В Немечек България се радваме на чуждия успех
Съби Ангелов е Senior Account Manager в една от първите независими софтуерни компании у нас – Немечек България. Той обаче има още една основна роля в организацията – да бъде главен наставник в обучителните стратегии за стажанти и възпитаници. За последните 5 години през тях са минали над 220 младежи. Съби Ангелов е и дипломат на правилото на “споделяне на знанието ” на Немечек България и отвън компанията като външен преподавател в десетки междинни и висши учебни заведения в България, както и на интернационалните конференции като PyCon Balkan в Белград и HackConf.
- Как открихте желанието да обучавате и предавате знания?
- Естествено е, когато някой натрупа познания, да желае да ги предава и на другите. В един миг осъзнах, че мога да спестя доста време на хората, като им споделя някои значими неща. Те ще ги открият по един или различен метод – добър или неприятен. Но аз мога доста да опростя този развой.
- Мисия ли е това и какво ви кара да го вършиме?
- Аз съм потомствен програмист, родителите ми постоянно са били в промишлеността. Покрай тях се срещнах и с доста други софтуерни експерти, които са ми били ментори. Може би поради това ми се ще да върна тази доброта, помагайки на други хора. Звучи идеалистично, евентуално даже клиширано, само че желая да оставя света по-добър, в сравнение с съм го намерил. Обичам да виждам по какъв начин други хора съумяват. И в случай че даже с нещо малко съм съдействал за техните триумфи, се усещам удовлетворен.
- От години обучавате млади хора – гимназисти и стажанти. Има ли разлика в поколенията, които желаят да влязат в ИТ бранша?
- Не съм забелязал огромна разлика сред поколенията. Всички младежи се включват надъхани, изпълнени с доста идеализъм и огромни фантазии. Има и такива, които идват по-подготвени, тъй като осведомителните технологии са им били забавни, занимавали са се с това като занимание. Те знаят повече, само че това не всеки път ги прави положителни експерти. Защото преди 20 години е имало приложения, писани от един човек, а в този момент сходно нещо е невероятно. Днес с изключение на техническите умения, значими са и връзката с другите, и екипната работа.
- А в случай че би трябвало да направите паралел със себе си на техните години?
- Струва ми се, че младежите през днешния ден доста по-рано от мен стартират да възнамеряват какво ще създадат тази година, идната и по този начин нататък. Хубавото е, че огромна част от тях имат съответна оценка за себе си и дарба да се ориентират по-лесно в днешния свят.
- Кое е най-важното, което искате да научат младежите от образованията в Немечек България?
- Фокусирам се върху бизнес функциите, процесите, организационната и информационна страна на работата в ИТ компанията, а за придобиването на съответни механически умения се грижат други надарени сътрудници. Вярвам обаче, че общата ни цел е една - тези млади и надарени хора да повярват в себе си, да се харесват. Да знаят, че развиването на живота им зависи от техните старания. Ако реализиран сходна убеденост, тя ще им служи цялостен живот. Мисля, че това е най-важната ни задача.
- Кога знаете, че сте си свършили работата добре?
- Винаги е забавно да видиш по какъв начин младежите се сблъскват с някакъв сериозен проблем. И пред тях има два разновидността – да се откажат, или да се борят. Радвам се, когато изберат второто – това значи, че са задоволително грамотни и съзнателни, с цел да знаят по какъв начин да работят, или какво да попитат, с цел да създадат крачка напред. Когато видиш от изражението им, че са се досетили за верния ход, тогава знаеш, че си направил нужното да знаят и могат задоволително, с цел да имат вяра в себе си.
- Как открихте желанието да обучавате и предавате знания?
- Естествено е, когато някой натрупа познания, да желае да ги предава и на другите. В един миг осъзнах, че мога да спестя доста време на хората, като им споделя някои значими неща. Те ще ги открият по един или различен метод – добър или неприятен. Но аз мога доста да опростя този развой.
- Мисия ли е това и какво ви кара да го вършиме?
- Аз съм потомствен програмист, родителите ми постоянно са били в промишлеността. Покрай тях се срещнах и с доста други софтуерни експерти, които са ми били ментори. Може би поради това ми се ще да върна тази доброта, помагайки на други хора. Звучи идеалистично, евентуално даже клиширано, само че желая да оставя света по-добър, в сравнение с съм го намерил. Обичам да виждам по какъв начин други хора съумяват. И в случай че даже с нещо малко съм съдействал за техните триумфи, се усещам удовлетворен.
- От години обучавате млади хора – гимназисти и стажанти. Има ли разлика в поколенията, които желаят да влязат в ИТ бранша?
- Не съм забелязал огромна разлика сред поколенията. Всички младежи се включват надъхани, изпълнени с доста идеализъм и огромни фантазии. Има и такива, които идват по-подготвени, тъй като осведомителните технологии са им били забавни, занимавали са се с това като занимание. Те знаят повече, само че това не всеки път ги прави положителни експерти. Защото преди 20 години е имало приложения, писани от един човек, а в този момент сходно нещо е невероятно. Днес с изключение на техническите умения, значими са и връзката с другите, и екипната работа.
- А в случай че би трябвало да направите паралел със себе си на техните години?
- Струва ми се, че младежите през днешния ден доста по-рано от мен стартират да възнамеряват какво ще създадат тази година, идната и по този начин нататък. Хубавото е, че огромна част от тях имат съответна оценка за себе си и дарба да се ориентират по-лесно в днешния свят.
- Кое е най-важното, което искате да научат младежите от образованията в Немечек България?
- Фокусирам се върху бизнес функциите, процесите, организационната и информационна страна на работата в ИТ компанията, а за придобиването на съответни механически умения се грижат други надарени сътрудници. Вярвам обаче, че общата ни цел е една - тези млади и надарени хора да повярват в себе си, да се харесват. Да знаят, че развиването на живота им зависи от техните старания. Ако реализиран сходна убеденост, тя ще им служи цялостен живот. Мисля, че това е най-важната ни задача.
- Кога знаете, че сте си свършили работата добре?
- Винаги е забавно да видиш по какъв начин младежите се сблъскват с някакъв сериозен проблем. И пред тях има два разновидността – да се откажат, или да се борят. Радвам се, когато изберат второто – това значи, че са задоволително грамотни и съзнателни, с цел да знаят по какъв начин да работят, или какво да попитат, с цел да създадат крачка напред. Когато видиш от изражението им, че са се досетили за верния ход, тогава знаеш, че си направил нужното да знаят и могат задоволително, с цел да имат вяра в себе си.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




