир Балан, български летец († 1944 г.)
1895 година – Георги Цанев, български учен († 1986 г.)
1897 година – Никола Генчев, български боен деятел (†? г.)
1899 година – Михаил Попов, български артист († 1978 г.)
1901 година – Димитър Тодоров – Жарава, български художник († 1988 г.)
1901 година – Димитър Хаджиев, български доктор (†? г.)
1902 година – Луис Сернуда, испански стихотворец († 1963 г.)
1904 година – Стоян Венев, български художник († 1989 г.)
1909 година – Кваме Нкрума, ганайски политик († 1972 г.)
1912 година – Чък Джоунс, американски аниматор († 2005 г.)
1915 година – Стоян Едрев, журналист и партизанин († 1944 г.)
1919 година – Георги Григоров, деятел на Българска комунистическа партия († 1942 г.)
1919 година – Димче Маленко, публицист от СР Македония († 1990 г.)
1922 година – Зако Хеския, български режисьор († 2006 г.)
1924 година – Херман Бул, австрийски планинар († 1957 г.)
1926 година – Доналд Глейзър, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1926 година – Радослав Маринов, български художник († 1987 г.)
1927 година – Борислав Стоев, български художник
1931 година – Лари Хагман, американски артист († 2012 г.)
1934 година – Леонард Коен, канадски артист
1935 година – Джими Армфийлд, британски футболист
1936 година – Юрий Лужков, съветски политик
1941 година – Джеймс Улси, американски политик
1943 година – Клаус Кордон, немски публицист
1943 година – Христо Танев, български художник
1944 година – Никола Любомиров, български артист
1945 година – Джери Брукхаймър, американски продуцент
1946 година – Пол Дохърти, британски публицист
1947 година – Стивън Кинг, американски публицист
1950 година – Бил Мъри, американски киноактьор
1951 година – Аслан Масхадов, чеченски бунтовник († 2005 г.)
1951 година – Брус Арина, американски футболен треньор
1955 година – Владимир Атанасов, български политик
1957 година – Итън Коен, американски кинорежисьор
1959 година – Юлиан Попов, български публицист и публицист
1962 година – Роб Мороу, американски артист
1963 година – Ангъс Макфейдън, шотландски артист
1964 година – Христо Колев, български футболист
1965 година – Дейвид Уенъм, австралийски артист
1965 година – Роберт Зелчич, хърватски шахматист
1965 година – Фредерик Бегбеде, френски публицист
1967 година – Фейт Хил, американска певица
1971 година – Марко Хабер, немски футболист
1972 година – Дейвид Силверия, американски барабанист (KоЯn)
1973 година – Вирхиния Руано Паскуал, испанска тенисистка
1975 година – Александър Панов, съветски футболист
1979 година – Кристина Арнаудова, певица от Република Македония
1979 година – Мартина Глагов, немска биатлонистка
1980 година – Отъм Рийсър, американска актриса
1980 година – Томас Шектър, южноафрикански авто играч
1982 година – Марат Измайлов, съветски футболист
1983 година – Маги Грейс, американска актриса
1999 година – Петър Владов, български ММА боец
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




