Кои са саамите и как са свързани с изчезването на руската Лапландия?
Саамите са народ от Северна Европа – минимум от тях са останали точно в Русия.
За да оцелеят, те вземат решение да си отстоят съветската Лапландия назад.
До пощата и единствения огромен супермаркет „ Дикси “ стои бетонна постройка във тип на чум (традиционно жилище на номадите в Сибир във тип на палатка от кожи). Някога „ чумът “ е бил ресторант, по-късно постройката е купена от най-голямата съветска банка „ Сбербанк “. Сега над желязната врата има табелка с работното време на Националния саамски център. Вътре нормално е празно. На стените има фотоси на тундрата (която стартира на 100 м от центъра), разписание на занятията за деца и мостри на артикули на национални занаяти като ръкавици от еленова кожа.
Саамски център в ЛовозероПолярнинец (CC BY-SA 3.0)
Това е село Ловозеро, Колския полуостров. Място зад Полярния кръг. От Мурманск – най-големият град в района – го разделят 167 км. Но точно това село посред тундрата е „ столицата “ на съветската Лапландия. Саамите, коренният народ на тези земи, тук са най-вече на квадратен метър и всичко, което вършат, е опит да не изчезнат. Онези от тях, които не престават да се назовават саами, с засегнатост в гласа от няколко десетилетия повтарят: „ Превърнаха ни в декоративна нация “.
Reuters
Но през последните години Ловозеро се популяризира. През 2017 година тук са пристигнали 10 000 туристи.
„ В учебно заведение забраняваха да приказваме на саамски “
Саамите са радикален народ от Северна Европа, а земите, които обитават, се назовават Лапландия, от античното име на саамите – „ лопари “. Територията им е ситуирана в четири страни – Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Общо към 80 000 души. Най-много саами са останали в Норвегия, а минимум – в Русия.
Йохан Готлиб Георги
Преброяването на популацията от 2010 г. , че в страната са останали едвам 1771 лапландци и тази цифра от началото на XX в. съвсем не се е трансформирала: и в Руската империя, и в Съюз на съветските социалистически републики, и в Руската федерация те са почти толкоз. А това, което мощно се е трансформирало, е броят на лапландците, които помнят езика и традициите си.
„ В руско време в учебно заведение забраняваха да приказваме на саамски “, жителката на Ловозеро Валентина Совкина. „ Но аз въпреки всичко го слушах у дома. Сега разбирам езика, апелирам всички родственици, които знаят езика, да приказват с мен на него. Моите синове знаят две-три думи “.
Саамско учебно заведение, 1974 г.Семьон Майстерман
Всъщност няма такова нещо като саамски език, има саамски диалекти. В Русия приказват на четири от тях.
Кандидатът на филологическите науки Рима Куруч : „ Когато през 1975 година пристигнах в Мурманск, знаех, че на Колския полуостров живеят саами, само че не можех да си показва обстановката, в която в този миг е обитавала тази национална просвета. Саамският език безусловно се предава от уста на уста, той няма книжовност, не се преподава в учебно заведение “. Тогава се и събира група запалянковци, която стартира да работи над саамската писменост, букварите и речниците. Това не е първият сходен опит, само че несъмнено е най-удачният. Саамският (килдински диалект) стартира да се преподава в учебните заведения и школите в Ловозеро. Но все пак на него в Русия приказват едвам 353 души и болшинството от тях са на по 70-80 години.
Номадски народ от предишното
Днес саамската юноша се старае при първа опция да се реалокира в града. Вариантите им в Ловозеро не са доста. Всъщност единствено един – да работят в тундрата.
Лев Федосеев/TAСС
Традиционно саамите се занимават с еленовъдство – придвижват се със стадата си елени. В тундрата живеят в кувакси – характерни жилища със подострен връх, покрити от еленови кожи и сходни на чумите на ненците. „ Роден съм тук, в Ловозеро, а след месец са ме отвели в тундрата. На елени, в миналото не е имало всъдеходи. Мама беше стопанка, помагаше с семейството “, еленоводът Гаврил Кирилов.
Лев Федосеев/ТАСС
За водач на елени човек може да се образова в локалния лицей за 2 години и 10 месеца. Но за такава работа не заплащат доста – приблизително 25 000 рубли ($392) на месец. Парите за еленското, предадено в кланиците, чакат дълго – както и заплатите. А и да живееш в тундрата с деца към този момент не позволяват, там липсват условия. Децата се изпращат за известно време в пансион.
За да решат проблемите на саамите, локалните поданици през 2008 година даже желаят да изберат саамски парламент, каквито има в Европа (руските саами се стараят да поддържат връзка с европейските). „ Разровихме се във всички документи, които можахме, разбрахме по какъв начин са основани саамските парламенти във Финландия, Норвегия, Швеция. След това започнахме да готвим заседание, трябваше да намерим делегати “, споделя Валентина Совкина. Във всяко саамско населено място тя предлага да се издигне саамски байрак. Но и двете хрумвания – за Народното събрание и флага – не са поддържани от районните управляващи, тъй като са разпознати като сепаратистки. Местните саами са доста раздразнени. Совкина си бърше сълзите. „ Превърнаха ни в декоративна нация, която единствено танцува. Изглежда по-добре просто да замълчим и да решаваме работите си сред нас си “, твърди тя.
Reuters
И до наскоро за мурманските саами си спомняха или по празници, когато саамският отбор в обичайни облекла танцува саамски танци, или по време на „ саамските игри “ (местна спартакиада). На тях да вземем за пример се устройват надпревари по саамски футбол, в който единствено дами играят с топка от еленови кожи и пух. Всичко се трансформира през 2010 година.
Бизнесът на саамите
Ако саамите са нужни единствено за развлечения, то може би там е и спасението им? Така си мисли Иван Головин, ръководителят на Саамската община, когато взема решение да вземе чартърен 50 000 хектара земя за еленско пасбище и кани другари от Ловозеро да живеят дружно по този начин, както са живели предците им. Това място, на 30 км от Ловозеро, назовават Самъ Съйте, което се превежда като „ саамско село “, и стартират да печелят от етнотуристи.
Eirin Roseneng (CC BY-SA 2.0)
Сега към саамския традициионен костюм, в който обичат да се снимат туристите, се дава и леко страховита историческа информация – да облечеш саамски костюм е като да се украсиш с непозната еднаквост. „ Женското бижу за глава, декорирано с бисери – е като паспорт на дамата, където можеш да прочетеш дали е омъжена, какъв брой деца има, къде живее, какъв брой е богат родът ѝ “, Виталий Крут, гражданин на Саамската община. Именно поради такива детайлности тук стартират да идват от ден на ден хора.
Екскурзовод от потомците на коренните саамиЛев Федосеев/ТАСС
През 2017 година „ саамското село “ е посетено от над 10 500 туристи – от Китай, Тайланд, Австралия, Индия и Европа. В селото всичко е направено по този начин, както е било през вековете у саамите: има кувакси, храм с дървени идоли (саамите се прекланят пред духовете на природата). Но за забавление са добавени и някои нови неща: мини зоопарк с арктически животни, доста хъскита, бъгита, разходка с еленски впряг в тундрата.
Павел Лвов/Sputnik
Сега саамите се надяват, че, в случай че не еленовъдството, то най-малко стилният и рентабилен етнотуризъм ще стане причина за народа да не се разпръсква по страната и да ги държи всички дружно. „ Надяваме се младежите да идват и да живеят тук. Искаме да създадем цялостен план: в случай че саам се дами за саамка, раждат се деца, то ще им даваме апартамент “, твърди Головкин.
AFP
Е, към този момент нито едно малко саамче не е родено в етно-селището. Но пък са приключили градежа на хотела.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
За да оцелеят, те вземат решение да си отстоят съветската Лапландия назад.
До пощата и единствения огромен супермаркет „ Дикси “ стои бетонна постройка във тип на чум (традиционно жилище на номадите в Сибир във тип на палатка от кожи). Някога „ чумът “ е бил ресторант, по-късно постройката е купена от най-голямата съветска банка „ Сбербанк “. Сега над желязната врата има табелка с работното време на Националния саамски център. Вътре нормално е празно. На стените има фотоси на тундрата (която стартира на 100 м от центъра), разписание на занятията за деца и мостри на артикули на национални занаяти като ръкавици от еленова кожа.
Саамски център в ЛовозероПолярнинец (CC BY-SA 3.0)
Това е село Ловозеро, Колския полуостров. Място зад Полярния кръг. От Мурманск – най-големият град в района – го разделят 167 км. Но точно това село посред тундрата е „ столицата “ на съветската Лапландия. Саамите, коренният народ на тези земи, тук са най-вече на квадратен метър и всичко, което вършат, е опит да не изчезнат. Онези от тях, които не престават да се назовават саами, с засегнатост в гласа от няколко десетилетия повтарят: „ Превърнаха ни в декоративна нация “.
Reuters
Но през последните години Ловозеро се популяризира. През 2017 година тук са пристигнали 10 000 туристи.
„ В учебно заведение забраняваха да приказваме на саамски “
Саамите са радикален народ от Северна Европа, а земите, които обитават, се назовават Лапландия, от античното име на саамите – „ лопари “. Територията им е ситуирана в четири страни – Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Общо към 80 000 души. Най-много саами са останали в Норвегия, а минимум – в Русия.
Йохан Готлиб Георги
Преброяването на популацията от 2010 г. , че в страната са останали едвам 1771 лапландци и тази цифра от началото на XX в. съвсем не се е трансформирала: и в Руската империя, и в Съюз на съветските социалистически републики, и в Руската федерация те са почти толкоз. А това, което мощно се е трансформирало, е броят на лапландците, които помнят езика и традициите си.
„ В руско време в учебно заведение забраняваха да приказваме на саамски “, жителката на Ловозеро Валентина Совкина. „ Но аз въпреки всичко го слушах у дома. Сега разбирам езика, апелирам всички родственици, които знаят езика, да приказват с мен на него. Моите синове знаят две-три думи “.
Саамско учебно заведение, 1974 г.Семьон Майстерман
Всъщност няма такова нещо като саамски език, има саамски диалекти. В Русия приказват на четири от тях.
Кандидатът на филологическите науки Рима Куруч : „ Когато през 1975 година пристигнах в Мурманск, знаех, че на Колския полуостров живеят саами, само че не можех да си показва обстановката, в която в този миг е обитавала тази национална просвета. Саамският език безусловно се предава от уста на уста, той няма книжовност, не се преподава в учебно заведение “. Тогава се и събира група запалянковци, която стартира да работи над саамската писменост, букварите и речниците. Това не е първият сходен опит, само че несъмнено е най-удачният. Саамският (килдински диалект) стартира да се преподава в учебните заведения и школите в Ловозеро. Но все пак на него в Русия приказват едвам 353 души и болшинството от тях са на по 70-80 години.
Номадски народ от предишното
Днес саамската юноша се старае при първа опция да се реалокира в града. Вариантите им в Ловозеро не са доста. Всъщност единствено един – да работят в тундрата.
Лев Федосеев/TAСС
Традиционно саамите се занимават с еленовъдство – придвижват се със стадата си елени. В тундрата живеят в кувакси – характерни жилища със подострен връх, покрити от еленови кожи и сходни на чумите на ненците. „ Роден съм тук, в Ловозеро, а след месец са ме отвели в тундрата. На елени, в миналото не е имало всъдеходи. Мама беше стопанка, помагаше с семейството “, еленоводът Гаврил Кирилов.
Лев Федосеев/ТАСС
За водач на елени човек може да се образова в локалния лицей за 2 години и 10 месеца. Но за такава работа не заплащат доста – приблизително 25 000 рубли ($392) на месец. Парите за еленското, предадено в кланиците, чакат дълго – както и заплатите. А и да живееш в тундрата с деца към този момент не позволяват, там липсват условия. Децата се изпращат за известно време в пансион.
За да решат проблемите на саамите, локалните поданици през 2008 година даже желаят да изберат саамски парламент, каквито има в Европа (руските саами се стараят да поддържат връзка с европейските). „ Разровихме се във всички документи, които можахме, разбрахме по какъв начин са основани саамските парламенти във Финландия, Норвегия, Швеция. След това започнахме да готвим заседание, трябваше да намерим делегати “, споделя Валентина Совкина. Във всяко саамско населено място тя предлага да се издигне саамски байрак. Но и двете хрумвания – за Народното събрание и флага – не са поддържани от районните управляващи, тъй като са разпознати като сепаратистки. Местните саами са доста раздразнени. Совкина си бърше сълзите. „ Превърнаха ни в декоративна нация, която единствено танцува. Изглежда по-добре просто да замълчим и да решаваме работите си сред нас си “, твърди тя.
Reuters
И до наскоро за мурманските саами си спомняха или по празници, когато саамският отбор в обичайни облекла танцува саамски танци, или по време на „ саамските игри “ (местна спартакиада). На тях да вземем за пример се устройват надпревари по саамски футбол, в който единствено дами играят с топка от еленови кожи и пух. Всичко се трансформира през 2010 година.
Бизнесът на саамите
Ако саамите са нужни единствено за развлечения, то може би там е и спасението им? Така си мисли Иван Головин, ръководителят на Саамската община, когато взема решение да вземе чартърен 50 000 хектара земя за еленско пасбище и кани другари от Ловозеро да живеят дружно по този начин, както са живели предците им. Това място, на 30 км от Ловозеро, назовават Самъ Съйте, което се превежда като „ саамско село “, и стартират да печелят от етнотуристи.
Eirin Roseneng (CC BY-SA 2.0)
Сега към саамския традициионен костюм, в който обичат да се снимат туристите, се дава и леко страховита историческа информация – да облечеш саамски костюм е като да се украсиш с непозната еднаквост. „ Женското бижу за глава, декорирано с бисери – е като паспорт на дамата, където можеш да прочетеш дали е омъжена, какъв брой деца има, къде живее, какъв брой е богат родът ѝ “, Виталий Крут, гражданин на Саамската община. Именно поради такива детайлности тук стартират да идват от ден на ден хора.
Екскурзовод от потомците на коренните саамиЛев Федосеев/ТАСС
През 2017 година „ саамското село “ е посетено от над 10 500 туристи – от Китай, Тайланд, Австралия, Индия и Европа. В селото всичко е направено по този начин, както е било през вековете у саамите: има кувакси, храм с дървени идоли (саамите се прекланят пред духовете на природата). Но за забавление са добавени и някои нови неща: мини зоопарк с арктически животни, доста хъскита, бъгита, разходка с еленски впряг в тундрата.
Павел Лвов/Sputnik
Сега саамите се надяват, че, в случай че не еленовъдството, то най-малко стилният и рентабилен етнотуризъм ще стане причина за народа да не се разпръсква по страната и да ги държи всички дружно. „ Надяваме се младежите да идват и да живеят тук. Искаме да създадем цялостен план: в случай че саам се дами за саамка, раждат се деца, то ще им даваме апартамент “, твърди Головкин.
AFP
Е, към този момент нито едно малко саамче не е родено в етно-селището. Но пък са приключили градежа на хотела.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ