Саби Джикова се събужда на разсъмване, за да издои кравите

...
Саби Джикова се събужда на разсъмване, за да издои кравите
Коментари Харесай

Спасителният пояс на Родопите

Саби Джикова се разсънва призори, с цел да издои кравите си, преди да филтрира и бутилира прясното мляко. Малко преди 8 часа тя поставя на гърба си военна раница, съдържаща 20 кг мляко. Носейки спомагателни шишета в плетена чанта, Саби върви 750 метра по черен път, с цел да стигне до гара Цветино. Вече достигнала възрастта 65 години, всичко е по-трудно, в сравнение с преди. " Когато бях по-млада, носех по 30 - 40 кг ", признава тя.

Повече от 20 години тя има една рутина - качване на теснолинейката за Велинград в 8:13. Пристига на Гара Юг във Велинград в 8:40, по-късно обикаля къщите на към десетимата си клиенти, носейки им мляко непосредствено до вратата. Обиколката за доставки е към 3 км, а след нея се среща с други дами от Цветино на централната гара в града, където дружно хващат противоположния трен, отпътуващ в 10:14. Саби работи, с цел да устоя своето огромно семейство, което се състои от брачна половинка й, шест деца и две внучета. Един литър мляко се продава за два лв. (1 евро).
Фотограф: Джоди Хилтън
Влакът, който разрешава това прехранване да съществува, е родопската теснолинейка. По време на Първата международна война България незабавно се пробва да защищити териториите си от противников страни, като приоритет се е давало на планински райони, които другояче биха останали недостижими. Теснолинейките (760 мм сред релсите) са измежду най-популярните (и евтини) за строене, като в последна сметка са издигнати 37 такива линии. Повечето от тях след това са сменени от общоприети релси, до момента в който останат единствено три теснолинейки.
Тази е последната
Държавното финансиране на теснолинейката е понижено след рухването на социализма. С хората, които напущат селата, спада и броят на пасажерите. От 2002 година Българските държавни железници (БДЖ) не поставят грижи за теснолинейката. Заради неприятното положение на релсите влакът е заставен да пътува " толкоз постепенно, че някой може да върви до него и даже да е по-бърз от влака ", споделя Ивайло Механджиев. 27-годишният Ивайло е израснал, слушайки историите на дядо си за теснолинейката. " Обичах историите му. Това беше най-хубавият трен, който можех да си показва ", прибавя той. През 2004 година линията сред Червен бряг и Оряхово - другата дейна теснолинейка, с дължина 119 км, е закрита. " Хората към момента претърпяват загубата ", прибавя Ивайло.
Фотограф: Джоди Хилтън
Родопската теснолинейка е последната линия от типа си. Всички други такива релсови уреди са модифицирани в общоприети. Четири влака прекосяват Родопите на ден, правейки и противоположни курсове, като един цялостен подобен се равнява на 250 км (други два влака вършат по-кратки курсове). Влакът следва течението на Чепинската и Абланишката река през долината, до момента в който се отдели от тях и стартира нанагорнище. След това релсите вършат противоположен завой, който е последван от серпантина, а по-късно към осморка. След което се изкачва до Аврамово, което е най-високата гара на Балканския полуостров (1267 м). Именно тесните релси разрешават на влака да прави тези остри завои. Оттам маршрутът продължава надолу по ската към Банско, а последната спирка е Добринище. Цялото пътешестване лишава пет часа и четири минути, а цената на билета е 6.5 лева (символична сума за туристите, само че налична за локалното население).
Повече от транспортна връзка
Фатима Исмаил и сестра й употребяват теснолинейката всекидневно, с цел да стигнат от вкъщи си в Аврамово до Велинград, където посещават учебно заведение. " Теснолинейката е директно обвързвана с образованието и развиването ми ", изяснява Фатима, директорка на благотворителната асоциация " Маргарити ", която оказва помощ на сираци и бежанци в България и освен. Тя дава достъп до обучение, работа и лечебни заведения за нашата общественост ", прибавя тя.
Фотограф: Джоди Хилтън Капитал - брой 28
Хора са пътували от дребните села до Якоруда, с цел да участват на сватби, а влаковете са събирали и любовници. Фатима, към този момент 32-годишна майка на две деца, си напомня тийнейджърските години: " Едно момче идваше да ме види с влака от Цветино. Срещахме се на гарата. " Влакът е предоставял и претовареност на локалните, по-голямата част от които произлизат от мюсюлманските общности. Братовчедът на Фатима - Мехмет, е бил властник на гарата, а други нейни братовчеди, Али и Мустафа, са били механици.

Откакто стартира да употребява влака като дете с родителите си, Кристиан Въклинов, 26, е влюбен в него. Тогава локалната линия Пазарджик - Варвара към момента не е прекратена. По-късно като млад фен на влаковете той учи жп линиите и проблемите, с които би трябвало да се оправят пасажерите. Един от тях е неналичието на вечерен трен сред Добринище и Якоруда, който е необходим, с цел да може да се приберат разнообразни служащи. На 17-годишна възраст Кристиан стартира да написа писма до БДЖ, Министерството на превоза и даже на министър-председателя. В тези писма той моли за връщането на вечерния трен. След доста старания гласът му е чут и нощният трен възобновява курсове през 2012 година
Младо момче се притича на помощ
До 2014 година стартират да се въртят клюки, че родопската теснолинейка може да бъде затворена. Въпреки че е скъпа и обслужва дребен брой пасажери, линията е от основно значение за връзката на района със света. " БДЖ бяха възнамерявали понижаване на влаковете до два, което щеше да бъде пагубно ", споделя Въклинов.
Фотограф: Джоди Хилтън
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР