Земетръсната активност в Централна Северна България през последните 110 години
Събитие в “сърдитата земя " на 14 юни 1913 година, случило се в контактната област сред Предбалкана и Мизийската платформа, оставя след себе си руини и няколко дни със мощни стихии и дъждове. Много административни и жилищни здания стават изцяло необитаеми. На Марно поле, през днешния ден парк в центъра на Велико Търново, търновци построяват бараки – краткотрайни жилища за към 800 души, останали без подслон; за съпоставяне – в 17 век " Марно поле " било село на богомили с към 860 поданици. Това заяви за " Фокус " Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълготраен началник на секция " Сеизмология " в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)
Земетресението е с магнитуд 7.0 по оценки на Христосков (1968г.) и сред 6.3 и 6.5 съгласно Динева-Михайлов (2002). Епицентърът е в региона Горна Оряховица – Търново. Дълбочината на източника е по-малка от 10 км. Максималната активност е оценена на IX степен по 12-степенната скáла.
Някои от жителите на епицентралния регион са късметлии трусът да ги завари навън – оня съботен ден е Черешова задушница; други, както учениците, тежкό им! Занаятчии, търговци, служители вършат старания да се измъкнат на открито от работилници и институции. А “късметлиите " се олюляват и преплитат крайници, захващат се за дувари и крайпътни дървета. Щетите от бедствието са големи. Общият брой на починалите е към 100 души, ранените са над 400. Според формалните данни материалните загуби се пресмятат на 7-8 милиона лв..
В Търново едвам 1/5 от постройките оцеляват. Значителни провали са нанесени на гарата, болничното заведение, телеграфо-пощенската станция, окръжното финансово ръководство и на казармата. Мъжката гимназия " Св. Кирил ", която е превърната в санитарен пункт за бойци, ранени през балканските войни, е напълно срутена. Разрушени са църквите " Св. св. Петър и Павел “, " Св. Четиридесет мъченици “, " Св. Димитър “, " Успение Богородично “ и катедралният храм " Рождество Богородично “. В друга степен са развалени издигнатите от Колю Фичето църкви " Св. Константин и Елена “, " Св. Никола “, " Св. св. Кирил и Методий “, " Св. Спас “.
В Горна Оряховица са изцяло разрушени постройките на театъра и казиното, постройката на Българска народна банка, читалището, постройките на захарната и керамичната фабрика, главното учебно заведение и Девическата гимназия, църквите " Св. Троица “, " Св. Георги “, " Св. Богородица “. Ето усещанията на сеизмолога Стайков: “Тук разрушенията са най-големи. Трябва човек самичък да види срутените сгради, смазаните покриви, куповете тухли, които в този момент са останали на мястото на цели квартали, с цел да си сформира зрелище за грамадната мощ на подземния удар. В цялото градче надали има няколко къщи, които без корекция биха могли още да служат за живеене… Кубето на черквата “Св.Троица " е подхвърлено и паднало на 5.50 м надалеч от мястото, където е стояло; основата му е била към 6 метра висока над земята. Почти в същата посока (ИЮИ) е хвърлено и кубето на черквата “Св.Георги ". В двора всички надгробни камъни са разхвърлени и завъртени … "
В Лясковец са разрушени над 40% от къщите, двете прогимназии, читалището и пет църкви; там умират 8 души, а 47 са с друга степен на пострадване. Според Стайков макар интензивността на разтърсването, сравнима с тази в Горна Оряховица и Калтинец (т.е. IX степен), по-слабият резултат “се дължи на първо място на вида на постройките ".
Селата на Търновско са с по-малки загуби и там няма човешки жертви. Пак ще цитираме разсъждения на Стайков: “Повредите в Арбанаси са доста по-малки, …, тъй като всички сгради са издигнати на здрава почва (варовита скала)… " Дряново има единствено пропукани стени и паднала мазилка на няколко къщи. В Севлиево има доста изпопадали комини и покриви. Селищата около река Росица са заобиколени от пясъчни вулкани (дупки в почвата, от които бликват мощни струи вода, примесена с пясък). “Край Янтра, паралелно на брега, има дълбоки пукнатини дълги до 20 см и необятни 2-3 см. " (Стайков)
Действия и помощи
Непосредствено след земетресението се подхващат първи помощни ограничения за потърпевшите.
Местните управляващи работят още в деня на бедствието. На Марно поле в Търново и в градската градина на Горна Оряховица се построяват краткотрайни лагери от бараки за останалите без заслон, провеждат се походни кухни. Хляб се доставя от Плевен, Русе и Шумен и се раздава по лист.
В Търново с изключение на общинският съвет, работи и Общограждански комитет за подкрепяне на потърпевшите под председателството на митрополит Антим.
Във Велико Търново и Горна Оряховица е командирован медицински личен състав и спомагателни полицейски елементи за обезпечаване на реда и сигурността в засегнатите селища. Царица Елеонора (втора брачна половинка на Фердинанд) отпътува за региона на злополуката със специфичен трен, претрупан с медицински консумативи, облекла и одеяла, самун и други хранителни артикули. Семейството на политика-благодетел Иван Евстатиев Гешов подарява парична сума. Цялото население откликва с волни пожертвувания.
Пресата в Европа непрестанно написа за пагубното земетресение в България. Така, дарения и волни пожертвования идват и от чужбина - от Славянското благотворително сдружение в Русия, от краля на Италия Виктор Емануил II, от Евстати Паница живеещ във Виена и други
Въз основа на документираните изследвания за резултатите от земетресението, осъществени в Централна метеорологична станция по това време, сеизмичната интензивност в региона продължава до края на 1915 година. Материалът е събран посредством интелигенцията в страната и оповестен през 1923 г от Спас Вацов - шеф на метеорологичния институт. Обследване на място е осъществено от основния помощник на Института Стайко Стайков.
Ето няколко съществени линии на сеизмичния развой, почнал със страховитото земетресение от 14 юни 1913 година – справката се отнася единствено за усетени документирани трусове (най-вероятно с магнитуд над 2).
В деня на главното – най-силно – земетресение, станало в 11:33 преди пладне на 14 юни 1913 година, са усетени 18 вторични труса.
От 14 юни 1913 до 14 юни 1914 година са записани 79 усетени труса – 13 от тях провокират разтърсвания с активност от пета и по-висока степен, т.е. способстват за увеличение на вредите по сградния фонд в епицентъра. Областта на чувство е с максимален размер – радиус към 250 км – при афтершока в 12:15 на 14 юни 1913.
По време на втората година след началото на дейния интервал се означават още 33 вторични труса, най-силни измежду тях се реализират на 19 декември 1914 година (максимална активност от VII степен) и на 2 март 1915 година (VI степен). През идната половин година стават десетина слаби труса, с което интензивността завършва.
Следва лист на единични по-силни трусове в Горнооряховско-Търновската зона в годините до Стражишките трусове от 1986 година:
1926, 27 януари, плитък местен трус с оптималната активност от VI степен;
1938, 6 ноември, дълбочина към 10 км, активност в епицентъра V степен;
1947, 24 януари, дълбочина към 10 км, активност в епицентъра V степен;
1963, 30 юни, дълбочина към 10 км, активност в епицентъра VI степен;
1966, 12 юли, дълбочина 6 км, оптималната активност VI степен;
1986, 21 февруари, епицентър Асеново-Стражица, оптималната активност VII-VIII степен.
Земетресението е с магнитуд 7.0 по оценки на Христосков (1968г.) и сред 6.3 и 6.5 съгласно Динева-Михайлов (2002). Епицентърът е в региона Горна Оряховица – Търново. Дълбочината на източника е по-малка от 10 км. Максималната активност е оценена на IX степен по 12-степенната скáла.
Някои от жителите на епицентралния регион са късметлии трусът да ги завари навън – оня съботен ден е Черешова задушница; други, както учениците, тежкό им! Занаятчии, търговци, служители вършат старания да се измъкнат на открито от работилници и институции. А “късметлиите " се олюляват и преплитат крайници, захващат се за дувари и крайпътни дървета. Щетите от бедствието са големи. Общият брой на починалите е към 100 души, ранените са над 400. Според формалните данни материалните загуби се пресмятат на 7-8 милиона лв..
В Търново едвам 1/5 от постройките оцеляват. Значителни провали са нанесени на гарата, болничното заведение, телеграфо-пощенската станция, окръжното финансово ръководство и на казармата. Мъжката гимназия " Св. Кирил ", която е превърната в санитарен пункт за бойци, ранени през балканските войни, е напълно срутена. Разрушени са църквите " Св. св. Петър и Павел “, " Св. Четиридесет мъченици “, " Св. Димитър “, " Успение Богородично “ и катедралният храм " Рождество Богородично “. В друга степен са развалени издигнатите от Колю Фичето църкви " Св. Константин и Елена “, " Св. Никола “, " Св. св. Кирил и Методий “, " Св. Спас “.
В Горна Оряховица са изцяло разрушени постройките на театъра и казиното, постройката на Българска народна банка, читалището, постройките на захарната и керамичната фабрика, главното учебно заведение и Девическата гимназия, църквите " Св. Троица “, " Св. Георги “, " Св. Богородица “. Ето усещанията на сеизмолога Стайков: “Тук разрушенията са най-големи. Трябва човек самичък да види срутените сгради, смазаните покриви, куповете тухли, които в този момент са останали на мястото на цели квартали, с цел да си сформира зрелище за грамадната мощ на подземния удар. В цялото градче надали има няколко къщи, които без корекция биха могли още да служат за живеене… Кубето на черквата “Св.Троица " е подхвърлено и паднало на 5.50 м надалеч от мястото, където е стояло; основата му е била към 6 метра висока над земята. Почти в същата посока (ИЮИ) е хвърлено и кубето на черквата “Св.Георги ". В двора всички надгробни камъни са разхвърлени и завъртени … "
В Лясковец са разрушени над 40% от къщите, двете прогимназии, читалището и пет църкви; там умират 8 души, а 47 са с друга степен на пострадване. Според Стайков макар интензивността на разтърсването, сравнима с тази в Горна Оряховица и Калтинец (т.е. IX степен), по-слабият резултат “се дължи на първо място на вида на постройките ".
Селата на Търновско са с по-малки загуби и там няма човешки жертви. Пак ще цитираме разсъждения на Стайков: “Повредите в Арбанаси са доста по-малки, …, тъй като всички сгради са издигнати на здрава почва (варовита скала)… " Дряново има единствено пропукани стени и паднала мазилка на няколко къщи. В Севлиево има доста изпопадали комини и покриви. Селищата около река Росица са заобиколени от пясъчни вулкани (дупки в почвата, от които бликват мощни струи вода, примесена с пясък). “Край Янтра, паралелно на брега, има дълбоки пукнатини дълги до 20 см и необятни 2-3 см. " (Стайков)
Действия и помощи
Непосредствено след земетресението се подхващат първи помощни ограничения за потърпевшите.
Местните управляващи работят още в деня на бедствието. На Марно поле в Търново и в градската градина на Горна Оряховица се построяват краткотрайни лагери от бараки за останалите без заслон, провеждат се походни кухни. Хляб се доставя от Плевен, Русе и Шумен и се раздава по лист.
В Търново с изключение на общинският съвет, работи и Общограждански комитет за подкрепяне на потърпевшите под председателството на митрополит Антим.
Във Велико Търново и Горна Оряховица е командирован медицински личен състав и спомагателни полицейски елементи за обезпечаване на реда и сигурността в засегнатите селища. Царица Елеонора (втора брачна половинка на Фердинанд) отпътува за региона на злополуката със специфичен трен, претрупан с медицински консумативи, облекла и одеяла, самун и други хранителни артикули. Семейството на политика-благодетел Иван Евстатиев Гешов подарява парична сума. Цялото население откликва с волни пожертвувания.
Пресата в Европа непрестанно написа за пагубното земетресение в България. Така, дарения и волни пожертвования идват и от чужбина - от Славянското благотворително сдружение в Русия, от краля на Италия Виктор Емануил II, от Евстати Паница живеещ във Виена и други
Въз основа на документираните изследвания за резултатите от земетресението, осъществени в Централна метеорологична станция по това време, сеизмичната интензивност в региона продължава до края на 1915 година. Материалът е събран посредством интелигенцията в страната и оповестен през 1923 г от Спас Вацов - шеф на метеорологичния институт. Обследване на място е осъществено от основния помощник на Института Стайко Стайков.
Ето няколко съществени линии на сеизмичния развой, почнал със страховитото земетресение от 14 юни 1913 година – справката се отнася единствено за усетени документирани трусове (най-вероятно с магнитуд над 2).
В деня на главното – най-силно – земетресение, станало в 11:33 преди пладне на 14 юни 1913 година, са усетени 18 вторични труса.
От 14 юни 1913 до 14 юни 1914 година са записани 79 усетени труса – 13 от тях провокират разтърсвания с активност от пета и по-висока степен, т.е. способстват за увеличение на вредите по сградния фонд в епицентъра. Областта на чувство е с максимален размер – радиус към 250 км – при афтершока в 12:15 на 14 юни 1913.
По време на втората година след началото на дейния интервал се означават още 33 вторични труса, най-силни измежду тях се реализират на 19 декември 1914 година (максимална активност от VII степен) и на 2 март 1915 година (VI степен). През идната половин година стават десетина слаби труса, с което интензивността завършва.
Следва лист на единични по-силни трусове в Горнооряховско-Търновската зона в годините до Стражишките трусове от 1986 година:
1926, 27 януари, плитък местен трус с оптималната активност от VI степен;
1938, 6 ноември, дълбочина към 10 км, активност в епицентъра V степен;
1947, 24 януари, дълбочина към 10 км, активност в епицентъра V степен;
1963, 30 юни, дълбочина към 10 км, активност в епицентъра VI степен;
1966, 12 юли, дълбочина 6 км, оптималната активност VI степен;
1986, 21 февруари, епицентър Асеново-Стражица, оптималната активност VII-VIII степен.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ