На 5 септември Художествена галерия „Христо Цокев” навършва 60 години от своето създаване
Събитието ще бъде маркирано с галерия „ СЪДБИ “, която показва историята на галерията посредством произведения на създатели, свързани с нейното основаване и развиване (от 1962 година до днес).
Експозицията включва и документална част, която отбелязва значими събития за фонда на музея. Изведена е информация за персони, които посредством труда си дават забележителен принос за одобряването на галерията като културен институт, който съхранява и опазва културното завещание.
Художествена изложба „ Христо Цокев ” е открита на 5 септември 1962 година и в началото действа като Художествен отдел към Исторически музей – Габрово. Историята ѝ е обвързвана с имената на Кънчо Цанев, Минчо Минчев, Митьо Солаков, Никола Николов и редица други известни български създатели. Най-дългогодишният чиновник на галерията е художникът Симеон Абанос, който е заемал длъжностите организатор, член на галерийния съвет и шеф в интервала 1975–1998 година
Оскъдни са данните, с които през днешния ден разполагаме за първичния фонд. Има сведения, че някои от картините са постъпили в музея, като подаяние от Историографското сдружение в Габрово, основано през 1920 година по самодейност на доктор Петър Цончев, Еким Андрейчин и Еньо Николов. 27-те живописни произведения, положили основата на бъдещата сбирка „ Стари майстори “, са предоставени от Националната художествена изложба.
През 1962 година експозицията, която се обитава на втория етаж в къщата на Колю Карагьозов, наброява едвам 40 творби – живопис и статуя. Сред създателите се открояват имена като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и други Централно място в изложбата е отредено на Христо Цокев, показан посредством пет живописни платна – портрети на известни габровски персони от късното Възраждане.
От обява в тогавашната локална преса излиза наяве, че задачата, която си слагат основателите на галерията е: „ …да намери, събере и покаже на жителите най-хубавите произведения на художниците от града и окръга, както на по-старите, по този начин и на по-младите художници. Така посетителят ще има опция да добие още по-пълна визия за развиването на изобразителното изкуство в габровския край, да се запознае с най-изтъкнатите му представители и с техните творби. Художествената изложба ще заема значимо място в културния живот на окръга за образование на естетическото възприятие на трудещите се “.
За да извърши тази значима и не лека задача, като организатор на галерията е назначен роденият през 1932 година график Гавраил Вичев. Според музейната документи той „ чудесно ” е съвместявал главните си отговорности с тези на фондохранител и екскурзовод.
Честите течове от покрива и единствената щатна численост слагат на тестване бъдещето на новооткритата постоянна експозиция.
От архивните документи на историческия музей, съхранявани в Държавен списък – Габрово, разбираме, че първата изложба е закрита и картините престояват на склад в продължение на 4 години.
През 1967 година бирхалето, което се обитава в сутерена на читалище „ Априлов-Палаузов “, е преустроено в изложба. Така габровци още веднъж имат опция да се допрян до културното завещание на едни от най-ярките имена в българското изкуство от края на 19-ти и началото на 20-ти век. В същата година за организатор е назначен огромният български ваятел Митьо Солаков.
Спецификата на културния живот през втората половина на 20-ти век обуславя характера на така наречен Общи художествени изложения. Именно този факт се оказва причина в Габрово да се появи нов, огромен изложбен комплекс. Архивните документи сочат, че съществена заслуга за това има групата на габровските художници. В годишните доклади за активността на Окръжен исторически музей – Габрово, съхранявани в Държавен списък – Габрово, неведнъж се отбелязва персоналната помощ и заслуга на Никола Николов.
Така през 1974 година галерията става независима институция със лична постройка, издигната за първото издание на ОХИ „ Човекът и труда “. Негови уредници са Комитет за изкуство и просвета, Съюз на българските художници, Централният съвет на БПС и Окръжен съвет за изкуство и просвета – Габрово. Първото издание се организира под името „ ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА НА РАБОТНИЧЕСКА ТЕМА “, а ръководител на журито е Светлин Русев.
Според художествените критици през 70-те и 80-те години на 20-ти век ОХИ „ Човекът и труда “ има всички учредения да бъде обсъждана като самобитен доклад на българските художници. В същото време тя несъмнено е едно заричане за близкото бъдеще, тъй като едни от най-интересните достижения в живописта по това време са дело на млади създатели.
Последното издание на ОХИ „ Човекът и труда “ е през 1988 година
През 1975 година започва Международен пленер по живопис „ Боженци “. С дребни спирания се организира и до през днешния ден. Организира се в неповторимия архитектурно-исторически резерват в село Боженци наоколо до Габрово.
Традицията е нарушавана два пъти, като семейството е предоставяно по един път на етнографския музей „ Етър ” и на Соколския манастир.
През годините с организацията се е занимавала главно групата на габровските художници. С пленера са свързани имената на Никола Николов, Иван Кънчев, Иван Христов – Грога, Минчо Минчев и редица други габровци. Провежда се през есента, а от 1977 година стартира редом пролетно издание в което присъединяване вземат млади създатели. То се е състояло при започване на април, когато е била пролетната почивка на студентите. Първите участници в по този начин наречения „ юношески пленер ” са били: Йордан Лазаров, Димитринка Грънчарова, Цветан Колев, Дянко Колев, Иван Кънчев, Иван Цачев, Амалия Минчева, Минчо Минчев, Иван Бараков, Иван Банков, Ема Вертерова и Цеца Великова.
Пленерът по живопис „ Боженци ” е от извънредно значение за габровската изложба, защото посредством него във фонда е образувана богата сбирка от модерно интернационално изкуство.
От 1987 година галерията носи името на родения в Габрово Христо Цокев. Той е един от първите български художници с академично обучение, приключил Московското художествено учебно заведение.
В навечерието на 60-годишния празник фондът на галерията наброява над 3 000 произведения на едни от най-прочутите създатели в българското изкуство от втората половина на 19 век до наши дни. Художествените творби са разпределени в следните фондове: живопис, статуя, графика, интернационалните пленери, икони и приложно изкуство. От средата на 70-те години на 20-ти век до през днешния ден галерията главно разчита на националните изложения, с цел да обнови своите сбирки. От значително значение за попълването на фондовете са няколко знакови дарения, направени през годините. Особено внимание заслужава персоналната заслуга към някои от дарителските актове на проф. Иван Кънчев.
Днес галерията разполага с огромни, профилирани изложбени пространства с обща повърхност от 1 500 кв. м. Представените в тях художествени изяви от ден на ден са насочени към нови публики. През последните години екипът на ХГ „ Христо Цокев “ насочва напъните си в намирането на баланс сред музейно наличие, представящо фонда на галерията и нови изразни средства. Редица събития, последващи наклонността за актуализиране на музейното наличие и предлагания културен артикул, дефинират имиджа на галерията като модерна и атрактивна музейна институция.
Настоящата визия на галерията се дефинира от няколко огромни форума: Национална галерия „ ПРОЛЕТЕН САЛОН НА ЖЕНИТЕ ХУДОЖНИЧКИ “, Национално триенале по живопис „ МОСТОВЕ “, Национално биенале за модерно изкуство „ ВРЕМЕНЕН БАЛАНС – НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ “, Международен пленер по живопис „ БОЖЕНЦИ “.
Нели Недева
ХГ „ Христо Цокев ”
Габрово
Експозицията включва и документална част, която отбелязва значими събития за фонда на музея. Изведена е информация за персони, които посредством труда си дават забележителен принос за одобряването на галерията като културен институт, който съхранява и опазва културното завещание.
Художествена изложба „ Христо Цокев ” е открита на 5 септември 1962 година и в началото действа като Художествен отдел към Исторически музей – Габрово. Историята ѝ е обвързвана с имената на Кънчо Цанев, Минчо Минчев, Митьо Солаков, Никола Николов и редица други известни български създатели. Най-дългогодишният чиновник на галерията е художникът Симеон Абанос, който е заемал длъжностите организатор, член на галерийния съвет и шеф в интервала 1975–1998 година
Оскъдни са данните, с които през днешния ден разполагаме за първичния фонд. Има сведения, че някои от картините са постъпили в музея, като подаяние от Историографското сдружение в Габрово, основано през 1920 година по самодейност на доктор Петър Цончев, Еким Андрейчин и Еньо Николов. 27-те живописни произведения, положили основата на бъдещата сбирка „ Стари майстори “, са предоставени от Националната художествена изложба.
През 1962 година експозицията, която се обитава на втория етаж в къщата на Колю Карагьозов, наброява едвам 40 творби – живопис и статуя. Сред създателите се открояват имена като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и други Централно място в изложбата е отредено на Христо Цокев, показан посредством пет живописни платна – портрети на известни габровски персони от късното Възраждане.
От обява в тогавашната локална преса излиза наяве, че задачата, която си слагат основателите на галерията е: „ …да намери, събере и покаже на жителите най-хубавите произведения на художниците от града и окръга, както на по-старите, по този начин и на по-младите художници. Така посетителят ще има опция да добие още по-пълна визия за развиването на изобразителното изкуство в габровския край, да се запознае с най-изтъкнатите му представители и с техните творби. Художествената изложба ще заема значимо място в културния живот на окръга за образование на естетическото възприятие на трудещите се “.
За да извърши тази значима и не лека задача, като организатор на галерията е назначен роденият през 1932 година график Гавраил Вичев. Според музейната документи той „ чудесно ” е съвместявал главните си отговорности с тези на фондохранител и екскурзовод.
Честите течове от покрива и единствената щатна численост слагат на тестване бъдещето на новооткритата постоянна експозиция.
От архивните документи на историческия музей, съхранявани в Държавен списък – Габрово, разбираме, че първата изложба е закрита и картините престояват на склад в продължение на 4 години.
През 1967 година бирхалето, което се обитава в сутерена на читалище „ Априлов-Палаузов “, е преустроено в изложба. Така габровци още веднъж имат опция да се допрян до културното завещание на едни от най-ярките имена в българското изкуство от края на 19-ти и началото на 20-ти век. В същата година за организатор е назначен огромният български ваятел Митьо Солаков.
Спецификата на културния живот през втората половина на 20-ти век обуславя характера на така наречен Общи художествени изложения. Именно този факт се оказва причина в Габрово да се появи нов, огромен изложбен комплекс. Архивните документи сочат, че съществена заслуга за това има групата на габровските художници. В годишните доклади за активността на Окръжен исторически музей – Габрово, съхранявани в Държавен списък – Габрово, неведнъж се отбелязва персоналната помощ и заслуга на Никола Николов.
Така през 1974 година галерията става независима институция със лична постройка, издигната за първото издание на ОХИ „ Човекът и труда “. Негови уредници са Комитет за изкуство и просвета, Съюз на българските художници, Централният съвет на БПС и Окръжен съвет за изкуство и просвета – Габрово. Първото издание се организира под името „ ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА НА РАБОТНИЧЕСКА ТЕМА “, а ръководител на журито е Светлин Русев.
Според художествените критици през 70-те и 80-те години на 20-ти век ОХИ „ Човекът и труда “ има всички учредения да бъде обсъждана като самобитен доклад на българските художници. В същото време тя несъмнено е едно заричане за близкото бъдеще, тъй като едни от най-интересните достижения в живописта по това време са дело на млади създатели.
Последното издание на ОХИ „ Човекът и труда “ е през 1988 година
През 1975 година започва Международен пленер по живопис „ Боженци “. С дребни спирания се организира и до през днешния ден. Организира се в неповторимия архитектурно-исторически резерват в село Боженци наоколо до Габрово.
Традицията е нарушавана два пъти, като семейството е предоставяно по един път на етнографския музей „ Етър ” и на Соколския манастир.
През годините с организацията се е занимавала главно групата на габровските художници. С пленера са свързани имената на Никола Николов, Иван Кънчев, Иван Христов – Грога, Минчо Минчев и редица други габровци. Провежда се през есента, а от 1977 година стартира редом пролетно издание в което присъединяване вземат млади създатели. То се е състояло при започване на април, когато е била пролетната почивка на студентите. Първите участници в по този начин наречения „ юношески пленер ” са били: Йордан Лазаров, Димитринка Грънчарова, Цветан Колев, Дянко Колев, Иван Кънчев, Иван Цачев, Амалия Минчева, Минчо Минчев, Иван Бараков, Иван Банков, Ема Вертерова и Цеца Великова.
Пленерът по живопис „ Боженци ” е от извънредно значение за габровската изложба, защото посредством него във фонда е образувана богата сбирка от модерно интернационално изкуство.
От 1987 година галерията носи името на родения в Габрово Христо Цокев. Той е един от първите български художници с академично обучение, приключил Московското художествено учебно заведение.
В навечерието на 60-годишния празник фондът на галерията наброява над 3 000 произведения на едни от най-прочутите създатели в българското изкуство от втората половина на 19 век до наши дни. Художествените творби са разпределени в следните фондове: живопис, статуя, графика, интернационалните пленери, икони и приложно изкуство. От средата на 70-те години на 20-ти век до през днешния ден галерията главно разчита на националните изложения, с цел да обнови своите сбирки. От значително значение за попълването на фондовете са няколко знакови дарения, направени през годините. Особено внимание заслужава персоналната заслуга към някои от дарителските актове на проф. Иван Кънчев.
Днес галерията разполага с огромни, профилирани изложбени пространства с обща повърхност от 1 500 кв. м. Представените в тях художествени изяви от ден на ден са насочени към нови публики. През последните години екипът на ХГ „ Христо Цокев “ насочва напъните си в намирането на баланс сред музейно наличие, представящо фонда на галерията и нови изразни средства. Редица събития, последващи наклонността за актуализиране на музейното наличие и предлагания културен артикул, дефинират имиджа на галерията като модерна и атрактивна музейна институция.
Настоящата визия на галерията се дефинира от няколко огромни форума: Национална галерия „ ПРОЛЕТЕН САЛОН НА ЖЕНИТЕ ХУДОЖНИЧКИ “, Национално триенале по живопис „ МОСТОВЕ “, Национално биенале за модерно изкуство „ ВРЕМЕНЕН БАЛАНС – НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ “, Международен пленер по живопис „ БОЖЕНЦИ “.
Нели Недева
ХГ „ Христо Цокев ”
Габрово
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ