Волята за реални структурни промени в болничната система
събира основни специалисти и водачи в здравния бранш, с цел да дискутират настоящи провокации и устойчиви решения в ръководството на опазването на здравето в България. Сред тях е адв. Свилена Димитрова, ръководител на Българска болнична асоциация, която ще взе участие в панела „ Финансиране и ръководство на здравния бранш “. В навечерието на форума адв. Димитрова разяснява болничната система и готовността ѝ за финансиране:
Болничните заведения постоянно са в обстановка на продължителен дефицит – освен на фрагменти, само че и на предвидимо и навременно финансиране. Какви промени съгласно Вас могат да подсигуряват по-добра осигуреност и бистрота на средствата към лечебните структури?
Лечебните заведения са в продължителен дефицит на финансиране вследствие на хроничния недостиг в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Болниците работят по клинични пътеки, които от дълго време не отразяват действителните разноски за лекуване и нужното качество на здравно обслужване, което би трябвало да бъде предоставено на пациентите. Реформата, от която цялото общество има потребност, преди всичко, се отнася към осъзнаването какво влагаме и какво желаеме да влагаме в опазването на здравето. За да се отговори на действителните потребности на бранша се постанова преразглеждане на размера на здравната вноска и вероятно въвеждане на в допълнение здравно обезпечаване.
Дискутират се нови модели на финансиране, в това число основани на резултати или проследимост на лечебния резултат. Смятате ли, че лечебните заведения в България са готови да работят по такива механизми – и какво е нужно, с цел да стане това действителност?
Има посоки, по които би трябвало да се работи предпочитано, преди да достигнем до нови за страната ни модели на финансиране. Такива посоки са медицинските стандарти и логаритмите в клиничните пътеки, като едните би трябвало да бъдат напълно въведени, а другите осъвременени. Именно неналичието на национално признати медицински стандарти затрудняват оценката на качеството на оказаната здравна помощ. Едва откакто бъде свършена работата по медицинските стандарти и клиничните пътеки, можем да приказваме за модели, които ще правят оценка качеството на лечебния резултат.
Болничните заведения постоянно са в обстановка на продължителен дефицит – освен на фрагменти, само че и на предвидимо и навременно финансиране. Какви промени съгласно Вас могат да подсигуряват по-добра осигуреност и бистрота на средствата към лечебните структури?
Лечебните заведения са в продължителен дефицит на финансиране вследствие на хроничния недостиг в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Болниците работят по клинични пътеки, които от дълго време не отразяват действителните разноски за лекуване и нужното качество на здравно обслужване, което би трябвало да бъде предоставено на пациентите. Реформата, от която цялото общество има потребност, преди всичко, се отнася към осъзнаването какво влагаме и какво желаеме да влагаме в опазването на здравето. За да се отговори на действителните потребности на бранша се постанова преразглеждане на размера на здравната вноска и вероятно въвеждане на в допълнение здравно обезпечаване.
Дискутират се нови модели на финансиране, в това число основани на резултати или проследимост на лечебния резултат. Смятате ли, че лечебните заведения в България са готови да работят по такива механизми – и какво е нужно, с цел да стане това действителност?
Има посоки, по които би трябвало да се работи предпочитано, преди да достигнем до нови за страната ни модели на финансиране. Такива посоки са медицинските стандарти и логаритмите в клиничните пътеки, като едните би трябвало да бъдат напълно въведени, а другите осъвременени. Именно неналичието на национално признати медицински стандарти затрудняват оценката на качеството на оказаната здравна помощ. Едва откакто бъде свършена работата по медицинските стандарти и клиничните пътеки, можем да приказваме за модели, които ще правят оценка качеството на лечебния резултат.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ